Магнолията – кралицата сред дърветата

magnoliya-zeleno-bg

Магнолията – кралицата сред дърветата.
автор: Любомира Николаева

Магнолиите са най-чистокръвната аристокрация в света на храстите и дърветата. Те са претърпели сравнително малко промени през хилядолетията, защото природата ги е създала съвършени още отначало. По открити наскоро вкаменелости ботаниците съдят, че магнолиите са били широко разпространени още преди 100 млн. години, а много учени вярват, че е дори още по-старо като вид, писа „Америкън гарднър“. Днес има над 220 вида магнолии, без да броим многобройните хибриди. И двете форми на магнолията – дървовидна и храстовидна, будят възхищение с безупречно красиви и ароматни цветове. Магнолията изумява със своята царственост още като фиданки, но достига пълната си пищност след 30-ата година. Започва да цъфти още в ранна „училищна“ възраст, живее средно 90 г., но повечето издръжливи видове изкарват до 120.

Сред дърветата има както вечнозелени, така и листопадни.

И в двата случая обаче им се полага запазено място във всяка декоративна градина заради ефектните силуети и омайни цветове – някои разперени на половин метър.

Без значение от вида кората на растението съдържа половината Менделеева таблица, но най-много цинк, мед, калций, калий, желязо, магнезий и манган, както и летливи масла, алкалоиди, танини. Вероятно затова през 1703 г. изследователят Чарлз Плъмър кръщава рода на френския ботаник Пиер Магнол, който е известен с приноса си за изследване на полезните свойства на растенията от медицинска гледна точка. Магнол бил наследник на фармацевти и дал огромен принос за изследването на стотици растения, като създавал ботанически градини към английските университети и проучвал лечебните свойства на видовете.

Магнолията – кралицата сред дърветата.

Всъщност много преди Европа да открие фитотерапевтичните свойства на магнолиите, те се използват от традиционната китайска медицина – за стомаха, за белите дробове, за далака, при газове и лошо храносмилане. В Япония пък са не само оръжие на народната медицина за подсилване на имунитета и борба с безсънието, а използват листата на магнолия за завиване на сармички.

В почти всички части на дърветата и храстите се откриват полезни съставки. В някои фармакопеи дори се срещат рецепти за алтернатива на хинина при лечение при малария.

Вещества в корите предизвикват изпотяване, заради което са използвани при облекчаване на симптомите на простуда и грип. Външната обвивка на ствола е цяла аптека – приписват й се противовъзпалителни, антисептични, антимикотични свойства и затова се търсят приложенията й при ревматизъм и заболявания на дихателните пътища – астма, задух, бронхит, белодробни възпаления.

Пъпките и на дървовидните, и на храстовидните представители се съобщават като алтернативно средство срещу главоболие, синузит, хрема, зъбобол. Както и при тъмни петна по лицето, което обяснява и използването им в козметични кремове за избелване.

Изследвания от последните 10 г. документират и ефект при топене на килограмите – кората от магнолия е използвана в борбата със свръхпроизводството на кортизол и свързаното с него трупане на мазнини в коремната област. Местното население на Северна Америка пък е дъвчело кората за намаляване на безпокойствието и напрежението, както и дрещу пародонтоза. Още в миналото обаче лечителите са забранявали на бременни и кърмачки да използват церовете от кората и екстракти от другите части.

Магнолията – кралицата сред дърветата.

Етеричното масло, извличано от блогоуханните и впечатляващи с красотата си цветове, е желана съставка в много парфюми. В източната култура дървото е наричано Източния принц, а цветовете са особено ценени заради петстепенния им аромат – при вдишване се преминава през няколко различни усещания – сладка нота, следвана от кисела, горчива, пикантна и накрая солено-тръпчива.

Цветовете може да са бели, розови, червени, лилави, жълти. Различията в поведението им се обуславят от желанието на природата да ги приспособи за повече географски зони. Някои видове напомнят орхидеи, други лотоси, има и подобни на лале.

Лалеевата магнолия достига височина до 50 м и вирее дори на 3000 м в Хималаите.

Краставичената магнолия е наречена така, защото след прецъфтяване образува нещо като корнишон.

Тя е много студоустойчива и селекционерите я харесват за основа на устойчиви хибриди.

Най-голяма у нас е вечнозелената едроцветна бяла красавица магнолия грандифлор. В ботаническата градина в Балчик се намира една от най-старите на Балканите. Застъпени са общо 20-ина вида магнолии, половината храстовидни. През последните години разсадниците и градинските центрове предлагат добре вкоренени и адаптирани фиданки на прилична цена. А според специалистите въпреки изумителната си красота магнолиите съвсем не са капризни и се приспособяват буквално към всеки двор.

Магнолията – кралицата сред дърветата.

Дендрологът Трифон Трифонов: Не студът, почвата може да е проблем

Магнолиите не са трудни за отглеждане, ако се вземе добре вкоренена фиданка. Видът не обича корените да се разбутват.

Измамно е впечатлението, че климатът у нас е прекалено суров за този красив вид. По-съществен проблем може да бъде неподходящата почва, която през лятото създава условия за пресъхване, а през зимата – за подгизване и замръзване на корените. Почвите в северните райони на София също са специфичен риск заради глинестия си характер. На тези места магнолиите трябва да се засаждат в големи дупки и около кореновата топка с пръст да се насипят пропускливи смески.

Магнолии се отглеждат още от миналият век в България. Сега вече видовете са повече от 20, а колекционери имат и 30-40 форми и разновидности.

Съветът ми е да се купуват добре вкоренени фиданки в голям контейнер или с едра бала. Такава в която корените са стабилни, поне 80 см. високи екземпляри, най-добре 100-125.

Произвежданите тук магнолии са по-приспособени към условията. Но и вносните се адаптират за няколко години, ако растението е здраво и успешно понесе засаждането.

Изберете място на завет. Ако фиданката е в торф и така се сложи на постоянното място. А отгоре се покрие с почва от района, рискът от провал е най-голям.

Торфът задържа много влага, но пресъхне ли, пропуска водата от поливането. И корените остават сухи, дори горният пласт местна почва да изглежда добре напоен. През зимата пък прекалено мокрият торф е условие корените да замръзнат.

Коментари (3)

  1. Отдавна желаех да имам магнолия в двора. Преди няколко дни си купих, но ми липсва информация за този вид магнолия – Сюзън. Помогнете със съвети за отглеждането на този вид. Благодаря!

Отговорете