Какво е японска градина?

Журналистът А. А. Джил я описа като „смехотворна, неприложима шега“. По-чувствителните наблюдатели виждат нещо напълно различно – „нежно, деликатно аранжиране на скали с различен изискан характер и качество“.

Други биха настояли, че японската градина е „бунт на цветовете“ като тази в храма Heian. Тя се променя с всеки сезон – черешовите дървета, азалиите, ирисите и водните лилии се покриват с цвят едни след други.
Между двете крайности има градини, които възпроизвеждат природата в миниатюри – бонзай. Или градини, които фокусират върху вариации с мъх, камъни или бамбук.
Дори когато японските градини цъфтят, ефектът е доста различен от западната идея за изобилие от различни, цъфтящи едно след друго цветя. Периодът на цъфтеж обикновено е кратък и интензивен. Но дори когато свърши, градината запазва своята хубост и вечно спокойствие. И така напомня да не забравяме колко преходен и крехък е човешкия живот.

Същност на японските градини

Няма еднозначно определение за японска градина, нито единствен стил. Хората от западния свят често виждат два от най-характерните елементи – каменните фенери и старателно загладения чакъл. Но това далеч не е достатъчно, за да се нарече една градина японска.

Японска градина – композиционна красота.

Композицията е важна за всяка градина, но това, което отличава японската градина е красотата, постигната чрез смесване на естествени растения, пясък, вода и камъни. Целта е не просто да се постигне естетически ефект, защото вдъхновението идва от двете основни религии в Япония – шинто и будизъм.

Свещено вдъхновение.

От най-ранни времена японците считат местата, обградени от естествени скали за жилища на боговете. Същото се отнася и за гъсто растящи едно до друго дървета. А водата традиционно се възприема за свято място. Именно в тези древни шинто поверия се крие творческия произход на японското градинарство.
Когато будизмът навлиза в Япония през 6 век, той донася със себе си нови обичаи, които се отразяват и на дизайна на градините.

Най-ранният от тях е идеята чрез градини да се пресъздаде будистката представа за рай. През 14 век Дзен будизмът полага началото на една от най-важните традиции на японското градинарство – символичното представяне на цялата вселена на ограничено пространство. За да се постигне този ефект, се използват различни находчиви техники – загладеният пясък или чакъл пресъздават река или океана, скалите – острови или планини, а миниатюрни дървета представят идеята за цяла гора. Градините постигат деликатност на композицията, съизмерима с тази в живописта. Те предлагат възможност за продължително и задълбочено съзерцаване – тази идея е доста различна от градинарството в западния свят, което често търси наслада чрез изобилие от цветове.

Японска градина – Кръстопът.

Когато отново се възцарява мир в Япония през късния 16 век след години вътрешни борби, самураите изразяват своята сигурност и непреклонност чрез смел дизайн на своите градини, групирайки големи скали с уникални форми и изумителни цветове и засаждайки около тях екзотични растения. Подобен дизайн често бил отхвърлян от тези, които търсели дълбокото спокойствие на планинска пътека за своите градини за чаени церемонии. То се постига чрез елементи като каменни стъпала, каменни фенери, каменни езерца и малки горички. Въпреки че този по-смирен дизайн често се счита за истинския дух на японските градини, напоследък в Япония все по-често могат да се намерят примери и за по-дръзкия стил, особено в предградията на Токио.

Синтез на стилове.

Продължителният период на просперитет в Япония в началото на 17 век дава началото на нов стил в японското градинарско изкуство – синтез на всички вече съществуващи. Явлението се нарича kaiyu (много удоволствия), при което различни градини се комбинират – често около езеро в центъра. И по този начин предлагат на посетителите поразителни смени на пейзажа, докато те се разхождат из градината. Появява се и елементът, който днес се счита за най-важен в японската градина – shakkei („заимствани“ гледки).
Идеята за възпроизвеждане на природата в миниатюри винаги е присъствала в дизайна на градини и това е напълно естествено. Например далечни хълмове на хоризонта и други топографски черти се „заимстват“ и интегрират в перспективата на градината. Градина и природа сякаш стават едно, но всъщност съществува елегантна комбинация на двете – при това такава, която единствено най-изкусните дизайнери на градини могат да създадат.

Какво е японска градина?

Японската градина е вероятно един от най-интригуващите аспекти на японската култура и живот. Тя е интерпретация и идеализирана представа за природата, повлияни от артистичното виждане на нейния създател. Някои елементи накратко:
В японските градини туфите мъх създават зрително просвещение.
Японските каменни фенери добавят мистика, традиция и духовност.
Пясъкът, камъните и скалите в дзен градините създават пространство за тишина, размисъл и съзерцание.
Vatsuhashi (японски мост от осем части) осигурява време да се насладим на малките неща в живота, които често и лесно се пренебрегват в забързания ни модерен свят.

И накрая ето една притча за майстора на чаената церемония Sen-no-Rikyu от 16 век:
Sen-no-Rikyu построил градина и я заградил с висок жив плет, който скривал гледката към морето. Клиентът, за когото я построил, бил недоволен – докато един ден не се навел да измие ръцете си в езерцето. Оттам през една пролука в плета видял морето и се усмихнал. Както майсторът се надявал, клиентът прозрял идеята на дизайна. Защото умът му направил връзка между езерцето и големия океан и по този начин между самия него и безкрайната вселена.