Дафиново дърво

Дафиново дърво.
Дафиновото дърво, наричано още лаврово, се отглежда предимно заради листата, които са елипсовидните, ароматни, тъмнозелени, лъщящи, които се използват за подправка от векове.

Днес много градински центрове предлагат дафинови дървета.

Дафиновото или лавровото дърво (Laurus nobilis) е типично за Средиземноморието. Дафиново дърво е вечнозелено – листата функционират почти три години. Расте като многостъблен храст, но може да се превърне в средно голямо дърво. Лавровото дърво или храст, има листа с характерна приятна миризма и леко горчив вкус. Три са видовете, отглеждани у нас: широколистен лавър, къдраволистен и дребнолистен. Листата им са ланцетовидни, яйцевидни или островърхи, кожести, лъскави.
Лавровото дърво цъфти в началото на лятото с дребни, светложълти цветове, във формата на звезда.
Растението ражда малки плодчета, които през лятото са зелени, а есента стават тъмночервени.

То е изключително светлолюбиво, топлолюбиво и сухоустойчиво растение. За него определете най-закътаното място в двора си, за да не измръзне.
В природата расте по скалисти местности, клисури и гъсталаци. Най – добре вирее на слънце или полу – сянка, на защитено от вятъра място. Сравнително добре издържа застудявания и засушаване.
Най-добре се развива на варовити и богати почви. У нас по-често се среща, като декоративно растение. Издържа на засушаване, но расте много по-добре при условия на умерено овлажняване на почвата. При прерязване на пън формира голям брой млади, силни пристъблени издънки, гъсто покрити с листа. Както дафиновите листата, така и кората на младите клончета съдържат 2-4% етерично масло, 75% от което заема евкалиптолът. Плодовете съдържат голямо количество масло, което се използва във фитотерапията.

Дафиново дърво. Размножаване.

Фиданки от дафиново дърво се получават от семена.
Освен със семена дафиновото дърво се размножава и с издънки. Те трябва да са добре развити, да имат коренова система. През април се прерязва коренът който свързва майчиното растение с издънката. Новото растение се изважда внимателно от почвата, без да се разкъсват коренчетата, и веднага се засажда на постоянното място в саксия или на открито, на дълбочина толкова, колкото е било преди.

Дафиновите растения се засаждат в добре наторена почва, рохкава, а на открито може и в чакълеста, но също добре наторена почва. Желателно е да се подбере място на завет, например южно от храсти или до сграда. По-нататък грижите се състоят в своевременно поливане, за да има добър растеж.
За растежа и развитието му са нужни около 25-30 градуса активна температура, богата почвена смес, съчетана с редовно поливане, торене с органо-минерални смеси, резитба и борба с листните и кръвните въшки. Чувства се прекрасно на открито. Периодично пулвелизирайте и дори освежавайте с течаща водна струя.

С лаврови клони са били закичвани най-добрите военоначалници, победителите в поетични конкурси или спортни състезания. Лавърът е бил свещенното дърво на бог Аполон и с него са се украсявали храмовете и олтарите му.
Легендата гласи, че слънчевият бог се влюбил в нимфата Дафне, която обаче предпочела да се превърне в дърво вместо да му се отдаде. Оттогава Аполон винаги е закичен с клонче от дафин.