Сочната бергения е красавица с малко претенции.
Тя се отблагодарява с пищен цвят, ако й осигурите сенчесто място.
Баданът или бергенията се отнася към семейство Саксифрагови. Той възхищава с красивите си , здрави листа, които са богати на танин. Те заедно с красивите наситенорозови и бели цветове създават изящен акцент в архитектурата на градината.
Родината на този издръжлив многогодишник е Алтай. В природата той обитава преимуществено Сибир и Далечния Изток. Като културно растение най-често се отглеждат дебелолистен бадан и по-рядко – сърцевиден.
Бергения – oт студа листата стават пурпурни
Трудно е да объркате бадана с някакво друго растение. Коренището му е дебело, почти черно, стелещо се. От него израстват множество големи, плътни, кожести вечнозелени листа с гланцирана повърхност. Тъмнозелените листа с размер 22-35 см дължина и ширина имат овална, сърцевидна или тъпа форма. Те са събрани в гъста розетка и са много декоративни. В ранна пролет изпод снега се виждат сочните тъмнозелени листа на плътни здрави дръжки. Както и други раноцъфтящи, те ни радват след дългата зима. Постоянно зелени през топлите месеци, с настъпването на студа листата на бадана придобиват красив лилаво-червен и бронзов оттенък, който се съхранява до пролетта.
Бергения – може да цъфти два пъти в годината
По време на цъфтеж баданът е особено красив. Всяка пролет той дарява на дебелите прави безлистни цветоноси с височина до 60 см мили дребни цветове във вид на камбанки. Те са лавандулово-розови, розово-пурпурни или с бял цвят с восъчни налепи и са много ефектни. Формирането на цветовете става през есента. Продължителността на цъфтеж е от края на април до началото на юни. Възможно е вторично цъфтене, есенно – през август-септември.
Бергения – предпочита да заеме “високи” територии
Бергения обича полусянка. Дори и в следобедно време е желателно да я засенчвате от юг. На пълна сянка тя създава прекрасни масиви. Към почвата баданът /бергения/ не е взискателен, предпочита обаче неутрална и леко основна почва, която е хранителна, добре дренирана на по-високи участъци и постоянна влага. В ниските места той расте и цъфти лошо, така както и корените, които постоянно се намират във вода, загниват. Растението е устойчиво на суша и студ, но при внезапни пролетни замръзвания пъпките загиват, а на пролетното слънце листата пък изгарят. Добре е за засаждането му да избирате северната стена на дома или на сенчесто място до живата ограда.
Как се хваща
Размножаването на бадана не е сложно. Най-доброто време за деление е след края на цъфтежа. Тъй като коренището лежи близо до повърхността на земята, то лесно може да се изкопае с лопата или вила. Предварително почвата около корените трябва внимателно да се разрохка. Малка част от коренищата загиват и се запълват с личинки на вредители. Затова след изкопаване на корените те трябва да се стерилизират в разтвор на белина (1:10). Баданът успешно се размножава и със зелени резници през май-юни. Вземат се млади пролетни розетки с малки листа и част от хоризонталното коренище. Отделените корени с 2-3 листа се засаждат през пролетта или есента на подготвеното място. Възможно е и семенно размножаване. Семената са дребни, но бързо прорастват и се развиват.
Претенции
Баданът не обича честото пресаждане. Добре се чувства на едно място до 10-15 години. Не се препоръчва да се дели по-често от 4-5 години, за да се осигури енергичен ръст и цъфтеж.
Напитка
През пролетта се разкриват долните стари листа на бадана. Те са сухи и черни, но не гният дълго време. Те не падат сами, понякога дори не можете да ги отчупите и се налага да ги режете.
В древни времена от тях са правени много вкусна хранителна напитка, известна като монголски, сибирски или алтайски чай.
