Есенноцъфтящите луковични цветя са чудесен начин да запазим градината красива и цветна по-дълго време. Те цъфтят в края на лятото и през есента, когато много други растения вече прецъфтяват. Ето фирми регистрирани в нашите платформи Зелено БГ и Градина БГ, които предлагат луковици.
1. Засаждане и основни грижи
Освен че украсяват градината, тези цветя осигуряват нектар и прашец за насекомите, които са активни късно през сезона.
Основни правила:
Засаждайте луковиците на дълбочина около 2–3 пъти тяхната височина.
Избирайте добре дренирана почва, защото задържането на вода може да причини загниване.
Повечето видове предпочитат слънчево място.
При продължително засушаване поливайте умерено, без да преовлажнявате почвата.
След прецъфтяване продължете да се грижите за растенията, за да могат луковиците или грудките да натрупат хранителни вещества.
2. Основни есенноцъфтящи видове
Колхикум
Колхикумът прилича на минзухар, но цъфти през есента, а не през пролетта.
Особености:
Подходящ е за градина и саксия.
Предпочита слънчево място.
Нуждае се от умерено поливане.
Луковиците могат да се подмладяват на около 3–5 години.
Отглеждането във вода е възможно, но силно изтощава луковицата.
Щернбергия
Щернбергията е малко растение с яркожълти цветове. Понякога е наричана „есенен нарцис“, въпреки че не е нарцис.
Особености:
Цъфти през есента.
Подходяща е за слънчеви места.
Добре стои в предната част на цветните лехи и бордюрите.
Нуждае се от умерено поливане.
След прецъфтяване трябва да продължат грижите за растението.
Нерине
Неринето е нежно и красиво растение, което цъфти през октомври–ноември. При отглеждане в саксия може да цъфти и по-късно.
Цветовете най-често са в розови и червени нюанси.
Особености:
Луковиците се засаждат от края на пролетта до края на лятото.
Необходима е добре дренирана почва.
Подходящо е за градина и балкон.
След прецъфтяване цветоносът се отрязва, за да се запази енергията на луковицата.
Така растението може да образува по-голяма луковица и нови малки луковички.
Хесперанта
Хесперантата произхожда от Южна Африка. В по-топлите райони може да цъфти през зимата.
Особености:
Подходяща е за отглеждане в саксия.
Студоустойчивостта ѝ е ограничена.
Луковиците се засаждат от края на пролетта и през лятото.
Предпочита слънце или шарена сянка.
В по-студените райони е добре да бъде защитена от зимните студове.
Циклама
Цикламата е едно от най-подходящите растения за есенни и зимни градини.
Cyclamen hederifolium е особено подходяща за сенчести места.
В градината:
Засаждайте грудките на групи.
Подходящо място е под храсти или в предната част на цветните лехи.
Ако мястото ѝ хареса, цикламата може постепенно да се размножи сама.
Не изисква специални грижи.
Студоустойчива е и с времето може да образува красив „горски килим“.
При отглеждане в саксия:
Грудката се поставя наполовина в почвата, а другата половина остава над нея.
Полива се внимателно, защото лесно загнива при прекомерна влага.
Има нужда от ярка, но разсеяна светлина.
При повишаване на температурите през пролетта растението постепенно изпада в покой.
3. Най-важното накратко
| Растение | Цъфтеж | Подходящо място | Основна особеност |
|---|---|---|---|
| Колхикум | Есен | Слънце | Прилича на минзухар |
| Щернбергия | Есен | Слънце | Яркожълти цветове |
| Нерине | Октомври–ноември | Слънце | Розово-червени цветове |
| Хесперанта | Есен/зима | Слънце или шарена сянка | Не е достатъчно студоустойчива |
| Циклама | Есен–зима | Сянка/полусенки | Подходяща за естествено размножаване |
Луковични цветя eсенноцъфтящи Извод:
Есенноцъфтящите луковични растения са лесен начин да удължим цветния сезон на градината. Повечето се нуждаят от добре дренирана почва, подходящо осветление и умерено поливане. Най-важно е да се съобразим с особеностите на всеки вид – особено с неговата студоустойчивост и периода на засаждане.
