Маслена палма

Маслена палма

Маслената, или гвинейската палма (Elaeis guineensis) е била известна още на древните гърци и римляни. В древногръцката митология богинята Елаеис се представя в свитата на бога на виното Дионис. Наименованието guineensis произлиза оттам, че първият описан екземпляр е намерен на крайбрежието на Гвинейския залив. В диворастящ вид маслената палма се среща най-често на границата между гъстите тропически гори и саваните, както и по крайбрежието на цяла Западна Африка. По тези места се простират обширни плантации с маслени палми.

Дървото достига 15 м височина. Има големи перести листа. Понякога може да се забележат дървета, съвсем лишени от листа, обсипани с голям брой птичи гнезда. Някои птици си строят гнезда от палмови листа.

Растението дава първите плодове едва след като са минали 5 години и запазва своята плодовитост до 609 години. Плодовете му имат форма на тежки гроздове, съдържащи до 700 плода с тегло до 20 кг. Червеножълтият костилков плод с големина на малка слива съдържа ( заедно с костилката) до 37% ценно масло. От месестата му част се получава масло с жълтопортокалов цвят, което намира приложение главно в производството на сапун, маргарин, технически масла и свещи. При нормална температура маслото има постоянна консистенция. Отнасят го към най-важните растителни масла. От семената се получава светложълто ядливо масло, което се използва при производството на маргарин. Кюспето, което остава след пресоването на маслодайните семена, е богата храна за животните.

Маслена палма.

Тежките чепки плодове се отрязват и едва на земята от тях се изсичат отделните плодове. Брането им от палмата е опасно, понеже в епифитите, с които е обрасло стъблото, често правят гнездата си отровни змии. За да ги изгонят от върха на стъблото, африканците понякога са принудени да подпалят дървото. Както казва африканската поговорка: „Този, който се качва на маслената палма, ще обере плодовете и, а този, който остава долу под нея, знае, че ще се завърне в къщи”.
Маслената палма има важно значение за живота на жителя на тропическа Африка. Младите и клончета са широко распространен зеленчук, наречен палмово зеле, големите листа служат за покриване на колибите, а пепелта, получена от изгаряне на изсъхналите съцветия и листа, се употребява вместо сол.

В западна Африка от маслената палма се произвежда т. нар. Палмово вино. За тази цел местните жители отсичат цялото дърво, след което правят върху стъблото, както си е на земята, нарези, а сокът, който изтича, събират в допълнително заякчени кратуни. Всекиден правят нови нарези на палмовото дърво, а понякога предизвикват изтичане на сока, като загряват стъблото. След 7-дневна ферментация палмовият сок вече съдържа около 5% алкохол и става нещо като вино, по-силно от получаването от винената палма (Raphia vinifera). Местните африканци подсилват напитката, като добавят към нея отвара от различни растения със замайващо въздействие. След известно време върху мъртвото стъбло на палмата израстват множество гъби, най-често ядливи. Тук се излюпват и лаври на някои насекоми, които африканците също ядат. Този метод на производство на вино, който води до гибелта на ценното палмово дърво, не е за препоръчване и днес рядко се прилага.

Маслената палма има и други врагове. Слоновете унищожават цели плантации, като изтръгват младите дръвчета заедно с корените и огризват върховете им. Плъховете също са бедствие за маслената палма. Положението може да бъде овладяно само ако в даден район се внесат много змии, които се хранят с плъхове. Там, където няма змии, битката с плъховете е изгубена.

Вижте още информация на тема палми.