За светлината и растенията

За светлината и растенията.

Автор – Радостин Крумов, СТЕРАДО ООД.
Някога върху една от централните сгради в центъра на Шумен се мъдреше лозунг: „ Дружбата на НРБ със СССР е жизненоважна, както слънцето за всяко живо същество!”. В първото нямах никакво съмнение – припомняха ни го ежедневно, за второто обаче се наложи да се досамообразовам. По-долу Ви предлагам и резултата от скромните ми, но добронамерени усилия…

При мнозинството от растенията и особено при стайните, светлината се явява най-важния фактор за растеж.Тя е решаващо важна за процеса на фотосинтезата. При който в зелените части на растенията от поетите неорганични вещества се изграждат органични съединения като въглехидрати, мазнини и белтъци. В тази връзка е редно да акцентираме върху най-важните за растенията компоненти на светлинното лъчение – продължителност и най-вече – интензивност. Те от своя страна зависят от редица фактори като сезонност, облачност, откритост. А при закрити помещения и от изложение, отдалеченост от прозорец и други.

Светлинна интензивност:
юг, пълно слънчево греене север, пълно слънчево греене
На открито 76.000 лукса 6.400 лукса
Директно зад прозореца 53.000 лукса 2.200 лукса
На 1 метър от прозореца 500 лукса 400 лукса
На 2 метра от прозореца 240 лукса 210 лукса
На 3 метра от прозореца 160 лукса 160 лукса

За светлината и растенията.

 

От данните в горната таблица виждаме колко бързо намалява интензивността на светлинното лъчение в затворени помещения с отдалечаването от прозореца. Важно за отбелязване тук е, че при много ниски нива на светлинната интензивност, растенията спират да произвеждат кислород и дори напротив – в тъмнината те „дишат”!

И все пак, колко светлина е нужна на (стайните) растения, за да са жизнеспособни и да фотосинтезират? На този въпрос – разбира се – универсален отговор няма. Но за растежа и цъфтенето на повечето растения са нужни поне 3.000 лукса и нагоре. Всъщност според нуждата си от светлина, растенията биват разделяни на 3 групи – с висока, със средна и с ниска нужда от светлинно лъчение. Ето и няколко примера:

Нужда от високи нива
на осветеност
> 3.000 лукса Нужда от средни нива
на осветеност
> 2.000 лукса Нужда от ниски нива
на осветеност
> 1.000 лукса
Циклама Аралия Антуриум
Афеландра Бегония Бръшлян
Бенджамин Бромелия Папрат
Бугенвилия Бръшлян Шефлера
Хризантема Кампанула Аспидистра
Циганче Филодендрон Скиндапсус
Кактус Калцеолария Спатифилум
Каланхое Фикуси Сингониум
Хортензия Кипарисова трева Тетрастигма
Юка Сентполия

За светлината и растенията.

За да могат растенията да асимилират оптимално светлината е полезно от време на време да почиствате запрашените им листа. Например с влажна кърпа или чрез дъждуване с пулверизатор.

Продължителността на светлинното лъчение е друг важен фактор за растежа и цъфтенето – особено през по-тъмната част от годината. С допълнително изкуствено осветление може значително да се подобрят условията за живот на растенията. Като им бъдат осигурени – това важи за голяма част от тях – минимум 700 лукса в продължение на 9 часа/ден. Ако решите да подарите на Вашите растения подобни екстри, не забравяйте, че не само интензивността и продължителността на светлинното лъчение са важни за растенията, а и качеството на светлината, която те получават.

Нормалната дневна светлина, която излъчва слънцето и ние сме приели за бяла светлина е с температура от около 5400 – 5600 келвина („Цветната“ температура е условна температура (в градуси по Келвин – 1°К=-273°С), до която би трябвало да се нагрее едно абсолютно черно тяло. Така че да излъчва светлина със съответната дължина на вълната, предизвикваща усещане за съответния цвят). С помоща на призма (водните капки във въздуха са естествени призми, които образуват дъгите) тази светлина може лесно да бъде разградена на дълговълнова червена светлина, късовълнова синя светлина и средновълнова зелена светлина, като те се преливат безстепенно една в друга.

За светлината и растенията.

От този цветови спектър растенията ползват предимно червената и синята светлина и почти напълно отразяват зелената светлина (всъщност това е и причината на бяла дневна светлина растенията да изглеждат зелени, а на червена или синя светлина – почти черни). При ниска светлинна интензивност и/или висок процент на червената компонента в светлината, растенията растат най-бързо, но това рядко е здравословен растеж (стават хилави и се чупят дори от собствената си тежест). Ако бъдат подложени само на късовълново синьо светлинно лъчение при достатъчна светлинна интензивност, те ще растат много бавно.

Изводът е, че за правилния и здравословен растеж на растенията е много важен балансирания микс на синята и червената компонента в светлината (първата нормално е много по-голяма), при достатъчна светлинна интензивност. При изборът на (допълнително) изкуствено осветление тези особености трябва да се съблюдават и да се използва професионално оборудване, препоръчано от специалисти. Само за пример – все още сравнително масово използваните крушки на Едисон с волфрамова нажежаема жичка излъчват в диапазона 2700 – 2800 келвина, т.е. светлина, в която червената компонента е преобладаваща. Електронните светкавици на фотоапаратите излъчват светлина с температура 5500 келвина, но пък това се случва неприложимо кратко. Луменисцентните лампи излъчват в широк диапазон – 4500 – 6500 келвина и част от тях могат да свършат добра работа при консултация от добронамерен и разбиращ продавач.

Минават си годините, времената се менят и онзи лозунг с думите на Георги Димитров отдавна го няма. А че слънцето е „жизненоважно за всяко живо същество” си е непреходна истина, в която едва ли някой от нас се съмнява – дори в будещите все повече съмнения времена, в които живеем.