Северният двор приютява срамежливи гости

Severniya-dvor

Северният двор приютява срамежливи гости

На този терен успешно се отглеждат храсти, цветя и лиани.
Има цветя и храсти, които не предпочитат слънцето, а сянката. Момината сълза (Convallaria majalis) напролет ще я срещнем на сянка под някое дърво или зид. Белите уханни цветове, подобни на звънчета, са много обичани и търсени за рязан цвят всяка пролет. За да я има в северния двор, трябва да се извадят в саксии коренища от момина сълза. Те са два вида. Едните са тъпи и дебели, а другите – тънки и заострени. Важни са дебелите, защото те дават начало на цветните пъпки. Тънките и заострени са листни. През декември и януари саксиите се внасят на топло в помещения. Поливките с вода зачестяват и се прибавя оборски тор. Рано напролет се пренасят и засаждат в северния двор да красят на сянка.

Предпочитана за северния двор е хортензията. За нея не бива да се забравя, че обича влагата и честите поливки й се отрязват много благотворно.
Чимширът (Buxus sempervirens) също е много подходящ за северен двор. Макар и бавно растящ храст, той се формира с ножица. При него има едно условие, което задължително трябва да се спазва, а то е въздушната влага, без която не може. Към почвите не е взискателен. Може да са бедни, каменисти, песъчливи, дори издържа на заблатените, но без въздушна влага посърва и загива.

Северният двор, подходящи растения.

Друга прелест за северния двор са стелещите се хвойни, които се делят на ниски, средни и високи.
Стелещата се хвойна – (Juniperus sabina) отлично покрива оголени площи. Успеем ли да си я закупим от декоративен разсадник, този вечнозелен храст ще унищожи много бързо излишните бурени и ще разчисти терена от нежелана растителност. Стелещата се хвойна обхваща пространствата на ширина в диаметър, а не на височина.
Чимширът и стелещата се хвойна се размножават вегетативно, но само със зелени резници, които се събират в края на юни до средата на юли.

Много подходящ за северен двор е тисът (Taxus baccata). Той е вечнозелен и е незаменим за жива ограда. Живее дълго – над 1000 години, но расте много бавно. Обича влагоемните почви. Развива гъста красива корона и здрава коренова система. Започва да плододава от 20-ата си годишнина. Вечнозелените листа са игловидни и наситенозелени. Те са разположени срещуположно на клонките. Всички части на тиса обаче са отровни, с изключение на обвивката на семената. Съдържанието на алкалоида таксин го прави полезен и не вреди на околните храсти и дървета. Когато служи за жива ограда, е добре да се разполага шахматно на ивици с 40 см ширина на дупките за засаждане и дълбочина 50 см.

Отговорете