Лаватера

Лаватера.

Усмихнатата лаватера (Lavatera) не се бои от сушата
Стройното цвете е любимо на виладжиите заради непретенциозния си нрав

През жарките летни дни поради липсата на вода за поливане повечето вилни градини повяхват. В някои дворове обаче въпреки сушата продължават да цъфтят красиви розови цветя. Техните стопани са се изхитрили да засадят чудесното цвете лаватера. Трябва да настъпи наистина жестока и продължителна суша, за да почувства то нужда от поливане.

Произхожда от малко, но обичано семейство

Лаватерата от семейството на ружите е малък род, има само 25 вида. Между тях има както едногодишни, така и многогодишни тревисти растения. За украса се използват 2 вида – тримесечната лаватера и тюрингската, наречена още кучешка роза.

Тримесечната лаватера произхожда от Южна Европа. Това е мощно, силно разклонено растение, достигащо до 120 см височина. Долните листа са закръглени, а горните – разчленени на 3 до 5 дяла. Всичките са назъбени по краищата и са покрити със звездообразно подредени остри власинки. Цветовете са единични, с форма на фуния, достигат до 10 см в диаметър.Те излизат от пазвите на листата, а на цвят са бели, розови или карминени. Най-гъсто са разположени в горната част на храста. Цъфтят без умора до есента. Създадени са много сортове, различни по височина и окраска.

Тюрингската лаватера произхожда от Средна и Източна Европа. Растението е многогодишно, крупно, силно разклонено, достига до 2 м височина. Листата са едри, закръглени, сиво-зелени на цвят, леко бодливи от горната страна. Цветовете са розови, излизат поединично от пазвите на листата, с дълги дръжки, диаметърът им достига до 10-12 см. Култивира се много отдавна и са създадени доста сортове с различни качества.

Лаватера.

Цъфти обилно на по-бедна почва
Лаватерите са измежду най-непретенциозните градински растения. Единственото им изискване е яркото слънчево огряване. На сянка издребняват и цъфтят по-слабо. Към почвата не са взискателни, но е добре да е рохкава и по-бедна. Когато са посадени в добре наторена почва, израстват силно на височина, а цъфтенето не е така богато.
Вярно е, че засушаването не притеснява особено тези растения, но при продължитена липса на валежи поливането е добре дошло. Тогава можем да даваме вода в изобилие, стига да не се задържа продължително в почвата. Високите сортове трябва да се привързват към колове за устойчивост. Редовно трябва да се премахват прецъфтелите цветове, за да се образуват нови цветни пъпки.

Единствената болест, която поразява лаватерата, са ръждивите петна по долната страна на листата. Пръска се с препарати, а поразените листа се изрязват.
Размножаването става със семена рано напролет. Те се засяват направо там, където искаме да израсте лаватерата. След 15 дни при температура 15 градуса ще имаме поникнали растения.

Синьо настроение
Идеална е за компании в лазурен цвят
Лаватерите са особено ефектни в групови насаждения, в компанията на цветя със синя или виолетова багра (градински чай, върбинка, ралица). Интересни са и комбинациите с ароматен тютюн, ириси и рози. Може да се засаждат и покрай оградата, те ще я скрият зад богато украсените си с листа и цветове стъбла. Прекрасно изглеждат и обсипаните им с цвят клончета, когато са включени в букети. При всички случаи великолепието на големите им красиви цветове привлича вниманието и не оставя никого безразличен.