Вишна.
Произходът на вишнята не е доказан. Не са и открити праисторически находки. Допуска се, че естественото кръстосване на черешата със степната вишна, е станало в Македония. Но освен на Балканите, обикновената вишня се среща и в Северен Кавказ. Така че може да се предполага и нашата страна да е един от възможните центрове на обикновената вишня. Днес тя е разпространена в редица страни с умерено континентален климат – Русия, Унгария, Франция, Германия и др.
Видове на вишневите сортове не са много – около 300. У нас са известни 40-50. Независимо от сортовото разнообразие при вишнята, съществуват две разновидности, които се различават както по външен вид, така и по характера на плодовете. Това са дървовидната и храстовидна вишня.Дървовидната вишня има ясно изразен централен клон и по размери е много по-голяма (висока), сравнена с дърветата от храстовидната група. Цветните пъпки на дървовидната вишня се намират предимно на букетни клончета, цветните пъпки на храстовидните сортове се формират върху по-дълги едногодишни клонки, разпределени почти по цялата им дължина.
Вишневите плодове съдържат относително голям брой витамини, макар че поотделно процентното му участие не е високо: до 20мг% витамин С, до 0,50 мг% каротин, по-малко витамин В1 и В2. Вишните съдържат и различни минерални вещества: калий, калций, магнезий и др. Наличието на плодови киселини във вишневия плод го прави твърде подходящ за лечебно хранене при чернодробни заболявания, анемия, пясък и камъни в бъбреците.
Размножаване
Вишнята се размножава по вегетативен начин, чрез коренови издънки при храстовидните и чрез присаждане на калем и пъпка при дървовидните сортове. За подложки най-добри са махалебката и дивата череша. Не е взискателна към почвените условия: вирее и на по-бедни, и на по-плътни почви, но не понася както много тежките, така и много песъчливите. Присадена на махалебка, понася по-добре сухите почви, а върху вишня е по-капризна към влагата.
Важно. Вишнята е светлолюбиво растение и не понася засенчването.
Вишневите дървета се засаждат на разстояние между дърветата 4-5м, а между редовете – 4м. По-малкото разстояние е за по-бедни почви.
Почва
Най-добре виреят вишневите дървета на черна угар. Зачимяването се отразява зле върху растежа и плододаването. Основната обработка се извършва през есента – на 18-20см дълбочина. През вегетационния период почвата се нуждае от оше 5-6 разрохквания; първото – рано напролет, щом условията позволяват, последното – след беритбата, за да се осигурят повече плодни пъпки за следващата година. Ранното пролетно разрохкване се извършва на дълбочина 10-12 см, а следващите – на 8-10 см. По изключение се допуска отглеждане на междуредови култури, култури за зелено торене и краткотряйно затревяване.
Напояване
Поради ранното развитие и узряване, вишнята не се нуждае от редовно напояване. Но при суха зима и оскъдни валежи през пролетта трябва да се извършат поне две поливки до беритбата на плодовете и още 1-2 след това. Нормата е 70-90 м3 вода на декар.
Торене
През първата година след засаждането вишневите дръвчета не реагират на торене, ако мястото е наторено преди засаждането. Плододаващите дървета се нуждаят от по-големи количества хранителни вещества, поради което към тях трябва да се приложат по-виосоки дози оборски тор и минерални торове. Ето една примерна норма за вишнево дърво, на което диаметърът на околостъбления кръг е 2,5м; оборски тор – 20-25кг на декар, амониева селитра селитра 70-80г, суперфосфат – 90-110г, калиев сулфат – 60-90г на декар за млади овощни насаждения при поливни условия или на места с достатъчно влага.
Резитба за формиране на короната.
В любителските градини, където вишнята има и декоративна функция, короната се формра на етажи с височина на ствола 40-50см. 5-6 скелетни клони и два етажа са достатъчни. След формиране на последния скелетен клон водачът се отклонява чрез резитба на слаба клонка.
Резитба за подмладяване.
До встъпване в плододаване не се съкращават едногодишните прирасти. Извършва се само прореждане, за да не се допусне сгъстяване на короната. Съкращават се и някои скелетни разклонения за запазване на равновесието в короната. При плододаване (преди и след обиране на плода) се премахват остарели и счупени клонки, но основната грижа е прореждането на короната.
Към края на плододаването растежът на вишнята отслабва, плодовете издребняват, добивът намалява. Оставени без резитба дърветата скоро умират. За да се предизвика силен растеж, се извършва съкраштаване на 3-4 и повече годишна дървесина. Освен силното прореждане се съкращават и скелетни клони и част от полускелетните. Този процес трае 2-3 години, докато се възстанови нормалното плододаване.
Вишна. Сортове.
Нефрис – узрява в края на юни, началото на юли. Плодовете са едри, лъскави, тъмночервени.
Дряновска ранна вишна – зрее в началото на юни. Едри плодове с тънка кожа и тъмночервен цвят, лъскава. Плодовото месо е сладко, сочно, леко кисело, светлочервено.. Лесно се отделя костилката.
Ранна вишня – плодовете са средно едри – около 3,5 г – светлочервени до тъмночервени, лъскави. Плодовото месо е светлочервено с белезникави жилки, кисело-сладко, освежаващо почти без аромат. Дърветата имат умерен растеж, рано плододават. Устойчива на ранното кафяво гниене и на сачмянката.
Пищиговска вишня – узрява в средата на юли. Средно едри плодове с тъмночервен до червен цвят. Плодовото месо е сочно приятно кисело на вкус.
Татарица – плодовете са средно едри, тъмночервени до виненочервени. Плодовото месо е сивкаворозово, кисело-сладко, сочно, плътно, с добри вкусови качества. Плодовете не страдат на кафяво гниене и не се напукват при валежи по време на узряването. Сортът е устойчив на ниски температури.
Метеор – плодовете узряват в края на юли, едри, със светлочервена кожица. Плодовото месо е жълтеникаво, сочно и сладко, с лек приятен кисел вкус.
