Магнолията – пролетно вълшебство.
Автор: ФЛОРИМЕКС БЪЛГАРИЯ ООД
Съществува една древна японска легенда – за девойката Кейко, свързана с произхода на магнолията. Кейко била много бедна и работила неуморно, правейки хартиени цветя. Те били много евтини и тя едва успявала да се прехранва. Веднъж в стаята й влетял един стар и мъдър папагал. Той се смилил над девойката и й разкрил тайната как да съживява хартиените цветя. За да стане това било достатъчно да ги поръси с капка кръв, но папагалът помолил момичето никога да не дава последната си капка кръв. И така Кейко започнала да прави прекрасни живи цветя, които били доста скъпи и тя вече имала пари. Веднъж след като си купила красиво кимоно, тя отишла на бал.
Там се влюбила в един беден студент Аратуми, който обаче бил алчен и егоист. Той карал Кейко да работи все повече и повече- искал да живее в разкошен дворец, сред красиви вещи. Настъпил момент, когато заради парите Кейко трябвало да даде и последната си капка кръв и да умре. Цветето, което Кейко съживила с последната си капка кръв било наречено Магнолия.
Магнолията е високо ценена, заради красивите си едри цветове. Те са нейно основно декоративно качество и я превръщат в истинско бижу за градината. Произходът на рода ни отвежда в Източна Азия и Северна Америка, дори в Северните части на Африка. По европейските територии (Централна Европа) тя се е срещала много отдавна – преди ледената епоха и днес вече не е естествено разпространена. Магнолиите най-общо се разделят на вечнозелени и листопадни, на храстовидни и дървовидни. Вечнозелените магнолии не са подходящи за по-студени райони, като например софийския, тъй като е вероятно да пострадат от ниските температури. Към листопадните ранноцъфтящи магнолии спадат доста видове и сортове, подходящи за нашите градини. За най-популярните и най-атрактивните от тях следва кратка характеристика.
Магнолията – пролетно вълшебство.
Дървовидната магнолия Magnolia kobus е сред най-ранно цъфтящите – цъфтежът започва още преди разлистването. Видът представлява листопадно ниско дърво, което достига височина около 10 m и ширина около 6 m в зряла възраст (т.е. това са максимални размери). Стъблото на възрастното растение може да е единично и дебело, а основните разклоненията (короната) да са изнесени във височина. Може да бъде формирана и като многостъблено дърво –с няколко стъбла от основата, при което листната маса и цветовете обличат клоните още от основата. Цветовете й са бели, едри (10 cm в диаметър), широко-отворени, с 5-6 венчелистчета. При цъфтеж дървото се отрупва с цвят и е много забележително. Цъфтежът обаче започва в по-късна възраст (след 7-10 години най-рано). Тази магнолия е и много студоустойчива (най-студоустойчивата от всички източно-азиатски видове) издържа до -34 градуса.
По-малка по размери и следователно изискваща по-малко пространство в градината е Magnolia x soulangeana или Суланжова магнолия. Тя формира хабитус на голям храст (т.е. разклонена от основата) или малко дръвче. Достига 6- 8 m на височина и на ширина, като това са максималните й размери, които се достигат след много години. Цъфти преди или едновременно с разлистването – през април /май/. Цветовете са едри, много живописни – изправени и наподобяват чашка на лале (високи 10-15 cm и около 10 cm в диаметър), единично разположени. Имат красиви пастелни багри – най-често светли: бели или светло розови с различни оттенъци на розово-виолетовото.
Магнолията – пролетно вълшебство.
Понякога цветовете са със слаб аромат. В по-късна възраст основните разклонения са красиви с дъговидните си извивки,особено при цъфтеж, който при възрастните дървета е обилен. Трябва да се има предвид, че този вид расте бавно. Цветовете могат да пострадат от късни слани, затова при ситуирането на растението в градината е добре да се спазват дадените по-долу препоръки за отглеждане.
Хибридната Magnolia ‘Susan’ (M. Liliiflora ‘Nigra’ x M. Stellata ‘Rosea’)- магнолия ‘Сюзън’, е компактна и подходяща и за по-малки градини. Развива се като широк многостъблен храст. На височина и ширина стига до 2,5 m до 4 m. Цъфти малко преди или по време на разлистването. Цветовете са елегантни, камбановидни, но изправени – наподобяват цвят на лилия. Венчелистчета са тесни, леко завити навътре, тъмно пурпурни отвън и в основата. Този сорт се отличава с доста дълъг период на цъфтеж, започващ малко по-късно през пролетта – от края на април до май/юни/. След прецъфтяването едрите елипсовидни листа превръщат короната в тъмнозелено багрово петно в градинската композиция.
Подобен храст е Magnolia liliiflora ‘Nigra’- Лилиевоцветна магнолия сорт „Нигра”. Цъфти по време на разлистването (март, април) с тесни, подобни на чаша цветове, високи 10-12 сm. Цветовете са по-едри от тези на магнолия ‘Сюзън’. Венчелистчетата са матово винено-червени до пурпурни отвън и по-светли отвътре. Бонус е вторичния цъфтеж /винаги е по-слаб – единични цветове/ в средата на юни, а понякога и през септември. Листата са тъмнозелени и лъскави, особено веднага след разлистването. Цветните пъпки на сорта са по-устойчиви на късни слани в сравнение с тези на вида и на суланжова магнолия.
Магнолията – пролетно вълшебство.
Сред най-зимоустойчивите е сортът „Леонард Месел” – Magnolia x loеbneri ‘Leonard Messel’. Представлява широк храст, гъсто разклонен от основата. От този сорт може да се формира и ниско дръвче с късо основно стъбло и ниско разположена широка корона (до 4 – 5 m), което да се засади като солитер. С възрастта красотата на растението се разгръща все повече. Короната се отрупва с цвят, които се появяват по голите клонки (преди листата). Цветовете са звездовидни, отворени, сравнително едри (около 12 cm в диаметър), по багра – бели до бледо розови, като отвън имат розово-виолетова лента, която прави цветове да изглеждат по-ярко розови отдалече. Цъфтежът е обилен, започва в средата на април и продължава до първата седмица на май.
Най-малка по размери от всички описани тук магнолии е звездовидната магнолия – Magnolia stellata. Тя е широк, храст, гъсто разклонен и със заоблена корона. Расте бавно и достига около 2 m на височина и ширина. Цветовете й се отварят широко по още голите от листа клонки и приличат на звезди. Те са млечно бели на цвят, не са много едри – около 7-8 сm в диаметър, но са в изобилие. Принос към цялостния декоративен ефект е и приятният им аромат. Цъфтежът е през март-април. В млада възраст е възможно да храстът да пострада от късните студове.
Магнолията – пролетно вълшебство.
Избор на местоположение в градината.
Магнолиите предпочитат слънчеви места, но толерират и лека сянка. Трябва да имат достатъчно пространство, за да растат и да разгърнат в пълна степен потенциала си на екзотични декоративни растения.
Описаните видове и сортове са зимоусточиви. Все пак е препоръчително магнолията да е засадена на защитено от вятър място, за да не се повредят нежните пъпки, цветове и листа. Така се удължава и периода на цъфтеж. През есента растенията задържат листата си до късно, което също ги прави по-уязвими от студени ветрове.
Най-лесният начин да се сдобиете с магнолия е от градински център, където растения се продават с коренова бала или насадени в контейнери. Засаждането в градината е лесно, а успешното и прихващане е гарантирано от начина на производство и предлагане (на бала/ в контейнер). Важно е при засаждането да се внимава балата да остане цяла, защото магнолиите са с много нежни корени.
Магнолията – пролетно вълшебство.
Приложение в композиции.
Магнолиите се отглеждат в градината като единично насадено растение сред тревен чим или на преден план в групи от дървета и храсти. Местоположението им трябва да е подбрано така, че да улавят веднага вниманието на посетителя в градината, т.е. да са акценти в композицията. За тази цел е добре около тях да се изграждат петна от тъмнозелени вечнозелени храсти например под формата на живи плетове, масиви. Добре е магнолията са се ситуира близо да кътовете за сядане, входове и алеи.
Магнолиите са елемент от японските градини, особено азиатските видове; участват и в тематични градини на цъфтящи и раннопролетно цъфтящи в комбинации с луковични и др. В тематичните композиции се използват поне няколко вида и сорта със застъпващи се периоди на цъфтеж, така вниманието към експонирания род, в случая магнолия, се задържа възможно най-дълго време. Хронологията на цъфтежа при включените в материала видове и сортове е следната: най-рано започват да цъфтят звездовидната /Magnolia stellata/ и дървовидната магнолия /Magnolia kobus/ от края на март-началото на април, след тях е сортът „Леонард Месел” /Magnolia x loеbneri ‘Leonard Messel’/ и суланжовата магнолия /Magnolia x soulangeana/, най-късни са сортовете „Нигра” и „Сюзън” – от края на април. Възможно е изместване от тези срокове според възрастта на растението, микроклимата, мястото и начина на отглеждане (в земя/ в контейнер/.
Някои от по-дребните и бавнорастящи видове и сортове са подходящи и за засаждане и отлеждане в кашпи като декорации на балкони, върху градински декинг, за патио и др.
