Сребристолистни растения
Сребърни листа пишат приказка в градината.
На техния фон всички форми и багри изглеждат ефектно.
Много отдавна цветарите при създаването на ефектни композиции използват растения със сиви или сребристи листа. Те превъзходно се съчетават със зелените или червеникави листа на другите растения. На техния фон цветовете и съцветията в най-различни форми и багри изглеждат прекрасно.
Сребристо-сиви листа имат множество растения с пълзящи стъбла, между които се срещат едногодишни и многогодишни, високи, ниски и джуджета. Всички те в диво състояние растат по планините в различни страни и континенти. Поради това може да бъдат засаждани на алпинеуми, върху сухи каменни и подпорни стени, а при подходящи условия и като почвопокривни масиви, на групи в лехите и поляните, по краищата на различни насаждения като бордюр.
Чистецът покрива земята с мек килим
Най-популярен от тези растения е косматият стахис (Stachys lanata), известен с името чистец. Той може да се срещне в природата на Балканите, в Крим и Мала Азия. Представлява многогодишно растение с пълзящи вкореняващи се разклонения, плътно покрити от гъсто разположени листни розетки. Листата са едри и дебели. Покрити са и от двете страни с гъсти и меки сребристи власинки. Стахисът се разраства бързо и плътно покрива почвата със сребрист килим, висок 25 см. Цъфти през лятото с безлични цветове, които се премахват.
Стахисът изисква слънчево място с лека, добре дренирана почва, съдържаща повече хумус. Колкото почвата е по-бедна и слънчевото осветяване е по-силно, толкова по-сребристи и дребни стават листата. Растението може да вирее на едно и също място много години, но центърът на килима постепенно се оголва. В такъв случай през пролетта старата част на растението може да се изреже с остра лопата, мястото да се насипе с добре прегорял тор и да се засадят млади розетки с корени. Особени грижи чистецът не изисква.
Сребристолистни растения.
Сенециото е взискателно към почвата
Друга красиво сребристолистно растение е сенециото (Senecio incanus). В природата обитава каменистите варовити склонове, покрити с рядка растителност, на Алпите и Карпатите. Това очарователно многогодишно растение има пълзящи стъбла и розетки от назъбени листа. И листата, и стъблата са покрити със сребристо-сив пух. Сенециото израства от 5 до 15 см на височина. То е взискателно растение. В алпинеума трябва да се засади в пролуките между камъните, на полусянка, на хумусна почва с кисела реакция, която не задържа влага.
Равнецът и вратигата също са в “силвър” компанията
Бялата вратига (Tanace-tum haradjanii) произхожда от Мала Азия. На височина израства до 15-30 см. Красивите й листа, подобни на листата на равнеца, са обвити в бели влакънца, които им придават неустоимо очарование. Те са групирани в розетки, които се образуват по пълзящото вкореняващо се стъбло. Цъфти с жълти цветове през юли и август. Вратигата изисква слънчево и сухо място. Няма претенции към почвата, но страда от излишна влага.
Пелинът на Шмидт (Artemisia schmidtiana) е дребно храстче с пълзящо стъбло, високо до 15-30 см. Дълбоко разсечените му сребристи листа го правят желан съсед в каменистата градина. Расте на суха песъчлива почва и няма претенции към отглеждането.
В декоративното цветарство се използват и няколко вида равнец (Achillea) със сребристи листа. Такива са сръбският, сребристият, мъхестият равнец. Тези нисички почвопокривни растения образуват плътни сребристи килими, през лятото допълнително украсени от бели или жълти цветчета. Растат успещно на слънчеви места с отцедлива, лека и суха почва.
