БЯЛ РАВНЕЦ

БЯЛ РАВНЕЦ.

Achillea millefolium L.
Ботаническа характеристика.
Белият равнец е многогодишно тревисто растение с тънко, хоризонтално разклонено пълзящо коренище. Стъблата са изправени, неразклонени, високи 60-100 см, влакнести. Листата са последователни, дълги до 10 см, пересто нарязани, влакнести. Цветовете са събрани в цветни кошнички, събрани във връхни щитовидни съцветия. Плодовете са белезникави, дълги около 2 мм продълговати семена, надлъжносплеснати и без хвърчилка. Всяко растение дава около 25 000 броя семена, а 1 000 семена тежат 0,13-0,15 грама.
Използваема част.
Събират се облистените цветоносни стъбла /Herba Millefolii/ и цветните кошнички (цвят) /Anthodium-Flos, Achilleae millefolii/.

Химичен състав.
Равнецът съдържа главно етерични масла (0,25% по време на цъфтеж), които се състоят от монотерпени и сесквитерпени с главна съставка хамазулен. Търсени са тези видове, които съдържат до 35% хамазулен в маслото.

Екологични изисквания
Белият равнец е сухоустойчиво и студоустойчиво растение. Расте в равнинните, полупланински и планински райони и издържа температури до –30 градуса.

Не е взискателен към почвената и въздушна влага, а така също и към хранителните вещества в почвата, но все пак предпочита лека и богата на хумус почва. Не понася твърде тежките и влажни почви. Предпочитана реакция на почвата – pH 6,9-7,5. Растението живее по-дълго на бедни и варовити почви.

Понася сгъстяване на посевите, понеже не е взискателен към светлината, но прекалената гъстота на посевите води до намаляване хамазулена в растенията. Понеже понася засенчване, равнецът може да се отглежда и в овощни градини.

Сеитбооборот
Най-добър предшественик са зърнените бобови, зимните житни и фуражни култури.

Обработка на почвата
Белият равнец не изисква обилно наторяване. Едновременно с дълбоката есенна оран, която е на дълбочина 25-30 см се внася по 1 тон на декар разложен оборски тор. След това се бранува или фрезова на по-малка дълбочина и се оформят бразди през 35-40 см.

Размножаване.
Белият равнец се размножава чрез директна сеитба на семената, чрез разсад и вегетативно – чрез разделяне на коренищата.

а) Директна сеитба. Най-подходящият срок за нея е краят на март – началото на май или септември-октомври на предходната година. Но т.к. семената са много дребни, следва да се покриват с изключително тънък слой почва, за да могат да покълнат, след което е задължително валиране на почвата. Разходът на семена е 150-300 грама за един декар, но съществува риск от неравномерно поникване.

Цената на 1 кг семена от немската фирма Pharmasaat е 160 EUR. без разходите по доставка и оранжев сертификат, а от канадската фирма Richters – 84 щ.д.

б) Размножаване чрез разсад. Това е най-подходящият начин на размножаване, т.к. през първата година на поникването се образува само розетка от листа. Качественият разсад има образувани 4-ти и 5-ти същински листа и добре оформена коренова система. Най-подходящото време за изнасяне на разсада на полето е краят на септември-октомври. За един декар са необходими 6000 – 7000 растения при разстояния 50х30 см при ръчна обработка и 70х25 см при механизирана обработка.

в) Вегетативно размножаване. То се извършва чрез разделяне на коренищата и се прилага много рядко и то само на много малки площи. Коренищата на 3-4 годишните растения се разделят на части с по 2-4 вегетативни пъпки и се засаждат късно през есента или рано напролет преди началото на вегетацията.

Грижи през вегетацията
Експлоатацията на растенията започва от втората година, понеже през първата година на разсаждането те не цъфтят. Ето защо е препоръчително есенното разсаждане, т.к. още през следващата пролет растенията ще започнат да образуват цветоносни стъбла. При пролетното разсаждане ще се наложи да се изчака цветообразуването чак през следващата година.

Растенията през вегетацията се нуждаят от окопаване, като първото се извършва още напролет (през април), а второто – през юни, началото на юли. Второто окопаване на 2-5-годишните растения задължително се прави непосредствено преди цъфтежа, за да се гарантира чистота на събраната дрога от плевели и вредни примеси. Окопаването става на дълбочина 10-15 см.

Белият равнец не изисква обилно торене, т.к. това води до намаляване съдържанието на етерично масло. Препоръчва се след прибиране на стръковете да се внесе малка доза добре ферментирал течен оборски тор, но и това не е задължително. Началото на вегетацията на белия равнец е през февруари, бутонизацията започва през юни, масовият цъфтеж настъпва през юли, а семената узряват в началото на август.
За добиване на семена насажденията следва да се поливат допълнително, т.к. при засушаване не се раждат пълноценни семена.

Прибиране на реколтата от бял равнец.
От култивирани площи стрък и съцветия от бял равнец се събират от втората година от юни до септември. Това винаги става от началото на цъфтежа и завършва с масовия цъфтеж.

Цветоносните стъбла се отрязват на дължина 20 см от върха надолу с остър нож, сърп, коса или моторна косачка. Листата от неотрязаните части също се обират и се прибавят към стръковете. Не се събират нецъфтящи или прецъфтели стръкове, т.к. съдържанието на хамазулен в тях е малко. При култивираното отглеждане на белия равнец всяко година се събират по две реколти – първата през юни-юли, а втората 7-8 седмици по-късно. Прибирането на дрогата става в сухо и слънчево време!

Равнецът чудесно понася многократното рязане на стръковете, като дава по няколко реколти годишно. Той прекрасно расте и в сьобщество с други култури, у които повишава съдържанието на етерични масла, т.к. е добър инсектицид и предпазва другите растения от вредители.
Внимание! Растенията не бива да се изскубват с коренищата!

Бял равнец. Обработка на суровината.

При събирането цветовете винаги се разполагат само в едната посока, като се поставят в кошниците рехаво, без да се тъпчат. Не е допустимо поставянето им в полиетиленови торби и чували! Събраният материал се почиства от по-дебелите стъбла, от примеси и повредени растения. Суровината се суши на сянка в проветриви помещения на тънък слой или навързана на китки, които се завързват със самите растения. Не се допуска вързването с канап или др. материали. Цветовете се поставят винаги в една посока.

Сушенето на слънце не се допуска, т.к. листата и цветовете губят баграта си, а оттам и качеството си. Стръковете съхнат 5-6 дни и изискват обръщане поне 2-3 пъти на ден. Билката е готова тогава, когато стръкчетата се чупят при огъване. Ако се използва сушилня, температурата в нея не бива да надвишава 35 градуса.

Добиви
От 1 декар култивиран бял равнец през втората година на насаждението се получава 110-150 кг суха дрога стрък или 35-45 кг суха дрога цветни кошнички. През 3-та година добивите се увеличават и достигат 400 кг суха дрога стрък и 100 кг суха дрога цветни кошнички, а през 3-5-та година – 500 кг суха дрога стрък и над 120 кг суха дрога цветни кошнички.

След петата година е икономически неизгодно да се стопанисват насажденията, понеже се разреждат.

Особено ценно и търсено е така нареченото “синьо масло”, което се добива от сорт “Проа” на белия равнец.