Лятната градина – теория и практика
Текст Виржиния Костова
Сезонните растения са ефектни в големи самостоятелелни групи или смесени с многогодишни цветя.
ЛЕТНИТЕ СЕЗОННИ ЦВЕТЯ
Летните сезонни цветя се засаждат през май, когато приключва цъфтежът на пролетните. Разнообразието им е голямо и като видове, и като цветове. Най-разпространени и популярни у нас са тагетесите, петуниите, далията, газанията, агерутумът, кученцата, циганчето. Много ефектни са мушкатата и обичките – те всъщност са многогодишни растения, но се използват като едногодишни.
За да внесем индивидуалност в градината, можем да използваме още целозия, лихнис, калдъръмче, рудбекия, вербена, циния, комос, гайлардия, иберис, латинка, центаурея – всички те се продават на нашия пазар. Повечето летни сезонни растения се използват заради ярките им цветове. Но има и такива, които се ценят заради колорита и текстурата на листната им маса. Като сенециото например със сребристосивите си листа и ирезинето – с пурпурните. Има варианти на копривка с ярка жълтозелена или червена листна маса. Някои от летните сезонни растения (като рацина, клеомето и канната) имат впечатляващ силует.
Лятната градина – теория и практика.
ИЗБОР НА ЦВЕТОВЕ ЗА ГРАДИНАТА
В зависимост от желанието цветният ефект, който искаме да постигнем, може да е смел и агрессивен или пък деликатен и сдържан. Ако целта ни е дързък и контрастен дизайн, можем да смесим противоположни цветове на спектъра – например синьо и оранжево или жълто и лилаво. В зависимост от това дали смесваме пастелни или интензивни нюанси, се създава различно звучене.
Често най-ефективните бордери и цветни легла са монохромичните или тези, които са микс само от два близки по нюанс цвята – например оранжево и червено, розово и лилаво, светло- и тъмно-синьо. Сивите, сребристите, зелените и белите цветове са подходящи, когато търсим ефект на спокойствие или искаме да отдъхнем от наситените нюанси. Изборът на цветове за градината зависи от настроението и въздействието, което искаме да създадем. Силен цвят може да се използва, за да се отведе погледът до конкретна част на градината, докато сините, лилавите и сивите нюанси изглеждат «отдалечаващи се». С тези цветни ефекти може да се създаде оптична илюзия за по-голяма градина, ако например се посадят червени рози на преден план, а в по-отдалечена част – синьо-зелени растения.
Лятната градина – теория и практика.
АРАНЖИРАНЕ
Летните сезонните растения са ефектни както в големи самостоятелни групи, таки и смесени с многогодишни цветя. Красиви са и съчетани с ниски храсти и почвопокривни растения, с луковични цветя и даже с плодни дървета и зеленчуци. Аранжирани в чисти групи, сезонните цветя са акценти в градината – нищо друго не може да й придаде такъв колорит. Те са ефектни чак до късна есен, когато ги попарят сланите. Яркото цветно петно е много подходящо за подчертаване на определени форми от композицията на градината. А в новосъздадените външни пространства, където току-що засадените растения са още дребни и не са се сгъстили, сезонните цветя могат да придадат бърз цвят и ефект. За по-представителните градини са подходящи и по-сложни цветни фигури, като се използват няколко вида сезонни растения или се съчетаят сезонни с ниски подрязани вечнозелени храсти и почвопокривки.
Сезонните цветя са подходящи и в случаите, когато искаме да направим ярък, нестандартен килим. Есшолцията, лобуларията и иберисът са подходящи за слънчеви места, а циганчето – за сенчести. Увивните и катерливи сезонни растения (като някои видове латирус и латинка) са безценни за малки пространства. А също и в случаите, когато искаме да трансформираме бързо стени или огради в завеси от листа и цветове. Много предпочитан е декоративният грах, който освен цвят има и приятен аромат. Фазеолусът (вид боб) осигурява гъст листен екран, дребни цветчета и ядливи плодове. Ипомоеята и тунбергията могат да се вият около колони на перголи и други архитектурни елементи в градината, придавайки им изобилие от цвят.
Посадени в съдове, сезонните цветя са красиви акценти в градината или терасата. Падащите сезонни (петуния, лобелия, вербена) са много подходящи в кошница или сандъчета, самостоятелно или съчетани с вечно-зелени ниски и падащи растения – като евонимус радикан и винка.
Лятната градина – теория и практика.
ЗАСАЖДАНЕ
Засаждането на летните сезонни цветя става през май. Преди да посадим разсада, почвата трябва да се прекопае на двайсетина см дълбочина, да се разбият буците, след което да се смеси с пясък и прегоряла оборска тор до получаването на фина смес. След това мястото се подравнява с гребло. Засаждането става с малка лопатка или садило. Дълбочината на дупките е такава, че коренчетата да влязат удобно и без да се подгъват. След това почвата около растението се уплътнява добре, полива се обилно с лейка или с маркуч на слаба струя. Първото поливане е по-отделно на всеки корен. Засаждането на растенията се прави в редове шахматно, следвайки формата на цветно петно. Разстоянията между тях са 10-15 см в зависимост от вида на растението.
ГРИЖИ ПРЕЗ ВЕГЕТАТИВНИЯ СЕЗОН
Периодично (на 2-3 седмици) почвата около цветята трябва да се разрохква на дълбочина 4-5 см, като се внимава да не се повредят корените им. Трябва да се плеви при всяка поява на плевели, както и 1 -2 пъти седмично да се махат прецъфтелите цветове. Полива се в зависимост от атмосферните условия, обикновено 2-3 пъти седмично. За да цъфтят изобилно и с едри цветове, сезонните трябва да се подхранват на 3-4 седмици с комбинирани (NPK) или органични (оборски или птичи) торове.
Интересни факти
1. Творческо използване на синап, традиционна селскостопанска култура, която може да бъде и ефектно сезонно растение.
2. Глава в облаците, Монреал 2004 г., на Atelier Big City. Инсталацията е направена в градините Метис в Канада. Идеята на авторите е да се създаде раздвижена покривна градина. През първата година са били засадени изцяло бели сезонни цветя, ассоциация с мечтателното насроение и облаците.
3. Историческата градина Great Dixter на Кристофър Ллойд в Англия е известна с експерименталните си комбинации и една от найзабележителните на XX век.
