Хоста – невзискателна, но изключително декоративна
Поне по един вид хоста (Hosta) трябва да има във всяка градина, препоръчват специалистите градинари. Защото около нея, и с нея, може да се постигне такъв декоративен ефект, какъвто се получава с малко на брой растения. Наричат я още “Функия“ по името на нейния изследовател – немският ботаник H. Funk. Заради приликата на листата є с живовляка в Англия е позната и като Лилия-живовляк. Хостите ( р. Hosta) са невероятно декоративни коренищни растения, които бързо се разрастват в обширни плантации.
Големите прикоренови листа са главното им украшение – различават се по форма, размер, багра и строеж. Камбанкоподобните цветове на хостите (бели, лилави или розови) се издигат над растението на високи цветоноси и създават причудливо зрелище по време на масовия цъфтеж в средата на лятото. Градинарите и ландшафтните специалисти обичат да работят с хостите, защото те са невзискателни към факторите на растеж, красиви и студоустойчиви са, еднакво добре се развиват на сянка и на ярко слънце и отлично се съчетават с повечето декоративни растения.
Хоста, видове.
Съществуват над 70 вида хости, от които са селекционирани около 750 разновидности – от малки джуджета (5 см) до гигантски, почти двуметрови. Средната височина на хостите е около 100 см. Особено декоративни са хостите Albomarginata, Big Daddy, Mediovariegata, Veronica и др. Ценят се много разновидностите с бели кантове по края на листата. У нас посадъчен материал от хоста – различни видове, може да се закупи от почти всички фирми, които предлагат луковични растения напролет. Това е най-подходящия сезон за засаждане на коренището. Ако имате старо растение, пак през пролетта – през април, може да разделите туфата и да разсадите хостата.
Разделянето на туфата се препоръчва да се прави през 4-5 години през пролетта или есента. Защото иначе растението се разраства прекомерно. Засадените млади растения през първата година се нуждаят от редовно поливане. Хостите се развиват добре на влажни, богати, неутрални или слабо кисели почви. Кореновата им система е мощна, което ги прави достатъчно сухоустойчиви. Закривайки големи пространства със своите листа, те на практика не се нуждаят от окопаване на почвата и борба с плевелите. Почти не се нападат от болести, но във влажна пролет могат сериозно да бъдат застрашени от голи охлюви, срещу които трябва да се заложат отровни примамки. В градината хостите отлично се съчетават с иглика, здравец, напръстник, астилбе, аквилегия, папрати, есенни анемонии и други ранноцъфтящи и сенколюбиви видове.
видяна: 36928
