Mетаморфозите на българския двор

Mетаморфозите на българския двор.

текст: ланд. арх. Мария Кънчева

Къщата и дворът – единство, което за бита на българина има значение от най-далечни времена. То дава възможност животът на закрито лесно да се пренася в непосредствен контакт с природата.

Ако искаме да развием темата за дворните пространства в съвременната жилищна среда, не може да не обърнем поглед най-напред към епохата на Възраждането, защото там се коренят основите на българското градинско майсторство. Запазените до днес образци на възрожденските дворове на Котел, Жеравна, Копривщица, Боженци са вдъхновили и немалко творци на ландшафтната архитектура, затова детайли от тези дворове могат да се видят претворени в съвременното устройство на откритите пространства. А и всеки ще се съгласи, че калдъръмените пътеки, плочниците пред къщата, асмата, чимширените редици, лехите с цветя, саксиите с мушкато, вадата, която допълва картината с ромона на водата, геранът, крият невероятно очарование. Възрожденският двор е затворен, ограден с високи дувари и пригоден за традиционния живот на тогавашното семейство.

Другият съществен период от историята на индивидуалния двор е след Освобождението. Промяната идва с „отварянето“ на двора, когато масово се изграждат ажурни огради от ковано желязо. Във Варна, Русе, Пловдив, Бургас се появяват великолепни градски къщи, с достъпни за поглед от улицата дворни пространства. В предните градини се оформят сложни фигури от чимширени храсти, пътеки с филц, цветя. Появяват се и градински архитектурни форми – беседки, перголи, трейяжи, балюстради по стълбите към къщата, заимствани от западната архитектура. Уютът отстъпва място на известна парадност.

Mетаморфозите на българския двор
И така стигаме до времето на 60-те години на 20-и век, когато домашната градина се заменя от анонимното междублоково пространство, което няма пряка връзка с функциите на жилището, не формира микросвят и най-вече не стимулира грижа по поддържането. Така нашата дворна градина съв сем залиня. Едно истинско възраждане на интереса към индивидуалния двор може да се отбележи в последните 15 години. Многобройните вече примери не могат, обаче, да се разглеждат изолирано от новия облик на жилищната архитектура. Както се появиха сгради, които по нищо не напомнят за българската традиция в жилищното строителство, така се появиха и примери за устройство на индивидуалния двор, което има нови отличителни белези.

Mетаморфозите на българския двор, с какво се характеризира последната метаморфоза на индивидуалния двор? Отново се издигнаха високи дувари и тежки порти, заблестяха водите на различни по форма басейни, зашумяха листата на чуждоземни дървета. А защо дувари, а не жив плет или очарователните дантели на чугунените огради? Дано не е заради лоши погледи, а заради онова истинско влечение към традициите. За да сме честни, трябва да кажем, че бяха изработени десетки великолепни паркоустройствени проекти за новите жилищни структури, някои се реализираха, но като цяло те не издържаха дълго, моделите за тяхното устройство се оказаха модели на момента. Не се оцени бързината, с която станаха недостатъчни или се обезсмислиха редица елементи на тази среда.

И точно когато в окръжаващата среда на масовото жилище от 60-те нямаше място за индивидуален двор, започна бумът на вилното строителство. Край градовете се оформиха огромни вилни зони, в които много хора намериха възможността да бягат от шума, напрежението и мръсния въздух и да се от-
дават на дейности по обработване на земята. Този момент може да се определи като едно връщане към индивидуалния двор и е може би първата проява на носталгия по личния имот и на признаци на възраждане на любовта към домашната градина.

Едно истинско възраждане на интереса към индивидуалния двор може да се отбележи в последните 15 години. Многобройните вече примери не могат, обаче, да се разглеждат изолирано от новия облик на жилищната архитектура. Както се появиха сгради, които по нищо не напомнят за българската традиция в жилищното строителство, така се появиха и примери за устройство на индивидуалния двор, което има нови отличителни белези. С какво се характеризира последната метаморфоза на индивидуалния двор? Отново се издигнаха високи дувари и тежки порти, заблестяха водите на различни по форма басейни, зашумяха листата на чуждоземни дървета. А защо дувари, а не жив плет или очарователните дантели на чугунените огради? Дано не е заради лоши погледи, а заради онова истинско влечение към традициите.

Mетаморфозите на българския двор
А защо басейн, а не бъбрива вада? Навярно защото го е имало в туристическата диплянка на далечна страна. А защо чуждоземни дървета? Защото вече ги има на пазара и те наистина са хубави, но пък какви уханни китки са садили нашите баби. Добрата новина е, че вкусът към личния двор се завръща, че възможностите на хората нарастват. Заедно с къщата градят и двора.

А какво ще правят тези, които живеят в най-гъсто застроените райони на градовете, където всяка педя земя е заета от паркирало возило, където няма и шепа плодородна почва да засадиш дърво и където под така наречения вътрешен двор се намира задължителният вече подземен паркинг под солидна плоча бетон? Взето е решение, но не е намерено решение. Изработването на проекти за озеленяване при всички случаи на каквото и да е строителство много често се свежда до проект само за растително оформяне на изключително малки по площ пространства. С това се изчерпва формалното попълване на набора проектна документация. От тук нататък отсъстват както реализацията на проекта, така и контролът за това дали той е изпълнен.

Mетаморфозите на българския двор. И още нещо – недоверието и скептицизмът, че подобни малки „островчета“ могат да допринесат нещо за общата озелененост на населеното място. Това, последното, е вярно. Но ако приемем, че тези, нека ги наречем „градини джобен формат“, не изпускат кислород и не подобряват по никакъв начин въздуха в замърсения град, то защо да не отчетем, че те със сигурност ще подобрят естетиката на средата, ще станат причина да забавим крачка, когато минаваме покрай тях, и да си помислим, че ако нашият блок няма истински двор, наоколо все пак има белези, по които следим смяната на сезоните.

Mетаморфозите на българския двор

Източник: списание Exterior

Отговорете