ВАЛЕРИАНА
Valeriana officinalis L.
Ботаническа характеристика.
Валерианата е многогодишно тревисто растение от сем.Валерианови.Тя образува мощно коренище, дълго 2-4см и дебело около 2см, с многобройни шнуровидни сочни коренови разклонения, които на дължина достигат до 10-12 см, а на дебелина 1-4мм. Стъблото е право и достига височина до 2м. Към върха тя се разклонява и завършва със съцветие. Цветовете са малки, с приятен аромат, събрани в метловидно съцветие. Теглото на 1000 броя семена е 0,4-0,6 грама.
Биологични особености
През първата година след засяването, валерианата образува розетка, а през втората формира цветоносни стъбла, цъфти и дава семена. За получаване на корени обаче валерианата трябва да се отглежда като едногодишна култура. Валерианата има дълъг вегетационен период – от поникването на семената до получаването на нови семена минават 453 дни. Тя не е чувствителна към ниските температури – не измръзва при температура -15-20 градуса, дори и до -30 градуса не се наблюдава измръзване.
Валерианата е влаголюбиво растение. Предпочита дренирани почви, но с близка подпочвена вода. Тежки, глинести, задържащи влагата почви са непдходящи за отглеждане на валерианата, т.к. корените загниват и растенията загиват. Възрастните растения издържат на продължително засушаване, но от това намалява добива.
Валерианата е особено взискателна към плодородието на почвата. Най-големи добиви се получават от плодородни структурни черноземни почви с неутрална или алкална реакция. Добри почви за валерианата са също изсушените торфени и отводнени ливадно-блатни почви.
Агротехника
1.Сеитбообращение
Най-подходящи за нея предшественици са фуражните и зеленчуковите култури – зимни житни култури, кореноплоди, клубеноплоди, зеленчуци и фуражни култури.
2. Обработка на почвата
При валерианата основната обработка на почвата играе много важна роля за получаване на високи добиви. Основната обработна на почвата трябва да има за цел да създаде нормален водно-въздушен и хранителен режим на почвата, максимално натрупване и запазване на влагата и унищожаване на плевелите.
Обработката на почвата започва непосредствено след прибиране на предшественика, като се извършва подмятане на стърнището. Дълбоката оран да се извърши много добре – не бива да има буци и чимове. Тази обработка се извършва в края на лятото или рано през есента на 22-23см дълбочина. Няколко дни преди разсаждането през есента мястото се култивира на 10 см дълбочина, като едновременно се бранува.
3. Торене
Валерианата реагира силно на торене. Необходимите торове са: 2т оборски тор, 6 кг суперфосфат и 4,5 кг калиев фосфат на декар по време на основната обработка на почвата и 4,5 кг калиев фосфат през пролетта при междуредовата обработка.
Грижи през вегетацията
Първото окопаване се извършва веднага след засаждането на разсада, понеже при засаждането почвата се утъпква. Самото разсаждане се извършва след дъжд, а в сухо време растенията задължително се поливат след разсаждането. След образуването на листна розетка едновременно с междуредовата обработка растенията се подхранват на два пъти с азотни торове по 10-12 кг/дка. При отглеждане на валерианата от разсад растенията образуват цветоносни стъбла още през първата година. Ако те се оставят да завържат семена, добивът на корени силно намалява. Ето защо е необходимо образуваните стъбла да се отрежат, щом достигнат височина 20-30 см. Резитбата на цветоносни стъбла се извършва 3-4 пъти през вегетационния период.
Болести и неприятели
Валерианата се напада от редица болести и неприятели. Това са: гъбите Sclerotinia sclerotiorum и Sclerotinia minor.
Болните стъбла придобиват сламеножълт цвят, листата увяхват. Корените загниват и загиват. Пораженията в плантацията от тези гъби могат да достигнат 13%. Благоприятни условия за тяхното развитие са високата въздушна и почвена влажност.
Валерианата се напада и от ръждата (Uromyces valeriana Winter), която предизвиква жълтооранжеви петна по долните листа и стъблото. Болестта се проявява на втората година. За борба с ръждата се препоръчва бордолезов разтвор веднага след появяването и и да продължи на всеки 12-15 ден в зависимост от развитието на болестта.
Друга болест е брашнестата мана. Тя напада листата, по които се появяват бели петна.
От неприятелите най-често валерианата се напада от майският бръмбар, който се появява през май, снася яйцата си в сърцевината на стъблото, вследствие на което растението увяхва и загива. Най-ефикасната борба с него е изскубването на болните растения и изгарянето им.
Насажденията с валериана могат да се третират с хербициди, но само ако сте избрали конвенционалният начин на отглеждане. Ние препоръчваме органичният начин – без употреба на хербициди. Но ако не сте в състояние да правите големи разходи за механична борба с плевелите, препоръчваме за употреба следните хербициди, които се приемат добре от валерианата: Stomp 330E, Surflan Flo, Sinbar, Direx/Karmex, в концентрации, препоръчани от специалисти за всеки конкретен случай.
Валериана, прибиране на корените.
Изваждането на корените се извършва с плуг без отметателна дъска или с картофовадачка. Извадените корени се измиват набързо с течаща вода, без да се държат дълго във водата, понеже активните им вещества във водата бързо намаляват. След това се орязват всички надземни части до кореновата шийка, дебелите корени се разрязват на по 2-4 части, разстилат се на тънък пласт до 15 см и се оставят в продължение на 1-2 дни да просъхнат на открито или в проветриви помещения, като се разбъркват няколко пъти. Окончателното им изсушаване се извършва в сушилня при температура 35-40 градуса.
Стандарти за качество.
Международните стандарти за качество на сухите корени от валериана са:
• минимум 25% съдържание на активно вещество;
• максимум 10% прахообразни примеси;
• максимум 15% влажност.
Добиви
Добивите от един декар площ са в рамките на 300-350 кг сухи корени , като рандеманът е 5:1.
