Папрати в градината

Папрати в градината

Папратите са се появили на Земята преди милиони години, когато са царствали в условията на влажния топъл климат. Струва ни се, че е минало времето им, но не е … Удивителното е, че те растат по цялата планета, дори и в Арктика и високо из планините. Наброяват над 10 000 вида, предимно в тропиците и в горските зони.

Папратите нямат цвят – отнасят се към споровите растения. Могат да се разделят на три групи:
1. Големи папрати, с дължина на листа над 50 см., способни да образуват гъсталак (орлова папрат)
2. Големи папрати, с дължина на листа над 50 см., растящи на отделни храсти (щитовидна папрат)
3. Малки папрати, с дължина на листа под 50 см. (асплениум)

Правила за отглеждане на папратите
Папратите се размножават чрез спорите и вегетативно. Повечето градинари залагат на размножаване чрез деление на корените. Например, папратите с разклонени коренища (Gymnocarpium, орлова папрат и други) и Щраус-папрат се размножават чрез делене на коренищата. Отрязаните части с 2-3 листа, корени и пъпки, се засаждат на сенчести, добре разрохкани и полети предварително места. Деленето се извършва или през пролетта, когато започва растежа на листата, или в края на лятото (август). След 1-2 години вече могат да се засадят в градината.

Повечето от тези растения, горски по произход, се нуждаят от сенчести, защитени от слънце и вятър места. Затова за тяхното отглеждане се избират места сред дърветата, на северни склонове, защитени от стени и огради.
Няколко думи за скалните папрати. Някои от тях растат само върху варовити почви (асплениум). Всички скални папрати растат добре единствено върху каменисти, добре дренирани почви. Недостатъчната влага през лятото се компенсира с постоянно поливане.

Още за папратите.