Венеринa пантофкa

Венеринa пантофкa.

Венера забрави пантофките си в градината.
Красивата горска орхидея вирее у нас по сенчестите места.

Малцина знаят, че орхидеите се срещат не само в тропиците. Те растат открай време и в нашите сурови природни условия. Вярно е, че повечето от тях са скромни, макар и много красиви растения. Не всеки ще забележи в тревата нежните цветчета на орхидеята кукувичи сълзи. Нарича се още нощна теменужка заради силния си приятен аромат. Едва ли много от събирачите на билки подозират, че изкопавайки грудките на салепа, унищожават древна и уви, вече рядка орхидея. Но който и да попадне в гората на венерината пантофка. Той ще се досети, че пред него цъфти истинска орхидея, изящна и красива като тропическите си посестрими.

Родът Венерини пантофки (Cypripedium) включва около 50 вида, разпространени от тропиците до тундрата. У нас е най-южното му европейско находище. Среща се изключително рядко в резервата Червената стена и е под закрилата на закона като защитен реликтен вид. Венерината пантофка е едно от най-древните цъфтящи растения, достигнали до нас от отдавна отминали епохи. Размножава се изключително трудно. От покълването на дребното семенце до зацъфтяването минават 18 години! За да спаси рожбата си от изчезване, мъдрата природа е направила сока на растението разяждащ и неприятен, за да не го ядат животните. Това е единствената защита на красивата орхидея. За съжаление, не й помага пред безотговорните хора, готови да я унищожат заради прищявката да я откъснат или изкоренят, за да я отнесат в дома си.

За щастие още през 19 век е започнало култивирането на венерините пантофки в някои ботанически градини и цветарски фирми. Сега, макар и рядко, наред с тропическите орхидеи и у нас се предлага посадъчен материал от студоустойчиви орхидеи, между тях и от венерина пантофка. Това са растения, плод на дългогодишна селекция, при която са създадени хибриди, силно различаващи се от своите родители. Те са създадени, за да задоволят желанието на хиляди хора да имат в дома си екзотични цветя, без да са специалисти по отглеждането им. Обикновено се размножават по метода ин витро, който гарантира бързото получаване на голямо количество растения при ниски разходи. Затова и цените на орхидеите са съвсем достъпни.

Венеринa пантофкa, грижи.

Ако ни провърви и успеем да намерим в цветарските магазини клубени от изящната венерина пантофка, трябва да се погрижим и да й осигурим в градината условия, при които ще може да се развива добре.
На първо място трябва да й подготвим “дом” под някое дърво, което хвърля рехава сянка. Припекът или плътната сянка могат да убият цветето. Почвата трябва да е неутрална или слабо кисела. Също и умерено влажна, но в никакъв случай блатиста. Най-добре е да се насипе на мястото смес от листовка, торф и пясък в съотношение 2:2:1. А също всяка есен да се мулчира с борови клони. За няколко години коренищата силно се разрастват, така че поне на 5 години трябва да се разделят, за да не отслабват орхидеите. Често се образуват и семена, които се самозасяват. При обработките трябва да се внимава да не се повредят малките растения. Те ще започнат да цъфтят след 10-11 години.

Венеринa пантофкa, красивата горска орхидея вирее у нас по сенчестите места.