Момина сълза

Convallaria
семейство:Liiliaceae (лилиеви)
родина: Евразия, Северна Америка

От дълбока древност много народи почитали това удивително растение, разказвали легенди за него и го наричали най-съвършеното творение на природата. Неговата популярност се подтвържадава от многобройните му местни наименования.

Днешното си наименование Convallaria majalis L. момината сълза е получила от древното си латинско наименование Lilium convalium, което в превод означава „лилия на долините“. Така е нарекъл растението Карл Линей – лилия на долините, цъфтяща през май. Действително, момината сълза е роднина на лилиите и много често цъфти в умерено влажни долини (и не само там, разбира се) през май – юни.

В сенчестата гора, рано напролет между две големи тъмнозелени листа се появява стъбълце, обсипано сякаш с бисери, благоуханни, излъчващи неповторим нежен аромат. Има ли нещо по-просто и в същото време по-прелестно от това нежно цвете, неизменен символ на чистота, нежност, вярност и любов?

Момина сълза.

Момината сълза е многогодишно тревисто растение от семейство лилии, което достига до 30см височина, с тънко коренище, пълзящо, хоризонтално, с многобройни тънки корени. Стъблото в долната му част е покрито със светло розови люспи. Цветоносното стъбло е без листа. Листата (2 – 3) обхващат стъбълцето, те са едри, заострени, с продълговато-елиптична форма, с дъговидни жилки. Белите цветчета са дребни, бели камбанковидни, събрани в рехави класовидни съцветия и издават силен приятен аромат. Тичинките са 6. Цъфти през май – юни, червените плодчета се появяват през август – септември.

Размножава се със семена и чрез разделяне на коренищата през есента. Новите растения започват да цъфтят след 2-3 години, после настъпва период на покой – също за 2-3 години.

Момината сълза изисква полусенчести, влажни места и леки, наторени градински почви; на сухи почви расте бавно, цъфти слабо и не така продължително. Засажда се под храсти и дървета на по-влажни места. Цени се и за красивата листна маса.

С лечебна цел се използват цветчетата и листата. Те съдържат гликозидите от сърдечната група – конвалатоксин, конвалатоксол, конвалозид, глюкоконвалозид, етерично масло, алкалоиди, аспарагин и др. Препаратите на основата на момината сълза се използват най-вече при сърдечни неврози, при сърдечна недостатъчност, тахикардия – по-често в съчетание с валериан и др. билки. Растението е отровно и затова не се допуска самолечение.