Красивото цвете АМАРИЛИС

Amaryllis

Родината на това красиво цвете Амарилис е Южна Африка. Много често амарилисът се бърка с хипеаструма, заради дългогодишното използване на общото наименование „амарилис“. В природата съществува само един вид от това многогодишно луковично растение – Амарилис беладона. Луковицата е едва около 6 см в диаметър, образува много дъщерни луковици. Листата са противоположни, лентовидни, тъмнозелени с дължина до 40 см. Цветоносът е единичен, висок е до 50 см, съцветието се състои от 3 до 12 цветчета. Цветовете са големи, в различни окраски – от бяло до тъмночервено. Цъфти в края на лятото и началото на есента.

Грижа за амарилиса

Температура: в периода на вегетация оптимално от 17–23°С. В период на покой луковиците се съхраняват при 10°С.
Светлина: Силна, но разсеяна. Да се предпазва от пряката слънчева светлина, но след цъфтежа тя е нужна за развитието и узряването на луковиците.
Поливане: по време на цъфтежа почвата трябва да бъда влажна, затова се полива обилно. През периода на покой поливането се прекратява.
Период на покой: през това време листата напълно опадат, не се полива. През септември–октомври, когато приключва период на покой, от луковицата се появява цветонос, а към края на цъфтежа се появяват младите листа.

Торене: един път на 1–2 седмици с течен тор за цъфтящи стайни растения. Подхранването започва с разтварянето на пъпките и приключва, когато листата започват да увяхват.
Влажност на въздуха: ако растението се намира в помещение със сух въздух, е добре пъпките   да се пръскат с вода. Листата и цветовете не трябва да се пръскат, както и луковиците през периода на покой.
Пресаждане: веднъж на 3–4 години, след цъфтеж, по време на покой. Пръстта да се състои от 2 части глинеста почвена смес, по 1 част листна почва, хумус, торф и пясък.
Размножаване: чрез дъщерни луковички по време на пресаждането и чрез семена. Отделените дъщерни луковици се засаждат в приготвената почвена смес в отделни саксии с диаметър около 12 см така, че 1/3 част от височината на луковицата да остане над повърхността на почвата. При правилното им отглеждане започват да цъфтят след 2–3 години.

Амарилис, проблеми при отглеждането.

Ако след засаждането на луковицата цветето не расте въпреки подходящите условия, я извадете от пръстта и проверете дали е здрава и твърда на пипане. Ако в течение на месец–два луковицата не започне да расте, явно трябва да се подмени.

Ако на втората година от луковицата не пониква, това означава, че подхранването не е било достатъчно. Постоянно торете растението до увяхването на листата.

Ако листата стават бледозелени и цветовете повяхват, навярно дълго не сте поливали растението. По време на цъфтенето поливането трябва да е по-обилно, за да се осигури необходимата влага.

Ако растението тръгва да расте добре, а след това растежът се забавя, е възможно луковицата да е нападната от вредители. Проверете дали в пръстта няма личинки и при наличието им я обработете с подходящи препарати.

Ако цветовете потъмняват или почерняват, значи е прекалено хладно или влажно. Отрежете повредените цветове, а растението пренесете на по-топло място.

Ако цветовете са бледи, това означава, че са подложени на прекалена слънчева светлина. Сменете мястото с по-сенчесто.

Ако листата са прекалено бледни и повяхнали, това е признак за влажност. Направете дренаж и по-големи отвори в саксията. Преди поливане почвата трябва да е позасъхнала.
Амарилисът не цъфти, ако не сме му осигурили период на покой, ако предишната година сме пропуснали да го наторяваме, ако светлината е недостатъчна или пък е прекалено хладно.