Лупина – красавицата в градина

Лупина – красавицата в градина

Латинско наименование Lupinus
Лупината е много популярно градинско цвете със създадени безброй хибриди.
Името ѝ идва от гръцката дума лупус, в превод – вълк. Поради това тя се нарича още ВЪЛЧИ БОБ.
В България лупината е пренесена вероятно в края на ХIХ в.

Лупината представлява голям род многогодишни, двугодишни  или едногодишни тревисти растения, по-рядко полухрасти, от които повечето са диворастящи. Лупината се отнася към  семейство Бобови. Родът наброява около 300 вида. Родината му е Северна Африка и Средиземноморието. Култивира се също в САЩ, Европа, Австралия.
Лупината се  използва повече от 4000 години за фураж на животни, но и като зелена тор, защото има способността да подобрява почвата, на която расте. От 19 век насам лупината се използва като декоративно растение и като храна за хората.

Цветовете и приличат на тези на граха и са в четковидни съцветия в различни багри, като бели, сини, жълти, лилави, розови, червени, пурпурни. Листата са сложни, дланевидни и състоящи се от 9-15 удължени елиптични листчета.  Те са на дълги мъхести дръжки, събрани в прикоренова розетка. Плодът на тае шушулка, която има няколко семенца. Тези семена са подобни на бобчета. Височината е 80-120 см за високите сортове и около 50 за ниските, ширината 50-60см. Цъфти през май-юни. Цъфтежът продължава 2-3 седмици.

Лупина – красавицата в градина.

Лупината не е претенциозна към почвата, добре расте на всякакъв вид градинска почва, но най-добре вирее на слабо кисели и слабо алкални почви. Лупината обогатява почвата с азот.

Растения по-възрастни от 4 години, обикновено се подменят, защото цъфтежът им отслабва. Лупината понася студове до минус 8 градуса, но за нея е пагубна рязката смяна на температура през есента и пролетта. Засъхналите съцветия трябва да се почистват за да се удължи цъфтежа до по късен етап.

Размножава се чрез семена и деление, но вторият начин е по-несигурен. Най-добре е да се използват семена за размножаване на лупината.
Семената на лупината могат да засеят през пролетта, но есенното засяване дава по-добри резултати.Те се засяват на разстояние 30 см едно от друго. Избира се сенчесто или полусенчесто място, което е защитено от вятъра. Семената на лупината имат твърда обвивка и поникват доста бавно, затова се изисква търпение.

Лупина не се нуждае от специално торене, само да се пази от плевелите.
Поливането трябва да бъде умерено.

Наслаждавайте се на това невероятно красиво цвете в градината си!