Зелени бизнеси.
Новата посока са зелените системи, които се формираха като бизнес от вторично (обслужващо) равнище към строителството, земеделието.
Предприемачите осъзнаха необходимостта край хотелите и ваканционните им селища да се обособяват прилежащо зелени пространства. После модата, а и нормите застигнаха офисите, жилищните сгради. Да не говорим за прослувутата голф еуфория, която от известно време ангажира все повече инвеститори в България.
Назад към природата, био, еко и много зелено. Това е модната вълна, която от няколко години залива САЩ и вече се пренася в Европа. В различни сектори – като се започне от хранителната индустрия, мине се през текстила, козметиката и фармацевтиката и се стигне до производството на алтернативна енергия.
Зелени бизнеси.
Зеленото определено се котира.
За част от тези чисто нови бизнеси разрастването тепърва предстои. Такива са дейностите, които са свързани с проектирането и изграждането на напоителните съоръжения за поддръжката на всякакви тревни площи – частни и публични.
Това е относително модерен и нов за страната ни сектор. Сектор, за който част от инвеститорите все още дори не са склонни да отделят сериозни капитали. Бизнес нишите тепърва ще се развиват, но и с последващите от това нови европейски правила и норми. Някои от тях вече се въведоха в българското законодателство. При изграждането на различни типове обекти още в самото градоустройство се залагат определени проценти за зелени площи.
В Закона за застрояване на София изрично е посочено какъв следва да е делът на зелената част в зависимост от типа на обекта и от разгънатата му застроена площ. Самите тарифи за озеленяване е трудно да бъдат определени, тъй като много зависи какво точно ще се прави. Крайните цени се формират въз основа на минималните стойности, определени от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
Зелени бизнеси.
Проектирането и изграждането на напоителната система започва от около 6000 лв. за декар. Но в зависимост от площта и архитектурните решения може да достигне и до 12 000 лв. за декар.
Забелязва се, макар и все още като инцидентни случаи, навлизането на тази нова индустрия и в частни имоти. В момента специални фирми за озеленяване и напояване на градини пред вилите се наемат само от заможни българи. Най-често това са хора, работили в чужбина или свързани с браншове като туризъм, недвижими имоти и други сектори, където зеленото се котира.
Докато масовият притежател на извънградски имот започне да си планира ландшафта около вилата обаче, ще мине доста време. Тоест, след като реално се вдигне стандартът на хората.
Иначе интерес има и от представителите на средната класа. Тъй като вече се забелязва как част от собствениците на малки градинки пред жилищните си имоти започват да си купуват продуктите и сами да си изпълняват част от озеленяването.
Зелени бизнеси.
Традициите в озеленяването
Частният капитал по-бързо възроди озеленяването, за разлика от фирмите за напояване. Повечето от дружествата, работещи в сектора, на практика са бивши държавни предприятия, които бяха приватизирани.
Защо все пак зелените бизнеси минават за нови? Най-вече заради увеличаването на мащабите в строителството първо на хотели. А след това – на ваканционни комплекси от затворен тип и на голф игрища. От тази гледна точка зеленият бизнес може да се приеме с известни уговорки и като нов. Но това по-скоро е в частта на съпътстващите го дейности като напояване, поставяне на пейки, осветление и други екстериорни решения.
„В началото беше трудно, особено в хотелиерския сектор. Впоследствие нещата се промениха и сега не може да се каже, че има проблеми в частта озеленяване“, казва Пламен Матеев, един от членовете на управителния съвет на Съюза на ландшафтните архитекти. В самата практика възложителите са осъзнали, че качествени неща без проекти и специалисти не могат да се правят.
„Преди години имаше опити да се спестят някои от дейностите, но след като се реализираха обекти с добре подготвени планове и проекти и такива – без, се видя, че наизуст не може да се работи“, отчита Пламен Матеев. Още повече, че при тях цените са съобразени с минималните в проектирането, регулирани от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
„Никой естествено не е длъжен да се съобразява абсолютно точно с тях. Възможности за отстъпки винаги има и под тези нива. Но това си е вече въпрос на фирмено договаряне“, коментират от Сюза на ландшафтните архитекти.
Както представителите на сектора „Озеленяване“, така и тези от „Напояване“ все пак са оптимистично настроени и отчитат как макар и бавно, с културното израстване на част от инвеститорите. Вече има ускоряване на темпа на поръчките за озеленяване, а впоследствие за напояване и поддръжка на околните пространства.
Зелени бизнеси.
Напояването като разрастващ се бизнес
Вярно е, че водата не тече от вчера, но ефективното й използване продължава да бъде въпрос с повишена трудност. Напояване е имало и преди, но то няма общи допирни точки с това, което е популярно на Запад, а и в Далечния изток. Ако в тези географски ширини новите системи навлизат още през 80-90-те години на миналия век, то при нас за по-сериозно популяризиране на този бизнес може да се говори около и след 2005 г.
Много често се споменава капковото напояване, вкл. и от местната власт. То обаче по принцип е свързано със селското стопанство, докато при другите типове площи става въпрос за напояване на тревни пространства. Има възможности и за подземно капково напояване на тревата, но то вече е по-специализирано. Иначе стандартно се използват т.нар. потъващи хидранти, които излизат под налягане, поливат и след това се прибират.
Разбиранията и поведенческите модели в България обаче доста трудно се променят. И инвеститорите често създават проблем, особено на дружествата, които работят във все още неутвърдилото се модерно напояване. Понякога фирмите от сектора дори изпитват известни резерви към големите възложители и обекти, тъй като точно там възникват немалки проблеми, в това число и по отношение на плащанията.
Зелени бизнеси.
В някои от планинските региони се появяват първите лястовици и започва паралелно с озеленяването да се мисли и за напояването на площите. Освен при хотелите и ваканционните имоти, това почти задължително се прави в районите, където има голф игрища или където такива тепърва започват да се строят.
Позитивното е, че на пазара вече има и разумно мислещи инвеститори както в селското стопанство, така и в туристическата индустрия, които осъзнават, че често евтиното излиза скъпо.
Допреди година и половина-две повечето от предприемачите категорично изключваха разходите си за проекти. Сега повечето от тях започват от там. Този начин на планиране и мислене беше привнесен отвън, от една страна. От друга – все повече общини и големи инвеститори в селското стопанство правят това, защото работят по европейски програми, а те изискват документи за собственост, пълен пакет с книжа за разрешителни, проект по отделните части на обекта. И едва тогава може да се иска финансиране – без значение дали от еврофондовете или от някоя банка. Тоест правилата се създават, за да се съблюдават.
Вижте фирми, които извършват озеленяване.
