Японската градина

Океан колкото длан
Японските градини са места за усамотение, където хората прекарват времето си в размишление и медитация. Японците дълбоко почитат природата и първоначално пресъздават естествени местности в умалени пропорции. От най-ранни времена считат местата, обградени от скали, за жилища на боговете. Дзен будизмът поставя началото на най-важните традиции в японското градинарство.

Градината става място, където Вселената е символично представена в обособено пространство. За постигане на този ефект се използват различни символи – загладеният пясък пресъздава морето или океана, а разположените в него скали – островите и планините, малките дръвчета пък изобразяват идеята за цяла гора.

Японската градина въздейства като живописното платно. Нейната многопланова композиция предизвиква сложни възприятия на пространството. Един от интересните похвати, използван и в съвременния дизайн, е преливането на интериора с екстериора. В японските къщи гледката, която се открива към дворното пространство, въздейства като картина, чиято рамка е интериорът. В западните култури това се интерпретира по различни начини.

Ефектът безкрайност
Общо дизайнът на градината може да се представи като рисунък от невидими извити линии. В основата е взаимовръзката между формата на камъните и растенията. Хоризонталната композиция създава усещане за устойчивост и размах, а вертикалната за дълбочина и многоплановост. Основно правило е редуването на открити и закрити пространства, светлина и сянка. Откритото пространство е безкрайността. То може да бъде обширна водна площ, тучна поляна или пясъчна повърхност, както и водеща наникъде пътека, покрита с речен камък.

Околният ландшафт е елемент от цялостната композицията. Близките планини или реки задължително се вписват в картината. Формите са асиметрични и непредсказуеми, но в никакъв случай не и хаотични. Композицията се счита за завършена, когато не може да се добави или махне нито един елемент.