Сладък корен
Glycyrrhiza glabra L.
Внимание! Забранен е за събиране от естествените му местонаходища!
Ботаническа характеристика
Билката сладък корен или както е известен още, сладникът, е многогодишно тревисто растение, което в природата вирее най-добре по бреговете на реките и други влажни места. У нас като диворастящ вид се среща предимно в Северна България, по Черноморието. По някой места е известен и като – женско биле. Растението има сравнително късо вертикално разположено коренище, от което във всички посоки тръгват подземни хоризонтални столони, даващи начало на нови растения. Кореновата система е мощна, дълбоко разположена.
Главният корен е дълъг до 1,5 м и повече, отвътре лимонено жълт, отвън – сив и твърд. Сложната мрежа от млади издънки, тръгващи от главния корен дават млади растения нагоре и вертикални корени надолу, а от тях, на свой ред тръгват нови растения, разпростиращи се на големи разстояния и образуващи по такъв начин плътни насаждения. Листата на сладника са нечифтоперести, които приличат на листата на акацията. Отдолу листата му са изпъстрени с точковидни жлезички. Цветовете са бледорозови, събрани в съцветия.
Употребяема част
За лечебни цели се използват корените на растението, като те се изкупуват небелени (Radix glycyrrhizae naturalis) или белени ( Radix glycyrrhizae mundata).
Небелените корени са кафеникави отвън, а белените отвън са светложълти или кафеникаво-жълти, с малки остатъци от кора, а повърхността на пречупване е светло жълта и влакнеста.
И двата вида нямат миризма, вкусът е сладък, леко дразнещ поради наличието на глицеризин.
Съдържание
Дрогата от сладък корен съдържа до 23% глицеризин, 27 вида флавониди, аскорбинова киселина (до 30 мг%), малко етерично масло, смоли и аспаргин.
Почви
Песъчливи и наносни, а най-предпочитани са и почвите, богати на варовик, рH 7,3-7,8.
Обработки
През есента е задължителна дълбоката оран, едновременно с която в почвата се внася около 4-5 т/дка оборска тор. През пролетта се прави втора по-плитка оран, след което е необходимо и едно култивиране.
Сладък корен, грижи за насажденията.
През вегетацията грижите към насаждението се състоят в плитко окопаване според степента на заплевеност, поливане поне два пъти и по време на образуването на цветните пъпки едно подхранване с комбинирани минерални торове по 10-15 кг/дка.
Размножаване
Възможни са три начина на размножаване: директна сеитба на семена, разсаждане на предварително произведен разсад и вегетативно чрез коренови издънки. При директната сеитба разходната норма на семената е 0,3-0,4 кг/дка, като цената на 1 кг семена без разходите по доставката е $231/кг. Стойността по този начин само на семената за 1 дка площ е приблизително 200 лева. Директно семената се засяват през втората половина на април, когато почвата е затоплена и не съществува опасност от замръзване на растенията. Семената се засяват ръчно по квадратно-гнездовия начин на дълбочина 1 см и на разстояние 50х50 см. Семената на сладника са с много твърда обвивка и затова съветваме да се рътят поне 2-3 часа във вода с температура 30 градуса. Директната сеитба и твърде проблематична поради бавното покълване и поникване на растенията и поради ниската кълняемост на семената.
При използването на разсад са необходими 4000 растения за 1 декар, като се използва схемата 50х50 см. Готовият разсад се изнася на постоянно място през април-май.
За вегетативното размножаване се използват резници от коренища, като на всеки резник следва да има най-малко 5 пъпки за подновяване. Резниците се подготвят рано напролет, преди настъпването на вегетацията. Резниците се засаждат в ямки по един с дълбочина 30 см на разстояние 40х40 см. Този вид размножаване е препоръчителен само тогава, когато става въпрос за получаване на много малко насаждение, т.к. растението в България се среща рядко и е забранено неговото събиране от естествените му местонахождения.
Сладък корен, Прибиране и заготовка
Изваждането на корените започва на втората година от засаждането през есента, след като узреят семената. Или през пролетта, преди началото на вегетацията. Вадят се само най-дебелите корени. Като отначало се разкопава почвата около стъблото, за да се види в какво посока върви коренът. По-тънките корени се оставят за следващата година. Изкопаните корени се почистват, измиват и нарязват на парчета по 10-15 см, а по-дебелите се разцепват по дължина. Ако имате заявка за белени корени, следва да ги обелите и тогава да ги сушите на слънце или в проветриви помещения. За целта може да се използва и сушилня с температура не по-висока от 45 градуса. Корените са добре изсушени тогава, когато при огъване се чупят.
Трайността на сухата билка е 10 години.
На едно място сладкият корен се отглежда повече от 10 години.
Добиви
Добивите от 2-3 година от 1 дка са в рамките на 1-2 тона сухи корени или 4-8 тона свежи корени. Културата е изключително перспективна и търсена, поради пълното и отсъствие в България!
