КНИГА 2 – An Mary Pason – Мързеливата Градина

КНИГА 2 – An Mary Pason – Мързеливата Градина

Засяване на семена от иглолистните видове.

Ела Abies: Шишарките узряват през есента на първата година, през септември, и веднага започват да се разпадат. Не всяка година е еднакво семеносна! За да се съберат семена, трябва да се съберат все още неразпаднали се шишарки или шишарки при започване на разпадането. След като се съберат, шишарките се оставят на хладно и проветриво място. Семената се вадят чак преди засяване. Като правило семената в горната част на шишарката са стерилни.

Засяване: В средата на април семената се накисват във вода за 24 часа. След това се смесват с пясък и се поддържат влажни. На осмия ден покълнването започва – тогава набъбналите семена се засяват в почва и се покриват с 1 см почвен слой. Почвата трябва да е рохкава, песъчлива, влажна и богата. Препоръчва се в почвата да се добавят 10% дървени въглища. Най-добре семеначетата се развиват на слаба шарена сянка. При поява на гъби да се третира с препарати. Не бива да се очаква да покълнат повече от 40 – 50% от семената. Семената запазват годност 2 години.

Смърч Picea: Шишарките узряват през есента на първата година. Берат се в края на август – когато крилцата на семената започват да се виждат иззад шишарковите люспи. За отделни видове се препоръчват сроковете: обикновен смърч – януари, сръбски смърч – януари-февруари, сребрист смърч – края на август. Семената от сребрист смърч възстановяват баграта на родителя в 70% от поколението. Засяване: В средата на април семената се потапят в миниум, така че да станат почти червени. След това се слагат във влажен пясък за 8 – 10 дни, докато започнат да покълнват. След това се засяват в рохкава и влажна почва на обилна, но не пряка светлина. Отгоре се застилат с 0.5 см фин пясък. Покълват 50 – 70% от всички семена. Кълняемостта на семената се запазва до 10 години.

Засяване на семена от иглолистните видове.

Кедър Cedrus: Шишарките на кедъра узряват през есента на втората или дори на третата година. Брането им трябва да започне когато долните люспи се разтворят. Впоследствие цялата шишарка се разпада. Шишарките се съхраняват на студено и проветриво чак до сеитбата през май. Засяване: Шишарките се поставят във вода за 48 часа, за да омекнат и да се разчупват лесно. Семената се отделят и се просушават за няколко часа, след което веднага се засяват. Сее се на открито или в студен парник. На следващата пролет се засаждат в саксии, като се забива колче до всяко стъбло, за да расте изправено. Покълнват под 50% от семената. Семената запазват кълняемост до 3 години.

Бор Pinus: Боровите шишарки узряват на втората или третата година, в зависимост от вида. Събират се само узрели шишарки, но преди семената да са излетели – през август-септември за бял, хималайски, веймутов, пондерозки, морски, култеров, алепски бор и бяла мура; през ноември-декември за черен бор, клек, черна мура. Не всяка година е еднакво семеносна. Засяване: Семената се третират с миниум и се засяват направо в почвата, като се покриват с 0.5 см слой от пясък. Почвата трябва да е влажна, рохкава и богата.

Добавянето на 10% торф, 20% едър пясък и 10% дървени въглища превръща всяка почва в идеална за сеене на борови семена. Пониците се появяват за 4 – 6 седмици. Добре е до оформянето на същинските листа семеначетата да се предпазват от преките слънчеви лъчи като се покриват с клонки, но след това обилната светлина е задължителна. Кълняемостта на боровите семена в зависимост от произхода на видовете е между 60 и 95%. Семената запазват кълняемост 3 до 5 години.

Засяване на семена от иглолистните видове.

Дугласка ела Pseudotsuga: Шишарките узряват през септември на първата година и веднага след това най-добрите семена излитат. Затова шишарки трябва да се събират в края на август и се оставят на хладно и проветриво място за доузряване. Шишарките се сушат на хладно и тъмно в затворени съдове. Засяване: в началото на април семената се поставят във влажен пясък за три седмици. След това се измиват, просушават и потапят в миниум. След това се засява направо в почвата, утъпква се и отгоре се застила с 1 см едър пясък. Покълнването настъпва след 3 седмици. В началото семеначетата се засенчват с клонки, а през есента същото се прави против мръзнене. В средата на юли три седмици се пръска с медно-хлорен оксид. Покълнват 90% от семената. Кълняемостта се запазва до 3 години.

Лиственица Larix: Семената узряват късно, така че шишарки могат да се събират чак до март. След това се поставят на проветриво и слънчево място, където се отварят и около 30% от семената изпадат сами. Останалите трябва да се добиват чрез разтрошаване на шишарките. Засяване: Семената се накисват в края на март в съд в затоплено от слънцето помещение. Поддържат се постоянно умерено влажни и се разбъркват ежедневно. След десет дни семената се сеят в рохкава и песъчлива почва, покриват се с 0.5 см фина почва и се притъпкват. Покълнването настъпва след 10 – 15 дни. Кълнят 40 – 80% от семената, в зависимост от произхода им. Семената запазват годност до 6 години.

Метасеквоя Metasequoia: Семенното размножаване е изключително трудно, тъй като огромната част от семената са стерилни или празни. Все пак оптималният метод е сеитба в парник или оранжерия през пролетта в рохкава, влажна и песъчлива почва. Кълнят под 1% от семената.

Засяване на семена от иглолистните видове.

Гигантска секвоя Sequoiadendron: Шишарките узряват на втората година и трябва да се събират през октомври. Веднага след бране шишарките се сушат, семената се отделят и се съхраняват на тъмно до пролетта. Засяване: В началото на март семената се поставят във влажен пясък за 6 седмици. След това се засяват в оранжерия или парник в рохкава и влажна почва. До покълнването минават още 4 – 6 седмици. Младите растения са чувствителни на резки промени в условията, затова трябва да се оставят поне до следващата пролет под стъкло. Поникват около 10 – 15% от семената. Кълняемостта се запазва до 20 години!

Речен кедър Libocedrus: Шишарките се събират през септември, щом се явят първите признаци на разпукване. Съхраняват се на хладно, сухо и проветриво до пролетта. Засяване: В средата на април се сеят без никакво третиране направо в почва, като се притъпкват и се засипват с 0.5 см фин пясък. Покълнването започва след 3 седмици. Кълняемостта е не повече от 50%, като на втората година семената са негодни.

Блатен кипарис Taxodium: Шишарките при узряване опадват и се разпадат, като семената се различават трудно от шишарковите люспи. Събрани през есента, семената се оставят на хладно и тъмно до пролетта. Засяване: Семената се сеят в сандъчета в оранжерия или парник в рохкава и влажна почва. След засяване почвата се притъпква и се застила с 1 см пясък. Първите зими младите растения трябва да са на закрито. Покълнват 50% от семената за около 8 седмици. На втората година кълняемостта пада под 10%.

Криптомерия Cryptomeria: Семената се събират от кафяви шишарки, които узряват през септември. Просушават се на тъмно, хладно и проветриво до засяването. Засяване: Семената се сеят в парник или оранжерия веднага след добиването или в средата на април. Трябва да се защитават от прякото слънце, но да има достатъчно светлина. Кълняемостта е 20 – 50%, а на втората година семената са вече негодни.

Засяване на семена от иглолистните видове.

Кипарис Cupressus: Шишарките узряват на втората или третата година, но при първи признаци на разпукване трябва да се събират – най-често през февруари. Просушават се и семената изпадат сами. Засяване: Семената се сеят в богата, влажна и рохкава почва в студен парник в средата на април. Покълнването е на третата седмица. Покълнват 40 – 90% от семената. Годността се запазва 3 години.

Лъжекипарис Chamaecyparis: Шишарките се събират през август-септември, когато започват да се разпукват, независимо от цвета им. Разстилат се в топло помещение и семената опадват сами. Засяване: Семената се сеят в средата на април в рохкава и богата почва в парници. Отгоре се покриват с иглолистни клонки. Покълнването е около 10%! Кълняемостта се запазва 2 години.

Туя Thuja: Шишарките се събират при първите признаци на разпукване, най-често през октомври. След бране се оставят да се изсушат на проветриво място. Семената изпадат сами. Съхраняват се на тъмно и хладно до пролетта. Засяване: семената се поставят във влажен пясък в началото на април и след осмия ден се засяват направо на открито в рохкава и влажна почва. Покълнването настъпва на десетия ден при западната туя и на двадесетия при източната. Кълнят 50 – 60% от семената. Годността им се запазва само две години.

Засяване на семена от иглолистните видове.

Смрика Juniperus: Шишарките на повечето видове узряват на втората есен, а понякога и през пролетта след това. Събират се през декември-февруари. След събиране се размачкват и се смесват с пепел от дървени въглища. След три седмици смолистите остатъци са разложени, измиват се и остават само семената. Същото може да се постигне и чрез замразяване на плодовете. След това семената се киснат в гореща вода или алкохол за два часа и после се сеят. Засяване: Семената се измиват от пясъка и се засяват на открито или в студен парник. Върху тях се насипва слой от 0.5 см пясък, притъпква се и отгоре се посипва с иглици. На петата седмица започват да се появяват първите поници. Покълнват 60 – 90% от семената. Кълняемостта се запазва до втората година.

Цефалотаксус Cephalotaxus: Семената се берат и се сеят веднага след узряване в студен парник. До покълнването може да минат 2 години. През първия сезон семеначетата се държат в почвата, а наесен се садят в саксии с богата торф-почвена смес. Покълват 40 – 60% от семената. Кълняемостта се запазва 2 години.

Тис Taxus: Семената се берат, когато арилусите се зачервят. Веднага се измиват под силна струя вода и след едночасово просушаване се стратифицират във влажен пясък. До следващата есен семената остават така. Засяване: семената се засяват в сандъчета в парник или оранжерия в рохкава и богата почва. Почвата се притъпква и се застила с 1 см иглици. Семената покълнват през май – около 70% от всички засети семена. Пониците трябва да се пазят от преките слънчеви лъчи и от температури над 25оС. На следващата пролет се пикират на открито. Кълняемостта се запазва до 3 години.