Лилиум

Лилиум.

Другото име на лилиума (Lilium) е „Звезда на земята“ или някой му казват крем. Легендата разказва, че когато падащите звезди докоснат земната повърхност, се превръщат в цветя. И тези цветя са лилиумите.
В античността го подарявали на любимата жена като знак за обич. Чуждите пратеници пък винаги поднасяли на владетеля това цвете като знак за покорство и добри пожелания.
Древните елини смятали, че лилиумът се е появил, когато от гръдта на богинята майка Хера капнали няколко капки мляко на земята. Затова и първото такова цвете било обагрено в снежнобяло.
През Ренесанса лилиумът украсявал всяко тържество в палатите, а дамите от дворцовото обкръжение закичвали с него косите или роклите си.
До XIX в. в Европа била позната единствено бялата разновидност на цветето. Розовите и жълтите били пренесени по-късно от Азия. В момента има близо 90 разновидности в най-невероятни разцветки.

Лилиумите съществуват в огромно разнообразие от цветове, форми и размери, могат да бъдат отглеждани както на открито, така и в домашни условия. Някои имат строги предпочитания към почвата, други могат да бъдат посадени и в обикновена градинска почва. Цъфтят от средата на пролетта до ранна есен, в зависимост от вида. Повечето видове са отлични цветя за букет, чиито цвят издържа до 8 дни. Лилиумите включват: Азиатски хибриди, Ориенталски хибриди, Американски хибриди и други.

Днес са известни повече от 2000 хибрида на Лилиума. Повечето от тях достигат височина, по-голяма от човешки ръст, цветовете им имат най-различна форма, багра (не са познати единствено сини и черни лилиуми) и размери (от 2,5 до 30 cm в диаметър). Съцветията са образувани от 6 до 20 тръбести цветове с дължина 7,5 cm. Венчелистчетата са извити нагоре, а в пазвите на листата се образуват малки луковички, чрез които растението може да се размножава. Някои видове цъфтят по 4 седмици в периода юни-септември.

Лилиум.

Групата на лилиумите (lilium) се състои от многогодишни луковици, повечето от които са много издръжливи. Лилиумите произхождат основно от умерени гористи местности в северното полукълбо, което обуславя непоносимостта им към суха топлина.

Обикновено ги откриваме растящи близо до храсти и други растения, които хвърлят сянка на корените и запазват луковиците хладни и влажни.

 

Отглеждане:

Място:
Желателно е да се отглеждат на слънчево и защитено от вятър място. Те спокойно могат да растат както в градината, така и в саксия, поставена на терасата. Само на закрито помещение, като се изключи зимната градина, не могат да виреят. Идеалното място за лилиума е шарената сянка, но хвърляна от растения, а не от зидове.

Почва:
Оптимална пръст или глинесто – хумусна градинска пръст със стиромул, перлит или пясък.

Поливане:
От май до септември трябва да се полива обилно. Не трябва да се допуска задържане на вода. Особено важно е корените да не се оставят да изсъхват.

Торене:
През април и май по повърхността на съда да се поръсва шепа дълготраен тор.

Болести и вредители:
Сиво гниене и почвена гнилост на луковиците поради задържане на вода. Вирусни заболявания.

Зазимяване:
През октомври и ноември пожълтелите издънки се отрязват. През декември се прибира и зимува на закрито при температура 0-5°С. He трябва да се оставя да изсъхне. През 2 години се пресажда през февруари/март.

Размножаване:
Лилиумът е луковично растение и се сади по принцип на средна дълбочина. Най-добре се хваща в периода март-април или наесен – през октомври-ноември. При засаждане дъното на саксията се посипва с едър пясък, корените се разпростират и между тях също се посипва пясък. Най-подходяща е умерено песъчливата пръст, богата на хумус. Добре е и да прибавите чернозем, примесен с листа. Растенията се поливат редовно и обилно и от време на време се поръсват с течен тор.

Лилиум.

Още съвети:
Придържа се към пръчки или с пръстени. Увяхналите цветове се изрязват и растенията се оставят бавно да се свият. Подходящи за съдова култура са петров кръст (Lilium martagon, със завити листа на цветовете) и златен крем (Lilium auratum – хибриди).
Тези цветя не се прекопават, а около стъблата им се поставя добре угнил компост или тор.

Засаждане:
Дълбочината на засаждане зависи от начина, по който се вкоренява даденият сорт. При лилиумите с вкореняващо се стъбло се появяват власинки както при основата, така и точно над луковицата, което е причина тези растения да се засаждат по-дълбоко – на 15-20 см. Луковично вкореняващите се сортове се засаждат наесен на дълбочина 5 см. Месестите луковици се поставят в почвата веднага след закупуването им, тъй като има опасност да засъхнат. По принцип луковиците на всички видове лилиуми са доста капризни – ако почвата не е с добър дренаж, те бързо загниват и загиват. От друга страна, изключително важно е когато се засадят, да бъдат полети, за да не изсъхнат. Преди да бъдат поставени в земята, дъното на дупката се посипва с едър пясък, корените се разпростират и между тях също се посипва пясък. На по-високите сортове е добре да се сложат подпорни пръчки. Едва след това дупката се засипва с пръст.

Най-разпространени видове:
– ilium auratum – цветовете са куповидни, бели с жълта ивица по средата, осеяни с червеникавокафяви петънца. Lilium bulbiferum – на височина достига от 60 до 120 см, а цветовете са обагрена в оранжево с пурпурни петънца.

– Lilium tigrinum (тигрова лилия) – гроздовидни оранжеви съцветия, гъсто обсипани с кафяви петънца.

– Lilium candidum – съцветията са образувани от бели тръбести цветове – на брой от 6 до 20.

– Lilium martagon – с пурпурен цвят, обсипан с тъмночервени петънца.

– Lilium pumilum – цветовете са червени с дължина до 5,5 см и с обърнати нагоре венчелистчета.

– Lilium regale – цветовете са бели, тръбести, с жълти гърла и силен аромат.