ТАЙБЕРИ – хибрид между МАЛИНА и КЪПИНА

ТАЙБЕРИ – храст хибрид между МАЛИНА и КЪПИНА
автор: фирма ‘Овощен Разсадник ЕЛИТ‘

Tayberry medana

Тайбери Медана /Tayberry medana/ е храст от род Рубус /малина/, семейство Розоцветни. Това е хибрид между къпина и малина.
През 1962г. след поредица от изслевания Тайберито е създадено и патентовано от Дейвид Дженингс и Дейвид Мейсън, а през 1979г. Шотландският градинарско изследователски институт го пуска на пазара. Тайбери е облагороден храст от рода на Rubus (малина) на сем. Розоцветни. Кръстено е на река Тау в Шотландия. Храстът е получен от кръстоската между малина и къпина. Създадени са много видове. Най – разпространен е Медана, но един от най – предпочитаните видове за отглеждане е Бъкингам, тъй като той е без бодли и улеснява неговата беритба.

Плодовете на Тайберито са доста едри. Почти два пъти размера на малината ( 5-6 грама). Те са продълговати, като могат да достигнат дължина от 2 до 5 см. Имат невероятен аромат и вкус. На цвят са червени, а при пълно узряване до кафяв. Тъй като Тайберито е хибрид няма тези дребни семенца характерни за малините и къпините. Плодовете могат да се консумират в сурово състояние или да се използват за направата на конфитюри, компоти, сладка или много ароматно вино.

Тайберито е слънцелюбив храст. За предпочитане е да се засажда на места огрявани през целият ден от слънцето или с лека частична сянка. Благоприятни за отглеждането му са планинските и полупланинските райони, където въздушната влажност е по – висока. Не понася котловини с недостатъчен въздушен дренаж, силни и студени ветрове.

Тайбери.

Период на Цъфтеж
Цветовете са бели и големи с голям плодник по средата. Цъфтежа настъпва към края на пролетта ( май месец), което е предимство да не бъде засегнат от късни слани. Пълното узряване на плодовете е през Юли – Август месец.

Почва
Храстът не е претенциозен към почвата. Той се развива добре както в кисели, алкални, глинести, неутрални така и в пясъчливи почви. Единственото условие е почвата да бъде много добре дренирана и богата на хумус. Идеалното PH за Тайберито на почвата е между 6,0 и 7,5.
Единствено само Варовитата почва не благоприятства за пълноценното му развитие.

Височина на израстване
И на височина и на широчина Тайберито достига от 1,5 до 2,0м., като средният темп на нарастване за една година е между 50 – 120см.

Презимуване
Тайберито е подходящ за отглеждане у нас, тъй като е студоустойчиво. Температурата на която издържа през зимата е до -25°C.

Тайбери.

Разстояние на засаждане
Като цяло Тайбери Tayberry medana е бързо растящ храст. За правилното му развитие се засажда на разстояние 2,0 м. едно от друго. Препоръчително е да се засади в близост до огради, стени или да се изградят телени конструкции, които ще благоприятстват за по – голямата циркулация на въздуха, за по – доброто излагане на слънце и по – малкото сплитания и задръставия в центъра на растението, което ще улеснява неговата беритба. Най – доброто време за засаждане е през така наречения спящ период, през есента или рано на пролет. Дупките трябва да бъдат поне два пъти по – широки от самия корен, за да може да не се притиска.

Поливане
Тайбери /Tayberry medana/ е взискателно към почвената влага. Трябва да се полива винаги когато е необходимо. Засушаванията през пролетта, по време на зреене и след беритбата се отразяват лошо върху добива и сочността на плода.
След засаждане почвата около растението се притиска и задължително се полива с около 3-4 л. вода. За да се предпази от бързото изпаряване на водата, мократа част се посипва със суха пръст.

Резитба
Резитбата на Tayberry medana се извършва през есента или началото на пролетта. Целта е да се премахнат старите израстъци (пръчки) които са плододавали през изминалата година. Те се отстраняват до нивото на земята. Оставят се тези които не са плододавали и някои от новите издънки, които ще плододават догодина и така цикъла се върти.
След засаждането на нов храст задължително се отрязва на около 20 – 25 см. от почвата на горе.

Тайбери.

Торене
За получаване на високи и трайни добиви едно от най – важните условия е редовното наторяване. Особено първоначално при засаждането, където се използва предимно добре огнила оборска тор. През останалият период на развитие и отглеждане се използват специални торове като фосфорни и калиеви. С азотните трябва да не се прекалява тъй като са доста силни и може да изгорят растението. Те предизвикват и растежа на допълнителни леторасти, което ще доведе до отслабването на храста майка.

Болести и Вредители
Като цяло Тайбери не боледува. Единственият вредител който се среща е Малиновият бръмбар, чиито лаври причиняват петна по стъблата. Но пък често бива нападано от едри птици които са привлечени от сочните плодове.

Размножаване
Тайберито се размножава чрез семена или резници.
Също така може да се размножи като върховете на израстъците се заровят в земята. По този начин те се вкореняват и след няколко седмици могат да се изрежат от растението майка.

Предупреждение!
Когато плодовете на Тайбери /Tayberry medana/ узреят напълно, те не могат да бъдат събрани с машини, а само на ръка, защото стават твърде меки и сочни. В сурово състояние издържат няколко дена като се съхраняват в хладилник или хладилни камери. Това спъва производителите. Затова се отглежда предимно в по ограничени количества и за лични нужди.

Още инфо …
Препоръчително е плодовете да се берат в ранните, хладни часове на деня. Добива от един декар при добро отглеждане и в пълно плододаване (около 5 год.) може да достигне 2,5 тона. Брането се извършва през 2-3 дена като беритбата продължава около 3 седмици.

Когато плодовете се съхраняват в хладилник, не трябва да се прибират мокри, защото по този начин те ще започнат да се развалят и гният по – бързо.

Плодовете на Тайберито са с ниско съдържание на калории, с високо съдържание на фибри, антиоксиданти и витамини.

Източник: ‘Овощен Разсадник ЕЛИТ‘