Компостер в двора

Един общ проблем за всички градинари, включително тези, които отдъхват на своите вили, е – събирането и оползотворяването  на боклука, който остава след работа и почивка. А именно: битови (хранителни) отпадъци, огромно количество плевели останали след почистване на лехите, както и сухите клончета от плодните дръвчета.

Най-отговорните и съвестни градинари са добре запознати с ямите за хумус, които помагат боклукът да се превърне  в полезен тор. Този бабин способ, обаче, има един съществен недостатък: в процесът на гниене (в следствие на високата влажност) се получава доста неприятна миризма, която, в тихо време, се усеща на десетки метри от ямата.

Съвременният градински компостер е едно доста удобно  и приятно решение на въпроса. Той е конструиран във вид сандък или голяма кутия (контейнер)  с вместимост 200-1000 литра. Готовият тор, произлязъл от компостер, е значително по-сипкав и трошлив от този, който се получава след гниене в яма. Този вид контейнери са надеждни и издръжливи. Така измислена, конструкцията дава възможност лесно да се запълват и изпразват. Гаранция за бързото преработване на отпадъците е  комбинацията между циркулация на въздуха и същевременно  съхраняване на топлината. По такъв начин за  кратък срок от органичните и растителни отпадъци получаваме чудесен тор.

Компостер в двора.

Хубаво би било да знаем какво, всъщност, се случва в нашия контейнер и какъв е процесът на обработка на отпадъците. За  ефективен процес на усвояване на отпадъците, с помощта на микроорганизми и превръщането им в полезна за нашата почва храна , ни трябват три основни условия: кислород, влага и хранителна среда.

Кислород: За да бъдат жизнеспособни микроорганизмите се нуждаят от кислород.  За тази цел е необходимо нашата компостна смес да е по рохкава. Това се постига, чрез добавяне на начупени клончета , съчки и дребно нарязани стъбълца на сухи цветя. Също така, бихме могли да добавим и специално подготвени смеси предлагащи се на пазара, които ни помагат не само да осигурим кислород, но и да попият излишната влага, предотвратявайки лошата миризма. Дървените стърготини (талаш), торфът и дървесните листа не служат за тази цел (осигуряване на кислород), защото те допълнително уплътняват сместа.

Влажност: Микроорганизмите обитаващи компостера са плувци , които са способни да живеят само във влажна среда. Влажността се счита за оптимална, тогава когато компостната маса изглежда лъскава и при компресия се отделят по няколко капки вода.

Хранителни вещества:  Важно е да отбележим, че в контейнера трябва да има оптимално съотношение на азот и въглерод. Азотът се намира в хранителните, зелените градински отпадъци, оборската тор и в активаторите за компост , които можем да си закупим. Въглеродът се съдържа в „мъртвите”, кафяви отпадъци като суха трева, слама, листа и клонки от дърветата. Микроорганизмите, които живеят в контейнера, използват органичните останки от собствения си вид, за да образуват компост . Отново ще споменем, че се произвеждат специални  био смеси, съдържащи голямо количество въглерод,  които чудесно ни помагат при обработката на отпадъците.

Компостер в двора.

Има три основни етапа в процеса на компостиране, които се срещат под различни наименования, но най-общо това са:

•    Етап на нагряване  През този етап е изключително активна дейността на микроорганизмите.  Докато се хранят с различни компоненти от биоразградимите отпадъци, те произвеждат топлина, което повишава температурата на разграждащия се материал.  Този етап продължава няколко дни. Важно е да знаем, че добавяйки нови отпадъци , процесът на компостиране започва отначало, което означава, че в контейнера отпадъците се намират в различен стадий от разграждането си.

•    Етап на превръщане   Продължава няколко седмици.  В него също участват микроорганизми и гъбички. Този етап може да се наблюдава в по-долните слоеве на контейнера, т. к. там  материалът е престоял по-дълго време.

•    Етап на узряване  Този етап е най- дълъг. Температурата в компостера се понижава до нивото на тази на обкръжаващата среда. Започва формирането на хумус. В материала все още се забелязват по-едри частици от първоначалния му състав.

Ако сте направили всичко правилно , вие ще се ползвате с удоволствие от собственоръчно подготвения обогатител за вашата почва.

При използване на оборска тор е добре да я оставим по-дълго в компостера ( поне година), за да сме сигурни, че компостът ни е достатъчно пречистен.  Трябва да сме наясно, че правилното използване на компоста  може чудесно да обогати почвата, но неправилното-  може да увреди растенията. Както споменахме, компостната земя се мени и зрее през цялото време. В различните периоди на зреене трябва да се употребява по различен начин.

Компостер в двора.

Най-общо компостната земя се дели на два вида:

1. Свеж компост. Той изглежда доста груб, съдържа повече едри частици, но хранителните отпадъци са се разложили. Можем да забележим части от черупки или ципи от цитрусови плодове. Въпреки това той е чудесно средство за обогатяване на почвата. Хранителните вещества активизират действието на микроорганизмите в почвата, а съдържащият се в компоста хумус, подобрява водният ѝ баланс. Оптимално ще наторим , ако използваме и нанесем слой с дебелина 2-5 см, в периода на растеж на декоративните растения, също под храсти и многогодишни растения. През есента свежият компост може да се смеси със земя, а също така да се премести в закрит компостер или на друго място, за да бъде защитен от измиващия хранителните вещества дъжд.

2.    Зрял  компост. Ако оставим свежия компост достатъчно дълго да зрее, той се превръща в истинска компостна земя.  Това може да се случи в компостер с капак, или просто да го оставим на купчина  или в неизолиран компостер.

Един съвет към тези, които искат да произвеждат по-големи количества компост е да нарязват по-едрите биоразградими материали, ако е необходимо да пресяват получения материал с цел да отстранят по-едрите частици, които отново могат да бъдат върнати за доразграждане. Отлични резултати могат да бъдат постигнати при използване на сито.