Крайпътни и крайречни ландшафтни паркове

ст.н.с. д-р. Петър Петров

Основен въпрос за устойчивото функциониране на ландшафтните паркове е този за тяхната атрактивност и свързаният с нея посетителски интерес. В България съществуват достатъчно места с несъмнена ком­плексна атрактивност при слабо изменена или почти неизменена природна среда. Нещо повече – отдавна е налице категорична и безспорна тенденция за постепенно и трайно намаляване на антропогенното (човеш­ко) натоварване. Има се предвид видимото намаляване на различни селскостопански дейности.

Със следващите конкретни примери, които могат да станат основа на предложения за моделни пилотни проекти, ще се опитаме и да внесем допълнителна яснота относно същността и функционирането на ландшафтните пар­кове, като водещи в логическата постройка ще бъдат мотивите за посещение и посетителският интерес. Ключовият елемент в разсъжденията е туристическата атрактивност. Не само теоретически този проблем е вече достатъчно „разнищен“ в БАСЕТ. Условното донякъде отделяне на сетивно-визуален и информационен пласт при възприятията улесни в значителна степен по-нататъшните теоретични постановки.

Сега в България предстои реализацията на някол­ко паркоустройствени проектни разновидности. Чрез Програма на ФАР се реализира проект „Развитие на българския екотуризъм“ (на 27 места се харчат впечатляващи средства за развитието му):
• Община Луковит, с активното съдействие на БАСЕТ (не само на фаза генериране на идея) изпълнява проект, в който ключовият елемент е създаване на първия геопарк у нас – „Искър-Панега“.

Крайпътни и крайречни ландшафтни паркове.

В рамките на голям партньорски проект за формиране на туристическа зона „Средна Янтра“, на територията на община Стражица (водеща организация в изпълнението на проекта), започна изграждането на първия крайпътен ландшафтен парк у нас – КЛП „Малка България“.
• В проекта на община Копривщица за формиране на природен туристически хинтерланд на града е залегнало създаването на среднопланински ландшафтен парк „Богдан-Буная“.

Преди 2 години БАСЕТ завърши проектирането на първия малък крайречен ландшафтен парк „Малка Арда“, община Баните, разположен непосредствено до селото и едноименния общински център.

Крайпътни и крайречни ландшафтни паркове.

Изложеното дотук е преди всичко резултат от разработките на БАСЕТ за развитие на нетрадиционен туризъм, особено в селските райони и микрорайони на страната.
Както бе отбелязано, вече са диференцирани, според особеностите в местоположението, и пуснати в обръщение като понятия три различни категории ландшафтни паркове: крайпътни, крайречни и среднопланински. Освен изброените по-горе места, в БАСЕТ има все още „сурови“ идеи и за други райони на страната:
• крайречен ландшафтен парк „Горна Струма“ – в Земенския пролом. В административно отношение той включва части от общините Кюстендил и Земен, съответно Кюстендилска и Пернишка област (Югозападен район за планиране).
• крайпътен ландшафтен парк „Понора“ – община Враца, в землищата на селата Лиляче, Чирен и Мраморен.
• крайречен ландшафтен парк „Карагуй“ – в каньоновидна долина на р. Чернялка, община Плевен, между селата Горталово и Къртожабене.

В непосредствена близост до подбалканския път могат да се оформят и подчертано атрактивните крайпътни ландшафтни паркове „Клисура“ (в близост до гр. Клисура) и „Въртопа“ (община Антон).
В порядъка на по-нататъшното изложение ще бъде направен опит да се разгледат поотделно и да се подчертаят особеностите на двете подкатегории – крайпътни и крайречни ландшафтни паркове.

Крайпътен ландшафтен парк „Малка България“
Основните елементи на логическата схема се състоят в следното:
• изборът на мястото е свързан с първокласния шосеен път София-Варна. С изразителен трафик и пътникопоток (между 5 и 10 хил. автомобили дневно).
• освен традиционните елементи за крайпътен отдих (паркинг, места за почивка, беседки и др.). От двете страни на шосето и непосредствено край него се предвиждат други допълнителни атракции. Малки крайпътни езера, нов тип чешми – под наименованието „каскадна чешма“, обзорни площадки на вековни дървета и др.

Крайпътни и крайречни ландшафтни паркове.

• Особен атрактив представлява и пешеходната връзка под шосето. Използване на значителен по размери водосток или тунел.
Оптимистичните очаквания в този случай са най-малко в рамките на няколко десетки хиляди посетители годишно, а при последвалото развитие на услугите по линията на частния сектор – и много повече. Особеното при този ландшафтен парк е липсата на подчертано атрактивни точкови природни обекти, дадени „наготово“. В основата на идеята за парка стои компенсирането на тази липса чрез изкуствено създаване на различни атрактивни елементи (предвидени по проекта) в иначе не особено привлекателните на пръв поглед крайпътни „пущинаци“.

Гаранцията за очакваната значителна посещаемост на крайпътните паркове се състои в изключително лесната транспортна достъпност. Практиката показа, че редица високо атрактивни обекти, разположени в отдалечени и трудно достъпни региони, по понятни причини не се „радват“ на впечатляващ туристопоток. При ландшафтни паркове от този тип не винаги е необходимо да се планират специални целеви пътувания. От посетителска гледна точка, не само условно, се разграничават две групи:
• целеви посещения;
• краткотрайни посещения на преминаващи към друга туристическа дестинация, както и пътуващи с нетуристически цели.

Крайпътен ландшафтен парк „Понора“ (работно наименование)

Крайпътни и крайречни ландшафтни паркове.

В този случай философията е доста по-различна. Става дума за естествена композиция на подчертано атрактивни повърхностни и подземни карстови обекти (и дори полуподземни). Разположени в тясна ивица с ширина 1 км и дължина 15-20 км в посока югоизток-северозапад от международния път Враца-Оряхово-Бекет (Румъния) до с. Лиляче, симетрично от двете страни на междуобщинското шосе Враца-Чирен-Девене-Лесура. То разделя парковата зона на две подзони: Западна и Източна. В тях допълнително се отделят места (естествени „възли”) с висока степен на атрактивност.

• В Източна подзона: Чиренско-Мраморенска карстова ландшафтна група с Мраморенското естествено карстово езеро-блато, пещерите Булина дупка и Младенова, водната пещера Понора с прилежащото суходолие. Допълнително разнообразие внасят различните естествени горски, храстови и ливадно-пасищни площи, респективно съобщества.
• В Западната подзона точковите атрактивни обекти са: естественият скален мост (арка) – „Божият мост“, източно от с. Лиляче (съизмерим по привлекателност с „Чудните мостове”), карстовият извор Жабокрък и групата еворзионни котли Тиганчето, както и ждреловидните речни участъци, непосредствено до „Божия мост“. В обсега на парка, в най-западната част, би следвало да се включи и небезизвестната стара крепост, разположена непосредствено до „Божия мост“.
Основните усилия в устройването на парковата територия ще са свързани с осигуряване на достъпа на посетители до подчертано атрактивната водна пещера Понора, с лодки и без лодки (в България подобна благоустроена туристическа засега липсва, за разлика от редица балкански и европейски страни).

Крайпътни и крайречни ландшафтни паркове.

Аранжирането на тази композиция и благоустрояването на отделните обекти не изискват особено големи финансови усилия (между 100 и 300 хил. лв.). Социално-икономическият ефект от влизането в действие на ландшафтен парк „Понора“ според някои специалисти може да надхвърли сумарния ефект от всички природни обекти в Северозападна България (ако Белоградчик и останалите си останат с досегашното предлагане). Много добри предпоставки, освен естественото териториално съчетаване на различни високоатрактивни природни феномени и разположението спрямо споменатите пътища, са и близостта на споменатите три големи села и най-вече на общинския и областен център Враца.

Така ландшафтният парк „Понора“ поради линейното разположение на атрактивните обекти над и под земята би предложил своеобразна туристическа „каскада“ без аналог не само в страната. От кого зависи появата на „Големия нов хит на Северозапада“ не е трудно за досещане.

Крайпътни и крайречни ландшафтни паркове.

За допълнително дефиниране на ландшафтните паркове, наред с транспортни инфраструктурни обекти (пътища) могат да се използват, както бе отбелязано, и природни елементи – реки, височинни пояси и др. Ландшафтният парк „Горна Струма“ е замислен (не само като мащаб) като най-представителния за тази подкате­гория у нас с безспорни национални и наднационални измерения. Конфигурацията му е подчертано линейна – сравнително тясна ивица с ширина 2 км. Разположена от двете страни на меандриращата река Струма.

В административно отношение по-голямата част от парка ще попадне в Кюстендилска община. А по-мал­ката – в Земенската. И в този случай, както и при други територии с подчертано ивичест характер. А движението на посетителите е главно двупосочно. Т.е. на практика паркът би имал две входни врати:
– при град Земен (движение по течението);
– при село Ръждавица (движение срещу течението).
Как и какво може да се експонира за посетителите. От какво могат да бъдат привлечени? На този етап едва ли е необходимо да се разглеждат всички природни и социално-икономически предпоставки и условия. Това просто не е възможно. Защото не са извършени съответ­ните детайлни предварителни проучвания за окончателно оформяне на идеята. Ще се отбележат само най-важните и безспорни елементи.

Крайпътни и крайречни ландшафтни паркове.

Парковата територия, така както най-общо вече е маркирана, представлява съчетаване на различни, повече или по-малко атрактивни, основни групи ландшафти:
• Ландшафти на високата и ниска заливна тераси – наред с чисто визуалната атрактивност (заради впечатляващите меандри). Това са и местата с най-голямо значение за краткотрайния активен отдих.
• Долинно-склонови ландшафти. Те включват и фрагментарните надзаливни речни тераси. И могат да се диференцират допълнително в зависимост от изложението (експозицията). В тази ландшафтна група попадат и най-атрактивните ландшафти, които по друг признак могат да бъдат дефинирани като скални.

• Ландшафти на билните заравнености (основни и вторични била). От туристическа гледна точка те ще намерят място главно в случаите за осигуряване на обзорност чрез съответни погледни площадки.

Крайпътни и крайречни ландшафтни паркове.

От гледна точка на атрактивността и бъдещото изграждане на парковата територия се очертават няколко териториални микросъчетания на различни силноатрактивни ландшафти (САЛ). Те са своеобразни възли (примки), в които се заостря интересът и вниманието на посетителите:
• Земенски кукли – това са естествени скални, конусовидни форми. Сред тях изпъква твърде специфичната скална арка „Халката“.
• Тасковски скален амфитеатър – тук доминират стъпаловидно разположени скални венци и корнизи. Засега този обект е наименуван на напълно обезлюдената Таскова махала.

• Големият скален гребен (срещу втория жп тунел по течението на реката). Специфична скална група от типа „скален зъбер“, различаваща се от останалите скални групи.
• Големият меандър с историческата крепост – атрактивните скални форми тук са съчетани с важен елемент от културно-историческото наследство.
• Скакавишка група (САЛ) – основен елемент тук се явява високият почти 50-метров Скакавишки водопад. Той се съчетава с атрактивни скални венци и тераси, в т.ч. и бигорни, с изразителен меандър, карстови извори и, разбира се, малко селище (тип махала) – Полска Скакавица.
• Малкият меандър – разположен е на 2 км юго¬източно от с. Полска Скакавица и на същото разстояние югозападно от с. Гърбино. Тук реката на късо раз­стояние е изработила в здравите скали почти класи­ческото „S“, илюстриращо меандровидните участъци.
• Скален комплекс Шегава – разположен е главно по северния долинен склон на късата и пресъхваща р. Шегава (ляв приток на р. Струма) на 2 км северно от с. Ръждавица. За разлика от другите атрактивни скални групи, тук на малка площ е налице интересно съчетание на единично стоящи скали и скални венци.

Крайпътни и крайречни ландшафтни паркове.

Заради дължината на Земенския пролом (22 км от Земен до Ръждавица), от особено значение е разработването на „формулата“ за движението. За характера и начина на придвижването на посетителите в рамките на парковата територия. И вероятно тук ще се открои голямата специфика на ландшафтния парк „Горна Струма“. Засега се очертава приблизително следната схема. Главно трасе непосредствено покрай речното легло с допълнителни кръгови и полукръгови „мустаци“ към и вътре в отбелязаните по-горе 7 силноатрактивни ландшафти.

Могат да се проектират и разработят 5 различни начина на придвижване. Някои от които стоят и в основата на наименуването на съответни туристически форми:
• Пешеходно трасе, с няколко дървени моста над р. Струма (пешеходен туризъм).
• Устройване на трасе за автотуристи (само за леки автомобили и микробуси. С частично подобряване главно на сега съществуващите неасфалтирани пътища. Вероятно тук може да се очаква и голямата конструктивна новина. Изграждане на няколко баража-мостове за преминаване през реката с максимална височина 1 м, които ще играят ролята и на рибни прагове.

Крайпътни и крайречни ландшафтни паркове.

• Придвижване по самата река. Известно е, че някои начини на придвижване по речни течения се отнасят към групата на видовете приключенски туризъм – рафтинг, кануинг, каякинг. Характерът на речното течение в пролома, особено след евентуалната корекция в резултат на баражирането. Предполага въвеждането на нова форма, хибридна на споменатите вече три.
• Придвижване на коне (конен туризъм). Структурата и състоянието на речните тераси позволяват подобна идея. Реализацията на която ще внесе сериозно допълнително разнообразие в предлагането. Този начин за придвижване не се отнася за отклоненията вляво и вдясно от крайречните тераси.
• Транспортиране по сегашната жп линия Земен – Кюстендил. На този етап тази съвсем „сурова“ идея се нуждае от сериозно обезпечаване чрез съответен анализ. Известно е, че на редица места част от не съвсем икономически изгодните жп линии се използват само за туристически цели. У нас също съществуват подобни идеи. Поне засега изглежда логично разработването на такава за ландшафтния парк „Горна Струма“.

Крайпътни и крайречни ландшафтни паркове.

Има достатъчно основания да се предполага, особено като се вземат предвид и другите предпоставки и условия (близост до столицата, до международен път, характерът на земеползването). Че евентуалното създаване на крайречния ландшафтен парк „Горна Струма“ може да се окаже нещо повече от „Големия нов хит на Югозапада“.
Този проект предоставя възможности за широко партниране не само на общинските администрации. Стра­ната ни има сериозна нужда от илюстриране на раз­лични вътрешнорегионални и междурегионални връзки. Предполага се, че ефектът от реализацията му (минималната сума за изграждане е от порядъка 500–800 хил. лв. Напълно съизмерима с редица не толкова резултатни проекти, най-вече по отбелязаните по-горе две програми на ФАР) може да компенсира редица несполуки и по категоричен начин да оправдае усилията.

В заключение, предвид всичко отбелязано дотук, на този етап – генериране на конкретни идеи, остават „неизчистени“ редица въпроси.Въпроси, чиито отговор ще се търси по-нататък. Настоящата инициатива на БАСЕТ чака своето логично продължение. Технологичната линия е достатъчно добре отработена и известна. Още на самия старт на развитие на конкретните идеи се разчита на единствено „добре организираните бойни единици“ по места – общинските администрации. Техните евентуални финансови усилия са едва ли не в рамките на т. нар. символични параметри.

Крайпътни и крайречни ландшафтни паркове.

От няколкостотин до няколко хиляди лева. И когато става дума за мястото и ролята на органите за местно самоуправление. Особено в развитието на идеите, почти винаги се извършва и съответна персонализация. По-нататъшното движение е в ръцете преди всичко и най-вече на господата кметове на общините Кюстендил, Земен, Враца, Плевен и т.н. А колкото до това, какво може да се очаква. Идете и вижте какво става в забравеното, не само от Господа, с. Емен, Великотърновско. Срещу 20000 лв. публична инвестиция, 2/3 от които остойностен доброволен труд, сега вече са налице частни инвестиции, които се измерват с 6–7 цифрени числа.