Прекрасен СТРОБИЛАНТЕС

Прекрасен СТРОБИЛАНТЕС.

Стробилантес Дайера (Strobilanthes dyerianus) e красиво стайно цвете, известен още с популярното си име „Персийски щит“. Неговите копиевидни листа са оцветени в тъмно-лилав цвят, редувайки се със зелено и са със сребристо покритие. Наименованието произлиза от гръцки според формата на съцветията: strobil – шишарка и anthos – цвете.
Около 250 вида растат в тропиците на Азия, на о. Мадагаскар, а един вид – в Америка. Вечнозеленото храстовидно растение достига на височина до 1 метър, има прави, частично вдървени в основата си, покрити с мъх издънки. Листата са противоположни, седящи, с дължина до 30 см, 9–10 см широки, овални или издължени, с дълъг заострен връх, мъхести по края и със ситни зъбци. Младите растения са сребристо-виолетови с метален отблясък, по жилките и по края са тъмнозелени, отдолу лилаво-червени. С възрастта листата губят лилавата си окраска. Цветовете са събрани в класовидни съцветия.

Стробилантес, видове.

Стробилантес хлопковиден (Strobilanthes gossypinus) – храст, достигащ 150 см височина. Листата са сребристи, покрити с плътни власинки, овални, със заострен край, в основата закръглени, с паралелни жилки. Цветовете са събрани в класовидни съцветия, фуниевидни, светлосиви.

Стробилантес неравнолистен – в пазвите на листата се образуват многобройни зелени топчета, които с времето се превръщат в лилави камбанки. Цветчетата се задържат 2–3 дни, но поради наличието на голямо количество пъпки, растението цъфти непрекъснато.

Strobilanthes hamiltoniana – растението е с голям брой прекрасни цветчета, цъфтящи през есента и зимата. Лъскавите тъмнозелени листа имат оребрени релефни краища.

Strobilanthes kunthiana – в превод означава „Сините планини“. Растението е получило името си от лилаво-сините цветове, растящи сред планинските масиви Нилгири и цъфти веднъж на всеки 12 години.

Грижи по отглеждането
Растението е подходящо за сенчести места, но за да се получи по-ярка окраска на листата, е нужна достатъчна светлина. Поливането от пролетта до есента е умерено, а през зимата – ограничено. През зимата му е необходима по-ниска температура – до 16–18°С. Обича по-влажен въздух, затова се пулверизира редовно. Тъй като бързо губи своята пищност, периодично трябва да се обновява чрез резитба и да се пресажда. Това става рано напролет през периода на вегетация.