Живата ограда блести в червено и розово

Живата ограда блести в червено и розово

Сами можете да подготвите терена, на който да настаните високите гости

Живият плет може да спаси дома ви от шума, праха и любопитните погледи. Всеки може да направи подобна зелена ограда в зависимост от своите предпочитания и вкус. Вечнозелените широколистни или иглолистни храсти са красиви, но скъпи. Широколистните с опадливи през есента и зимата листа обаче са незаменима украса през мъртвия сезон.

Симфорикарпусът има пурпурни листа
Симфорикарпусът е много популярен и търсен у нас за паркове и градини, защото издържа на бедни почви. Той е компактен, но закрива голяма площ и достига 1,5-2 м. На гъвкавите му тънки кафяви клони са подредени срещуположно дребни, зелени, овални листенца. Цъфти през май с бели и розови цветове. През септември яркият му блясък се засилва от появата на бисернобелите и пурпурночервените зърнести плодове по върховете, събрани в гроздове. Ако предпочитате храстите да са с бели плодове, вземете резници от вида симфорикарпус рацемозус (Symphoricarpus racemosus). С рубиненочервените си цветове се отличава симфорикарпус обрикулатус (Symphoricarpus orbiculatus).

Размножаването е най-успешно чрез зрели резници. Те трябва да се сортират на снопчета по 50 броя. Заровени в пясък презимуват до пролетта. Напролет на подготвеното за ограда място почвата се разрохква и се поставят презимувалите резници на разстояние 40-50 см. Ако обработената част е достатъчно широка, резниците могат да се разположат в два реда, подредени шахматно.

Живата ограда блести в червено и розово.

За бедни почвипираканта
Много издръжлив на сушата и бедни каменливи почви е красивият храст Пираканта кокцинея (Pyracantha coccinea). Най-ценното качество на този храст е, че укрепва рушащи се брегове. Той може да се формира с ножица и е непристъпен с острите си едри бодли. Издържа и на суровите зимни условия. Пираканта кокцинея е много красив декоративен храст. На височина достига 2-2,5 м. Има лъскави кожести, наситено зелени листа с елипсовидна форма, ситно назъбени по края.

Цъфти през май с бледорозови цветчета, събрани в щитчета. През есента оранжевите или червени месести плодове отдалеч ни приканват да ги оберем. Размножаването по семенен път не е трудно, ако веднага ги засеем, след като ги почистим от месестата част. Семената са дребни и се сеят плитко. Спазва се принципът на покритието с почва или пясък в лехата да е 3 пъти по-голямо от големината на посетите семена.

Иглолистните струват скъпо
Незаменима жива ограда е тисът (Taxus baccata), но той расте много бавно. Съдържа в кората, стъблото и листата си отровни алкалоиди. У нас се среща по-рядко, но избира и вирее на сянка. Много красиво иглолистно дърво или храст, срещащ се на бедни влагоемни почви. Заради здравата си коренова система е предпочитан за вилни места, но е много скъп.

По-достъпна е цената на пирамидалната хвойна за жива ограда (Juniperus piramidalis). Тя е сред най-стройните вечнозелени иглолистни растения. При покупката е необходимо да са опаковани и извадени с почва, а не с наранени и оголени корени. За ограда можете да ползвате и махонията (Mahinia aquifolium). Тя е много красив вечнозелен храст, висок 1-1,5м. непридирчив към почвите, стига да не липсва влага. Не мръзне през зимата и предпочита сянка или полусянка. Листата на махонията са елипсовидни, лъскави и по края снабдени с бодли. Освен като жива ограда, махонията създава коледно настроение. Ако се отсече надземната част на храст от махония, бързо се образуват много издънки и храстът се възобновява.

Живата ограда блести в червено и розово

Отговорете