Полиподиум.
Polypodium
сем. Polypodiaceae – Папрати
Полиподиумът има космополитен произход и родът му е наброявал повече от 1000 видове папрат, които съвременните ботаници са свели едва до 75. Тези папрати растат както в почва, така и епифитно, сиреч се присламчват с корените си към сухи кори, дънери и камъни. Полиподиум ауреум (Р. аигеит = hlebodium аигеит) е красива, относително рядко срещана много издръжлива папрат с дълбоко изрязани петури върху тънки стъбла.
Родината й се простира от Антилските острови до Бразилия. Най-интересната й черта са котатитеу пълзящи по повърхността на почвата коренища с цвят на канела, заради които я наричат „меча лапа” или „заешка лапа”. Петурите достигат 60 см дължина и 40 см ширина. Те напомнят за листата на силно изрязан филодендрон. Заради размерите трябва да се засажда в обемисти контейнери.
Най-атрактивният вид е П. мандаианум (Polypodium mandaianum). Той е със синьо-зелени листа с вълнисти периферии. Размножава се чрез разделяне на коренището. Полиподиум филитидис (P. phyllitidis) от тропиците на Америка е епифит с доста нежни, простиращи се на воля ризоми. Тази папрат трябва да се засади във висяща кошница, върху суха кора или дървесен клон. За да се ограничат попълзновенията на коренищата й.
Пресаждайте полиподиума, когато корените препълнят саксията. Тогава можете да размножите растението чрез разделяне на коренището.