Бор Pinus L.
Сем. Pinaceae
Борът е едно от най-разпространени иглолистни дървета с голямо лесовъдно значение и сравнително с по-малка декоративна стойност. Той има различна големина, като се срещат и храстовидни форми. Отличава се с правилно прешленовидно разклонение, което по-късно става неправилно. Короната често е плоска или чадъреста. Стъблото е повече стълбовидно с удължени и скъсени клонки. Удължените клони са покрити със странично наредени, изменени люсповидни листчета, в пазвите на които са разположени скъсените клонки. На върха на всяка скъсена клонка се намират листата, събрани главно по 2-3 или 5 заедно. Те са много трайни. Шишарките са единични или по няколко заедно и имат различна големина. В повечето случаи то е снабдено с крилце.
Борът не е взискателен към почвата. Успява даже на сухи места, като някои видове предпочитат мочурливи или торфени почви. Той има дълбока коренова система и се приспособява по-лесно към дадени условия. Не издържа на сянка. Борът се разсажда млад, защото по-късно мъчно понася преместването.
Размножава се главно чрез семена и присаждане.
Бор Pinus L.
Борът подхожда повече за засаждане в големи паркове, понеже малко видове от него остават ниски. Последните са ценни за скални градини. Боровете се засаждат главно единично или в малки редки групи, което подхожда на тяхната светлолюбивост.
Към родът Pinus спадат 80 вида борове, срещащи се в северното полукълбо.
В България естествено растящите борове са пет вида: бял бор /Pinus sylvestris/, черен бор /Pinus nigra/, бяла мура /Pinus peuce/, черна мура /Pinus heldreichii/ и клек /Pinus mugo/. Обаче, за декоративни цели у нас се култивират и екзотични представители на този род.
Бор Pinus L.
