Розмарин
ROSMARINUS L. – Сем. LABIATAE
Към този род спада само един вид – Rosmarinus officinalis L, който се среща в диво състояние в Южна Европа и Мала Азия. Представлява до 2 м висок, вечнозелен храст с тънки и нежни клонки. Има линейни, 2-3 см дълги листа, разположени срещуположно и седящи. Отгоре те са лъскави, тъмнозелени, а отдолу беловлакнести и доста кожести. Цветовете са виолетови, 1 см големи, събрани в гъсти странични гроздове, цъфтящи през май. Много медоносно растение.
Розмаринът вирее на сухи почви и издържа добре на суша. У нас вирее добре само в топлите райони на страната.
Размножава се чрез семена, резници, отводи и делене. Най- лесно това става чрез зелени резници през лятото в парник.
Издържа добре на резитба.
Използва се за единично и групово засаждане, за бордюри и за живи плетове при сухи и песъчливи почви. Листата на розмарина имат много приятна и специфична миризма.
Rosmarinus officinalis var. prostratus. На този вид розмарин, клоните са пълзящи, които напролет се покриват със светлосини цветчета.
Розмаринът е широко използвана подправка в средиземноморската кухня. Но и в останалат част на света намира все по-широко приложение в кулинарното изкуство. Той има много специфичен и приятен вкус. Смята се, че е подходяща подправка за тежки месни блюда. Тъй като етеричното масло подобрява храносмилането и стимулира функциите на жлъчката, черния дроб. Стимулира апетита и намалява необходимостта от повече сол в ястията.
