Оригиналнят мирабилис радва до късна есен

Оригиналнят мирабилис радва до късна есен.

Нощната красавица обича слънцето, но цъфти привечер

Мирабилисът е от търсените оригинални цветя. Родът обхваща около 60 вида, произхождащи от Америка. Най-често от тях като декоративен се отглежда Mirabilis jalapa. Това са многогодишни тревисти растения, които при нашите климатични условия се отглеждат като едногодишни. Крехките стъбла се разклоняват богато. В резултат се оформят полухрастчета със закръглена форма. На височина растенията най-често са 45-50см, но има сортове, които достигат и до 90см. Листата са интензивно зелени, почти сърцевидни, със заострен връх.

Цветовете са единични или по няколко на върха на разклоненията. Те са пъстри или едноцветни в жълто, розово, червено, цикламено и много рядко в бяло. Цветовете са отворени предимно привечер или при мрачно време. Затова някъде наричат мирабилиса “нощна красавица”. Ценно негово качество е, че цъфтежът продължава от юни до късна есен. Семената са овално удължени, едри, с грапава повърхност, много наподобяват зърна от черен пипер. В 1г има 8-9 семена.

Мирабилисът е топлолюбиво растение, затова не може да понася зимните студове. Растенията се развиват оптимално на добре огрявани от слънцето места. Предпочитат богати на хранителни вещества плодородни почви. Реакцията на почвения разтвор трябва да е неутрална, а влажността умерена.
Растенията се размножават със семена. Разсад се произвежда рядко. Предпочита се директната сеитба, проведена в края на април. Разстоянията между редовете трябва да са 40см, а вътре в реда – 25-30см. Ако е необходимо, по-късно растенията се прорежат. Опрашването е кръстосано.

През лятото се поливат редовно. При поява на плевели или почвена кора се окопава. Семената не узряват едновременно и се берат периодично. Когато се оронят, растенията се самозасяват.
Въпреки екзотичната хубост на мирабилиса, любителите на цветя трябва да знаят, че той се отнася към отровните растения. Корените и семената му са отровни и затова са опасни при поглъщане.