Позволете да Ви представя нейно височество – Високата леха!

автор: Радостин Крумов, фирма СТЕРАДО

Когато преди няколко години реших да проверя защо толкова много градинари по света използват високи лехи, съвсем не съм предполагал колко далече може да ме отведе един внезапен пристъп на любопитство. Днес, след стотици прочетени страници и лично проведени тестове и експерименти, мога и искам да Ви разкажа следното…
Високата леха е нещо сравнително просто и като много други прости неща е (почти) гениално. Причината да твърдя това са множеството предимства на високата леха пред конвенционалната алтернатива, но за тях ще разкажа малко по-нататък.

Какво всъщност представлява високата леха? Тя е рамка, която отдолу е отворена, но се поставя почвопокриващо фолио или друга материя, която да спира плевелите. Над тази материя се насипват слоевете на пълнежа на лехата така, че рамката да се запълни с растителна среда и да е готова за засаждане.

Високите лехи се изработват от различни материали. Металните са направени от подцинкована или пластифицирана ламарина, има също пластмасови, иззидани от бетонни блокчета, но най-често срещаните са направени от дърво. Индустриално произведените дървени високи лехи са от иглолистна дървесина, която е импрегнирана под налягане в автиклав, за да може да издържи минимум 10 години навън в директен контакт с почвата. За по-скъпите модели се използва дървесина от Дугласка ела, Акация, червен Кедър и други.

Да Ви представя – Високата леха.

Като форма високите лехи биват основно квадратни, правоъгълни, овални и тип „остров“ (последната представлява почти кръг, който е пресечен само от пътека, по която в кръга да влезе човекът, който ще обслужва лехата, изглеждаща като заобикалящ го пулт). Масови са квадратните и правоъгълните, като най-често широчината на лехата е около 1 метър, за да е удобно обслужването и от двете страни, а дължината е произволна  – обикновено 1 или 2 метра, но би могла да бъде и по дълга.

Височината на високата леха варира чувствително. Най-масово в повечето страни на Европа, а също и в САЩ тя е 20 или 30 см. Но в Германия (а често и в Австрия и Швейцария)  се предлагат и предпочитат високи лехи, които са цели 60-70 см над земята, т.е. градинарстването се превръща като работа на маса или тезгях, без да е нужно градинарят да се навежда. Разбира се, това удоволствие си има и съответната цена, която е в стотици евро.

Защо висока леха?
–    По-висок добив от единица площ – средно 2-3 пъти спрямо конвенционалното градинарство. Това се получава в резултат на специалния и пълнеж (за който ще разкажа малко по-нататък), а също и на практическата липса на плевели, които да конкурират засятата култура.
–    По-удобно градинарстване, щадящо гърба. Дори и леха с височина 20-30 см. се обработва по-удобно, отколкото при конвенционалния начин на градинарстване.
–    Постигане на подреденост и прегледност. Това едва ли е нужно да бъде обяснявано допълнително. Достатъчен е само един поглед, за да се види колко подредени са градините с високи лехи в тях. Независимо от големината им!

Да Ви представя – Високата леха.

–    По-малко плевели и неприятели. Поради височината и сравнително малката площ , във високите лехи попадат по-малко плевели. Фолиото на дъното, както и височината и ограничават и нежеланите неприятели. Ако обвиете високата леха с медна лента, бихте спряли и нашествието на (голи) охлюви.

–    Лесно изграждане на междинни пътеки. Почвопокривното фолио, което се използва за високата леха, би могло да се използва и като основа на пътека до/между високите лехи. Редно е като го поставите, да го покриете с камъчета или борови кори. Така фолиото ще е защитено от слънцето, а и пътеките ще придобият по-завършен вид. Подобно изграждане на пътеки до високите лехи би намалило до минимум вероятността да се окаляте при обслужване на високите лехи. Последното важи също за децата и домашните любимци.

–    Защита от къртица и сляпо куче. Плътното почвопокривно фолио е защита на посятото в лехата от набезите на къртици и сляпо куче. Все пак в Германия и Австралия препоръчват под фолиото да се постави рабицова или друга метална мрежа с големина на отворите до 5 см.

–    По-малък риск от наводняване. Поради това, че почвопокривните материи пропускат вода, няма по-голям риск от наводняване отколкото при засетите направо в земята растения. Освен това при желание бихме могли бързо и лесно да покриете (обръчи и полиетилен) всяка висока леха. Дори при проливен дъжд да се образуват вадички, рамката на високата леха ще защити посевите в нея.

Да Ви представя – Високата леха.

–    По-бързо загряване рано напролет. В годините с тежка зимата, рано напролет земята е още студена. При високата леха адаптацията е по-бърза, загрява се по-бързо и съответно процесите при засетите в нея култури ще започнат по-рано.

–    Универсална употреба – за множество зеленчуци (грах, фасул, тиквички, салати, картофи, чесън,лук, репички, пипер, моркови, патладжани и др.), плодове (ягоди,малини, касис и др.), подправки (Магданоз, босилек, чубрица, копър, риган, девисил, розмарин, мащерка, рязанец и др.) и цветя (почти всички).

–    Универсална приложимост – в градината, на терасата, пред блока, на покрива и почти на всички хоризонтални места. Дори да нямате собствен двор, с помоща на висока леха бихте могли да отглеждате част от храната си – при това най-полезната и вкусна част!

–    Възможност за надстрояване с обръчи и защитно покриване. Съвсем бързо и лесно високите лехи могат да бъдат покрити с помоща на обръчи и полиетилен. Така можете да удължите максимално градинарския сезон и да имате например свежи зелени зеленчуци собствено производство за Коледа. Ако вместо полиетилен сложите мрежа против градушка, може да спасите реколтата си от неочаквана и нежелана ледена „бомбардировка“.

Да Ви представя – Високата леха.

–    Предпоставка за органично отглеждане на културите. При високата леха не се налага използване на агрохимикали срещу плевели и неприятели. Така можете да отглеждате Вашите култури органично, което означава и по-здравословно – за Вас и за околната среда.

–    Преносимост. При необходимост и/или желание може да пренесете високата леха на друго място.
–    Ниска трудоемкост при работа и поддръжка. Градинарстването с високи лехи често е наричано „no dig gardening“, т.е. градинарстване без копане. И наистина – поради това, че не газите във високата леха – не е нужно да я окопавате. Слоевете на пълнежа и са предвидени така, че окопаване да не е необходимо.

–    Дълготрайност на конструкцията. Повечето конструкции издържат 10 и повече години.
–    Алтернативно приложение на конструкцията – пясъчник, място за складиране на тор и др.
Ще си позволя да обобщя накратко – лесна подръжка, малки усилия, удобство, високи добиви, подреденост, универсалност и преносимост
Пълнеж на високата леха.

Да Ви представя – Високата леха.

Както вече писах по-горе на дъното,а и от вътрешната страна на стените на високата леха е желателно да има материя, която да спира плевелите. Обикновено се използва почвопокривна материя от черен нетъкан текстил или тъкани полипропиленови нишки, която спира светлината, но пропуска вода и така от една страна плевелите под високата леха загиват без светлина, а от друга излишната вода от високата леха може да изтече навън.

Във фабрично произведените високи лехи често се използва черен нетъкан текстил с плътност 60 грама на квадратен метър (понеже явно българските плевели са по-устойчиви и напористи, аз препоръчвам и предлагам материи с плътност 90 (нетъкани) и 100 (тъкани) грама/м2). В САЩ като алтернатива предлагат на дъното на високата леха да се постави слой от мокри вестници или картони, които да подтискат плевелите. За мен обаче дълготрайността на този метод е под въпрос и лично аз не бих го предпочел. Както вече споменах, в Германия и далечна Австралия под почвопокривната материя препоръчват да се постави метална мрежа с малки отвори, за да се ликвидира напълно опасността от слепи кучета и къртици.

Да Ви представя – Високата леха.

За същинския пълнеж на високата леха има множество теории, системи и практики. Ще се опитам да синтезирам основните:
1.    Най-долен слой – за най-долния слой се препоръчват по-груби органични отпадъци, които да образуват нещо като дренаж и да позволят донякъде лехата да „диша“. Най-честите препоръки са за т.н. „органично кафяво“ – клонки, дървени стърготини, корени, парчета дървесина, кори. Има препоръки и за едър чакъл, глинени парчета. При други системи се препоръчва да се постави слой сено – за препоръчване от люцерна.

2.    За следващия слой масовите препоръки са за косена трева, шума (вкл. загнила), плевели (без семена), обърнати чимове трева и други преобладаващо органично зелени. Има препоръчки и за междинен слой от почва или тор, но аз бих се придържал към масовата практика.

3.    В поредният трети слой се препоръчва да се насипе оборска тор и/или груб непресят компост. Има препоръки (предимно задокеански) да се направи и тънък междинен слой от слама.

Да Ви представя – Високата леха.

4.    Обикновено четвъртият слой е последен, т.е. най-горен. Препоръчително е да бъде от фин пресят компост, почва за цветя, кокосови фибри. Има практики, които препоръчват над описания последен слой, да се направи и още един от слама.

С цел да обобщя, а и да опростя темата с пълнежа, бих описал накратко подредената немска система: 1. Кафяв слой (клонки и дървесни отпадъци) 2. Зелен слой (косена трева, шума) 3. Оборска тор 4. Фин слой (Пресят компост, кокосови фибри). Дебелината на отделните слоеве не е точно определена, но е редно да разделите височината на лехата пропорционално на броя на слоевете за принципен ориентир.

Рано или късно бихте си задали въпроса колко години може да изкара вече направения пълнеж, за да е ефективна лехата всяка поредна година. Отговарям Ви още сега – според сравнително достоверни немски източници (производители и търговци на високи лехи) е препоръчително най-късно след 6 години пълнежът да бъде подменен.

Аз лично бих го направил на петата година и не, поради носталгия по петилетките, а защото се предполага, че повечето конструкции на високи лехи и почвопокривните материи в тях, ще изкарат (поне) 10 години, т.е. правите 2 равни зареждания по време на гарантирания жизнен цикъл на изделието.

Да Ви представя – Високата леха.

Освен, че проучих, събрах материал и написах тази информативна статия, разработих и собствена система за модулна висока леха, която вече е в продажба и можете да я видите тук: http://www.sterado.biz/products.php?cat=5&scat=70

Направих я модулно, за да дам възможност на потенциалните клиенти за максимална свобода при избора на елементи, което означава всъщност – при избора на дължина, височина, визия. Като материал се спрях на акацията – всеки стар човек на село ще ви каже, че коловете от акация изкарват в земята десетки години. Аз обаче реших да се обоснова по-аргументирано и подготвих и следната информация за акацията.

В Европа съществува стандартизираща норма DIN-EN 350-2, която класифицира дървесината на различните дървета според тяхната устойчивост на слънце, вода, плесени, гъби, насекоми и други. В най-високия клас на устойчивост 1 (от общо 5) са класифицирани няколко тропически дървета. И само един представител на дървесния свят на Европа – акацията (Robinia Pseudoacacia L.). Веднага искам да направя следното уточнение. В този клас попада само дървесината на акациеви дървета, които са поне на 15 и повече години (дървесината на младите е класифицирана едва в клас 4 ). Според въпросната класификация и според различни изследвания (Goehre 1952, Molnar 1988) акациевата дървесина издържа на открито, дори при контакт с почвата средно между 15 и 30 години (под вода 500, а на сухо до 1000 години).

Да Ви представя – Високата леха.

Накратко причините за това са както в структурата на дървесината. Акацията има една от най-плътните и тежки дървесини (0.77 г/см3 при 0.67 г/см3 при дъба и 0.69 г/см3 при бука) и сравнително ниска влажност в сурово състояние (само 39%, при дъба – 75%, при бука – 73%), така и в химичния състав. В сърцевината си акацията съдържа робинетин и дихидроробинетин, които са силно отровни за гъби и насекоми. Друга причина за избора ми беше, че акацията съвсем не е застрашен вид. Тя е много агресивна в завземане на нови територии, семената от шушулките покълват много лесно. А и дори да отрежете акациево дърво, на неговото място веднага тръгват нови издънки, които растат със завидна скорост.

Ако някой е прочел написаното дотук, е редно да му благодаря за интереса и издръжливостта. Искрено се надявам да съм бил полезен и да съм допринесъл за популяризирането и използването на нейно височество – високата леха.

Източник: фирма СТЕРАДО