Лютиче

Лютиче

Ярките цветни сюрпризи на лютичето
Неж­но­то рас­те­ние се сре­ща край во­до­е­ми­те, чув­с­т­ва се прек­рас­но и в гра­ди­ни­те

В природата са известни около 600 вида от семейство Лютикови. Те са разпространени по цялото земно кълбо, предимно в умерените и студени области. Латинското наименование на растението е Ranunculus и произхожда от rana – на латински жаба. Това се дължи на факта, че голяма част от представителите на рода растат във вода или около водоеми. Лютичетата цъфтят в много багри – от снежнобяло и жълто до тъмночервено. Това е една от причините през последните години да има бум в търсенето на това цвете.

Най-ценен вид като градинска култура е азиатското лютиче – Ranunculus asiaticus, прозхождащо от Югоизточна Европа и Мала Азия. Неговото култивиране е започнало през XIII век, а първият сорт се е появил през 1580 г. Известни са две групи градинско лютиче – персийско или азиатско, и чалмовидно или африканско, което е с по-големи листа и цветове и множество завити навътре венчелистчета, наподобяващи кичестия божур. Те са сравнително по-топлолюбиви и не издържат на зимни застудявания, затова не трябва да се оставят да презимуват на открито.

Лютиче.

 

Гра­дин­с­ко­то лю­ти­че е тре­вис­то мно­го­го­диш­но рас­те­ние, дос­ти­га­що на ви­со­чи­на 30-50 см, с ме­сес­ти груд­ко­вид­ни ко­ре­ни. Лис­та­та му са зе­ле­ни, двой­но или трой­но раз­се­че­ни. Цве­то­ве­те са прос­ти или ки­чес­ти, раз­лич­но обаг­ре­ни, с ди­а­ме­тър 6-7 см, раз­по­ло­же­ни на тън­ки цве­то­нос­ни стъб­ла, ка­то на вся­ко стъб­ло раз­цъф­ват до 4 цвя­та.
То­ва цве­те е из­к­лю­чи­тел­но слънце­лю­бив вид, пред­по­чи­тащ слън­че­ви и доб­ре ос­ве­те­ни­те мес­та. Цъф­ти през юни и юли. Рас­те­ни­е­то се из­пол­з­ва ос­нов­но за ук­ра­са на бал­ко­ни и те­ра­си.

Гри­жи
Гра­дин­с­ко­то лю­ти­че за­поч­ва да цъф­ти три ме­се­ца след за­саж­да­не­то. Доб­ре е да го нас­та­ни­те в бо­га­та на хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва и вла­го­за­дър­жа­ща поч­ва. Рас­те­ни­е­то се под­х­ран­ва при пър­во­то по­я­вя­ва­не на пъп­ки­те с ор­га­нич­ни по­доб­ри­те­ли, а в пе­ри­о­да на цъф­теж – с уни­вер­са­лен по­доб­ри­тел за цъф­тя­щи рас­те­ния. През ав­густ-сеп­тем­в­ри мал­ки­те груд­ки се из­важ­дат от зе­мя­та, под­су­ша­ват се и се сла­гат в сан­дъ­че­та при тем­пе­ра­ту­ра 20 гра­ду­са. Съх­ра­ня­ват се до про­лет­та на про­ветри­во мяс­то в сух пя­сък или хар­тие­ни пер­фо­ри­ра­ни па­ке­ти при тем­пе­ра­ту­ра 17 гра­ду­са. Гра­дин­с­ко­то лю­ти­че мо­же да бъ­де на­пад­на­то от лис­т­на въш­ка и браш­нес­та ма­на. През ля­то­то и топ­ли­те ме­се­ци по­ли­ва­не­то се на­ма­ля­ва. А в пе­ри­о­да на ве­ге­та­ция се по­ли­ва обил­но и се под­х­ран­ва вед­нъж в сед­ми­ца­та.

Внимание
Ди­во­рас­тя­щи­те ви­до­ве на лю­ти­че­то са от­ров­ни. Мо­же да при­чи­нят се­ри­оз­ни сто­маш­ни раз­д­раз­не­ния и кож­ни въз­па­ле­ния.