Зонално мушкато – Pelargonium hortorum, Семейство Здравецови (Geraniaceae)
Най-често срещаната разновидност на мушкатото у нас. Зонално се нарича заради листата си с подковообразни ивици (зони). На височина достига 25-30см. Цветовете му практически са във всички нюанси (без сини и жълти), има дори двуцветни, с прости цветове или гъсти съцветия. Може да се засажда както в саксии и сандъчета, така и в градината, но тогава с настъпването на зимата трябва да се прибере на топло. Презимува без особени грижи – достатъчно е да е в помещение, където температурите не са отрицателни.
Растенията от градината също могат лесно да се запазят за следващата година. Необходимо е да се изкоренят, да се изтръскат от пръстта и да се завържат на връзки по няколко. После се закачат в избеното помещение с корените нагоре. През пролетта се засаждат отново на открито, а върховете им могат да се подрежат и използват за нови растения. Има тъмнозелени мъхести листа със заоблена форма и кичести цветове, които цъфтят от пролетта до есента в бяло, розово, червено, цикламено, а понякога и смесено.
Произходът на повечето сортове мушката, известни също и като пеларгонии е от саваната на Южна Африка. Затова цветето обича слънцето и леко понася недостатъчната влага в почвата. Наименованието пеларгония идва от гръцкия език и се превежда като „щъркел“. Може би, защото плодът му прилича твърде много на клюна на птицата. А нашите баби го наричат мушкато, може би заради това, че където и да го мушнеш, то се прихваща без всякакви проблеми.
Поливане: през активния период умерено, като се изчаква почвата да започне да засъхва. Предозирането е опасно. Зимата поливането се преустановява.
Светлина: зоналното мушкато обича да получава много светлина, но по-добре тя да е филтрирана. През лятото не понася силните жеги, а през зимата да трябва внимавате температурата да не пада под 0 градуса.
Грижи: от пролет до есен е хубаво да се наторява веднъж на две седмици със слаб разтвор на азотен тор. Есента се подкастря, а на пролет се пресажда. Не го дръжте на течение.
Размножаване: с помощта на резници през пролетта.
Вредители: акари, листни въшки, белокрилка.