Лунария

Лунария.

Сребърните дискове на лунарията греят и през зимата.
Красивото храстче може да изтърпи и слънце, и сянка.

През зимата почти във всеки български дом можете да видите грейнало букетче от суха “сребърна пара.” Това е народното име на лунарията (Lunaria), която се среща и като “булчино перо”, “копринено цвете” или “седефена китка”. Родът включва три вида двугодишни растения, разпространени в цяла Европа.

Два от тях се отглеждат като декоративни. Коренът е месест, слабо разклонен.
Стъблото на вида L. annua (L. biennis) достига до 1 м височина и слабо се разклонява. Той е по-слабо разпространен, но от него са създадени няколко сорта – Alba – с бели, Munstead Purple – c лилави и Variegata – c пъстри листа.
L. rediviva е с по-мощно стъбло. То достига до 1,20 м височина и силно се разклонява. Листата при основата са на дълги дръжки, сърцевидни, с остър връх и неправилно назъбена периферия. По стъблото те са приседнали. Колкото по-нагоре са те, толкова стават по-тесни и по-дребни. Цветовете са разположени по върха на разклоненията. Те са ароматни, а баграта им е лилаво-червеникава. Сребърната пара има четири венчелистчета, сред които се открояват жълтите тичинки.

Лунария.

Люлякови цветове.

Цъфтежът продължава от април до юни с подобни на люляка цветове. Много оригинални са плодовете – закръглени плоски сухи шушулки, на дълги дръжки. Обикновено са около 4 см дълги и около 3 см широки. Когато узрее, плодът се разпуква по шевовете. От него се оронват по няколко плоски кафави семена. На дръжката остават мембраните, матови до сребристо блестящи, които наподобяват сребърни монети. Те придават особен чар на растенията и се съхраняват с години. За да се запази красотата им, прецъфтелите съцветия се обират веднага след узряване на семената. В противен случай потъмняват.от есенните дъждове.

Пазете от плевели и окопавайте.
Сребърната пара не е много взискателна към условията на отглеждане. Предпочита леки почви. Понася както силно слънчево греене, така и полусянка. През зимата стъблата и листата загиват.
Растенията се размножават със семена. Те се засяват през юли-август в открити лехи на дълбочина 2-3 см. Когато се очертаят редовет се прореждат през 15 см. Изскубнатите растения може да се използват като разсад. До зимата почвата се поддържа чиста от плевели. Рано напролет около растенията се окопава. Полива се при необходимост.