КНИГА 1 – An Mary Pason – „Мързелива Градина“
Зеленчукови градини, овощни градини, градини за украса – обичам ви всички, дори да сте се настанили като няколко цветни туфи на перваза на някой прозорец.
Тази страст е свързана с баба ми. Като малка по време на войната живеех в Марсилия заедно с родителите си. Въздух, вятър и море не липсваха, но пък и за ядене нямаше кой знае какво. За щастие още първите дни на ваканцията ме пращаха на село, при баба, където оставах два месеца и половина. Там в зеленчуковата градина имаше киселец, зелен фасул и карфиол. В овощната градина беряхме черен и червен касис и ябълки, от които баба правеше конфитюри и сочни торти.
Помня как се забавлявахме до припадък с братовчедките. Седнали на земята, ядяхме суров киселец, поръсен с малки червени мравки със сладък привкус. Разкошно! Козата ни обаче не беше на това мнение и напразно я карахме да хапне от нашия „сандвич“.
В края на лятото връщането в Марсилия беше истински кошмар. Едва дошла у дома, почвах да се задушавам и мислех само за скъпото ми Деволюи – райско благодатно кътче. Там думата “ограничение” не беше позната. Баба тъпчеше кльощавите си внучки с пълномаслено мляко и с угоени птици. Спомените ми бяха толкова силни, че в деня на матурата се впуснах разпалено да описвам красотата на Алпите, което бе оценено с… кръгла двойка!
По онова време моите насаждения се ограничаваха до някоя и друга репичка и малко магданоз. Днес градината ми ме изпълва с радост, независимо от закачките на сина ми и съпруга ми, които ме наричат “кралицата на мушкатото”, защото според тях това било най-лесното растение за отглеждане. Само че нека го докажат! Впрочем аз отглеждам със същия успех перуники, лалета и хортензии, от които, след периода на цъфтеж, приготвям прекрасни сухи букети за зимата. Да ви разкажа ли за ампелопсиса, който покрива дома ми и всеки сезон се кичи с приказни цветове? Става дума за моята “мързелива градина”, която обичам най-много!
В тази книга събрах съветите, които приятели градинари, експерти или любители, са ми давали през годините. Всички „хитрини“ се правят с помощта на прости приспособления, предлагайки решения, за които обикновено човек не се сеща. Прибавих и някои от съветите, които ми давахте във всекидневния ни диалог по една местна радиостанция.
Нека тези съвети ви помогнат да украсите с цветя балконите, терасите и градините си и да практикувате с удоволствие най-прекрасното развлечение: градинарството.
Растения за жилището
Вие искате да украсите с цветя апартамента или къщата си? Да се сдобиете с нови растения? Тези съвети ще ви помогнат да изберете растения, които да се аклиматизират най-успешно у вас, като се имат предвид произходът им и някои други критерии.
Какви градинари сте – начинаещи или с опит?
От предложените растения за жилището можете да изберете видове, които отговарят на степента на вашата опитност. Едни са лесни за отглеждане, други искат повече време и търпение. Пожелавам ви бързо да преминете от първата категория към втората.
Растения за начинаещи градинари
Аралия – Fatsia
Аралия-бръшлян – Fatshedera
Аспарагус – Asparagus
Фикус – Ficus elastica
Сансевиера – Sansevieria
Стаен бръшлян – Hedera
Традесканция – Tradescantia
Хамедорея – Chamaedorea
Хлорофитум (паяче) – Chlorophytum
Аспидистра – Aspidistra
Острица – Cyperus
Панданус – Pandanus
Стайна лоза – Cissus
Растения за опитни градинари
Венерини коси – Adiantum
Кротон – Codiaeum
Циклама – Cyclamen persicum
Дизиготека – Dizygotheca
Колумнеа – Columnea
Антуриум – Anthurium
Сингониум – Syngonium
Калатеа – Calathea
Афеландра – Aphelandra
Акалифа – Acalypha
Хибискус – Hibiscus
Местоположение
Още когато купувате растение, трябва да имате предвид къде ще го сложите. Растения, които се чувстват добре в светла южна стая, няма да виреят в тъмно и хладно антре.
Идеалното място зависи от слънчевото греене и климата в местата, откъдето произхожда растението. За ваше улеснение ще ви дадем класификация на растенията според нуждата им от светлина.
Растения за слънчеви стаи
С декоративни цветове
Антуриум – Anthurium
Кактус – Cactus
Хризантема – Chrysanthemum
Восъче – Hoya
Коледна звезда – Poinsettia
С декоративни листа
Хлорофитум – Chlorophytum
Стайна лоза – Cissus
Кротон – Codiaeum
Стайна копривка – Coleus
Кордилине – Cordyline
Красула (дебелолист) – Crassula
Криптантус – Cryptanthus
Острица – Cyperus
Драцена – Dracaena
Eшевериа – Escheveria
Фикус – Ficus elastica
Пеперомиа – Peperomia
Финикова палма – Phoenix
Шефлера – Schefflera
Растения за полусенчести стаи
С декоративни цветове
Екмеа – Aechmea
Афеландра – Aphelandra
Цъфтяща бегония – Begonia
Билбергиа – Billbergia
Маранта – Maranta
Иглика – Primula
Сенполия – Saintpaulia
(често я наричат Пармска теменуга)
Стрептокарпус – Streptocarpus
Тиландсиа – Tillandsia
Фризиа – Vriesia
С декоративни листа
Колоказия – Caladium
Дифенбахиа – Dieffenbachia
Аралия – Fatsia
Фикус – Ficus
Стаен бръшлян – Hedera
Кентиа – Kentia
Филодендрон – Monstera
Офиопогон – Ophiopogon
Пилеа – Pilea
Традесканция – Tradescantia
Растения за сенчести стаи
С декоративни цветове
Венерини коси – Adiantum
Аглаонема – Aglaonema
Аспарагус – Asparagus
Аспидистра – Aspidistra
Изтравниче – Asplenium
Нефролепис – Nephrolepis
Платицериум – Platicerium
Сладка папрат – Polypodium
Сансевиера – Sansevieria
Сциндапсус – Scindapsus
Пример
• В хол с големи прозорци сложете кактус или палма джудже (от първия списък), в полусенчесто антре – цъфтяща бегония или стаен бръшлян (от втория списък), за сенчеста кухня най-много подхожда аспарагус или венерини коси (от третия списък).
Съвет
• Както сами констатирате, растенията, нуждаещи се от светлина (за слънчеви или полусенчести стаи) са много повече от тези, които виреят в сенчести стаи. Въпреки това, ако жилището ви е с предимно северно изложение, не се отчайвайте – някои трикове, които ще откриете по-нататък в тази глава, ще ви помогнат да преодолеете липсата на достатъчно светлина.
Подходящи саксии
Как можем да открием кои растения в цветарския магазин не се чувстват добре в саксиите си и всеки момент може да загинат?
• Купувайте растения в глинени негледжосани саксии. Пластмасовите саксии не позволяват на въздуха да циркулира и от това корените скоро се задушават.
• Огледайте пръстта. Тя трябва да е тъмна. Повърхността не бива да изглежда като светла кора.
• Прегледайте дупката за оттичане на водата. Ако оттам излизат корени, значи растението отдавна не е пресаждано и му е много тясно. Такова растение може да не понесе стреса на пренасянето.
• Огледайте долната повърхност на листата (най-добре с лупа), за да видите дали няма паразити или болести. Ако продавачът реши, че сте много придирчиви, отговорете с усмивка: “Растенията у дома са здрави и не ми се иска да ги заразя с някакви животинки.” Този оглед сигурно ще ви позволи да забележите:
– пожълтели и сгърчени участъци: следи от листни въшки или други смучещи или жилещи насекоми;
– цветни петна: наличие на спори на болестотворни гъбички (ръжда, бяла плесен, сиво гниене);
– дупки по листата: наличие на гъсеници, на глушици (скрипевици) или други досадни насекоми, които се хранят нощем;
– сребристи нишки по листата или цветовете: растението е нападнато от миниатюрни червени или жълти паяци;
– неравномеренeн цвят: изтощена почва или липса на светлина.
Някои смущения, например свързаните с липса на светлина, са поправими. Те ще изчезнат, когато занесете растението у дома си. Но другите, например заразите, са упорити.
Ако някое опаразитено растение ви грабне сърцето, помолете продавача да ви го продаде с отстъпка. Използвайте усмивката като оръжие. Кажете: „Хареса ми това растение, но е нападнато от листни въшки. Препаратите за лечението му са много скъпи. (Няколко секунди мълчание.) Бихте ли ми го продали с малка отстъпка?“ Понякога тази тактика дава резултат.
Имате ли усет за градинарството?
Още при покупката на растението трябва да се наблюдателни, но успешното му отглеждане зависи предимно от опитността ви.
Някои хора имат дарбата да стимулират развитието на растенията, докато други никога не могат да ги накарат да цъфнат. И така, в зависимост от това, дали имате усет за градинарството, изберете взискателни или невзискателни растения.
Преди да отидете в цветарския магазин, консултирайте се с малкия наръчник по-долу, за да изберете растение от категорията, подхождаща на вашето предразположение.
Най-добрият избор
Начинаещи градинари
Аспарагус, Аспидистра, Ниска палма, Хлорофитум, Стайна лоза, Острица, Аралия-бръшлян, Аралия, Фикус, Гревилея, Стаен бръшлян, Панданус, Сансевиера, Традесканция
Опитни градинари
Акалифа, Венерини коси, Ехмея, Антуриум, Афеландра, Калатея, Колумнея, Кротон, Циклами, Дизиготека (фалшива аралия), Фитония, Хибискус, Орхидеи, Сингониум
Пренасяне без сътресения
Вече сте избрали вашите растения. Как да ги пренесете до дома си, без да ги повредите по пътя? Ако ги пренасяте с кола, поставете ги на равно на задната седалка.
За да намалите сътресението, затиснете саксиите отвсякъде с торби, напълнени със ситно накъсан дунапрен. Ако нямате, изсипете по-голямо количество торна пръст в широк кашон и заровете саксиите в нея. Запазете пръстта за следващото пресаждане.
Избор на съдове за цветя
Ако живеете на висок етаж, измерете ширината на асансьорната врата, преди да купите по-големи съдове за цветя (кашпи, качета и др.), за да сте сигурни, че ще можете да ги транспортирате.
Ако апартаментът ви е малък, подберете по-скоро квадратни или правоъгълни съдове, защото кръглите изискват повече място. Ако живеете в стара постройка с неособено солиден под или пък ако асансьорът ви е повреден, облекчете саксиите си, като ги напълните донякъде с натрошена глина. Не забравяйте – един кубически метър пръст тежи над един тон!
За начинаещите – резници
Започнете скромно, купете млади растения в саксия или вземете резник. По-нататък може да инвестирате във възрастни и по-скъпи индивиди.
Помолете свои приятели, опитни градинари, да ви отделят по някой резник, когато подрязват домашните си градинки. Някои видове се размножават лесно чрез листни или стъблени резници (вижте по-долу). Трябва само да пуснат корени в:
– чаша вода с парченце от дървени въглища (за хлорофитум, циганче и различни традесканции);
– кофичка от кисело мляко, напълнена със смес от равни части градинска пръст и речен пясък;
– черупки от яйца с горната смес (най-напред с игла пробийте дупка за оттичане на водата);
– издълбано парче стиропор, покрито с прозрачен капак, или срязано на две пластмасово шише (същата смес).
Преди да засадите резниците, потопете долната им част в малко говежди тор, размит във вода. Вкореняването изисква топлина (18-20 °С) и влажност (поне 60 %). Затова е много важно пръстта често да се оросява. След няколко месеца, когато корените се оформят, изровете резниците и ги засадете в нова пръст.
Стайни растения, които се размножават с резници
Растение Вид резница Време за размножаване
Абутилон Стъбло март/април
Аралия Стъбло март/април
Царска бегония Лист април/май
Стайна лоза Стъбло март/април
Стайна копривка Стъбло април
Криптантус Лист април/май
Острица Лист април/май
Фикус бенямина Стъбло април/май
Фитония Стъбло февруари/март
Гинура Стъбло март/април
Каланхое Стъбло април
Бръшлян Стъбло март/април
Традесканция Стъбло целогодишно
Панданус Лист март/април
Пелитония Стъбло март/април
Пеперомия Лист март
Пилея Стъбло май
Сенполия Лист април/май
Сциндапсус Стъбло април/май
Сингониум Стъбло юни/юли
Толмиеа Стъбло май/юни
Валсът на саксиите
За да бъдат вашите зелени питомци равномерно осветени от всяка страна, веднъж седмично извъртайте саксиите им на 180°. Така те няма да растат накриво или да се накланят към слънцето или изкуствения източник на светлина. Няма нужда да правите това, ако живеете в апартамент с няколко остъклени витрини с изложение юг или югозапад. Тогава обръщайте саксиите само на 90°. Във всеки случай, не слагайте растенията точно до стъклото, защото то може да изиграе ролята на лупа и листата им да изгорят.
Съвет
• Не размествайте много катерливите или падащите растения (които се поддържат увиснали), те са много крехки и не понасят сътресенията.
Нуждата от светлина
Растение, оставено на тъмно, бързо губи зеления си цвят (хлорофила си) и умира.
Стайните растения имат по-голяма или по-малка необходимост от светлина в зависимост от климатичния пояс, от който произхождат (вижте по-долу). Някои се задоволяват с малко светлина и живеят в полусенчести стаи. Други цъфтят само ако са близо до прозорец. Тези особености са съвсем естествени – първите, които обикновено растат под дървета, изискват малко светлина, докато вторите, идващи от пустинни или много слънчеви райони, имат нужда от по-голяма осветеност.
Повечето стайни растения не са от тези две крайни категории.
За да сте сигурни, че не сте се излъгали, потърсете сведения за типа светлина, който изисква новото ви растение – ярка, мека или пък полусянка. Питайте продавача. У дома нанесете с трайна боя върху саксията една, две или три звездички, с които се отбелязва степента на осветеност, изисквана от растението:
*** – ярка светлина (кактуси, финикова палма, кентиа, китайски жасмин и т. н.)
** – мека светлина (аралия, маранта, дифенбахиа и т. н.)
* – полусянка (венерини коси, платицериум, изтравниче, папрати)
Забележка
• За да групирате различни растения в един съд, трябва да имате предвид и още критерии, особено нуждите им от вода и тор (вижте страници 24-36).
Капани за светлина
Ако не живеете в дом с изцяло южно изложение, ви предлагаме няколко хитрини, за да уловите повече слънце:
• Сложете растенията си в стая с бели стени.
• Обградете саксиите с параван от светъл плат или фолио.
• Използвайте специални крушки за растения с подсилено ултравиолетово излъчване.
За да разберете какви растения подхождат на дадена стая, измерете осветеността на обяд (по истинското слънчево време) с фотографски светломер. Нагласете чувствителността на 100 ASA и скоростта на 1/125 сек. и измерете влизащата в стаята светлина, като застанете с гръб към прозореца, а после вижте в таблицата:
Бленда Подходящи Растения
над 11 растения за слънчеви стаи
между 4 и 11 растения за полусенчести стаи
под 4 растения за сенчести стаи
Изкуствената светлина
Ако въпреки всичко искате да гледате растения за слънчеви стаи в тъмничко помещение, трябва да ги осветявате допълнително.
Слънчевото греене за един ден съответства на изкуствено осветление от около 10 000 лукса за 15 часа. Поставена на 30 см от растението, 100-ватова крушка дава 1600 лукса, а 50-ватова луминисцентна тръба дава 1300 лукса.
Преди да си изберете растения, трябва да знаете каква осветеност изискват. Затова измерете слънчевата осветеност на стаите в жилището си с луксметър или фотографски светломер.
Забележка
• Минималната интензивност е 250 лукса. Под тази граница не виреят никакви растения.
Пример
• Ако искате да гледате в хола си растения, които изискват 1000 лукса, първо се уверете, че крушките ви дават тази осветеност по обяд. Ако не е така, допълнете осветлението с лампи, например от по 250 лукса, като ги сложите на местата, които обикновено осветяват хола, и добавите още 750 лукса. Няма значение какви лампи ще ползвате (с нажежаема жичка, смесено осветление, луминисцентни лампи с “топло бяло светене”, с “бяло светене”, със “студено бяло светене”, с “дневно светене”, с метални халогени и т. н.), стига само да дават “бяла” светлина. Може да се комбинират няколко светлинни източника.
Съвети
• За да не стане така, че лампите да деформират растенията, сложете ги точно над тях.
• Не слагайте лампите много близко до растенията (минимум 30 см), защото ще ги обезводните. При лампите с нажежаема жичка този риск е по-голям, защото те изпускат много инфрачервени лъчи.
• За да предотвратите изсъхването, предизвикано от топлината на лампите с нажежаема жичка, изберете разновидностите със “студен сноп”, които пускат по-малко инфрачервени лъчи.
• За по-голяма сигурност оставяйте само непромокаеми материи в близост до растенията, за да избегнете риска от електрически удар при поливането им.
• За да подсилите действието на луминисцентните тръби, ги комбинирайте с няколко лампи с нажежаема жичка, които пускат допълнителни количества лъчи от червения спектър. В такъв случай намалете интензитета на светлината, показана в схемата по-долу.
• Луминисцентните лампи “специално за растения” излъчват пурпурна светлина. Разделете на две числата от схемата по-долу.
Светлинен интензитет, необходим на растенията
Над 2000 лукса
Дизиготека – Dizygotheca
Стайна лоза – Cissus antarctica
Портокал – Citrus mitis
Японски габър – Pittosporum tobira
Юка „слонски крак“ – Yukka elephantipes
Между 2000 и 750 лукса
Аспарагус – Asparagus Sprengeri
Наталска лоза – Cissus rhombifolia
Дифенбахиа – Dieffenbachia
Раирана драцена – Dracaena dermensis
Ароматна драцена – Dracaena fragrans
Мадагаскарска драцена – Dracaena marginata
Фикус – Ficus elastica
Восъче – Hoya carnosa
Маранта – Marantha leuconera
Папрат – Nephrolepis exaltata
Финикова палма джудже – Phoenix roebellinii
Рапис – Rhapis excelsa
Между 750 и 250 лукса
Аглаонема – Aglaonema commutatum
Палма джудже – Chamaedorea elegans
Бамбукова палма – Chamaedorea еrumpens
Кентиа – Howeia forsteran
Под 250 лукса
Никакви стайни растения не виреят
Доведете пролетта по-рано – форсирайте цъфтежа
Ако светлината играе важна роля в развитието на растенията, тъмнината също има своето значение. Така например хризантемите цъфтят само след като са стояли на сянка по 12 часа дневно.
Този принцип позволява да се ускори цъфтежът на пролетните луковични растения. Всъщност изкуствено се възпроизвежда едно природно явление – скъсяването на дните през зимата и намаляването на часовете, в които грее слънце. Този трик, наречен форсаж, се използва от професионалните цветари, за да накарат цветята да цъфнат на определена дата, например момините сълзи на 1 май.
Съвети
• Как да форсирате цъфтежа на пролетните луковични цветя (амарилис, нарцис, зюмбюл), за да украсите коледната си трапеза? Вземете няколко такива луковици, постелете дъното на непропусклив съд с пласт ситен чакъл, за да стабилизирате бъдещите корени. Насадете луковиците в чакъла, като закрепите добре дъната им, за да не се преобърнат. Напълнете съда с вода, която да не надвишава равнището на чакъла (прибавете парче въглен, за да убива гнилостните бактерии във водата). След това сложете съда на хладно (10-12 °С) и тъмно място, например сухо и проветриво мазе. След това изчаквате търпеливо 8-10 седмици, като от време на време доливате по малко вода. Когато се покажат младите
листенца, сложете луковиците, без да ги местите от навлажнения чакъл, и ги сложете пред източник на светлина и топлина. Цъфтежът ще започне след един месец.
• Ако техниката на форсажа ви се струва много сложна, купете си вече форсирани луковици. Те са малко по-скъпи от „нормалните“, но не рискувате да ги забравите в мазето!
Нуждата от вода
Всяко растение има свои изисквания към водата, независимо дали на равнището на корените или на листата. Някои растения като венерини коси или стайна копривка – наричам ги “жаби” – виреят в много влажен въздух (поне 80 %) и в почва, просмукана от вода. Други пък, които могат да бъдат наречени “камили”, като кактусите, се задоволяват с влажност на въздуха 30 % и с по-скоро суха почва.
„Влагомер с косъм“
За да измерите влажността на въздуха в стаята, ви е необходим и… един косъм. Той стои опънат, когато въздухът е сух, и се накъдря, когато въздухът стане влажен. Изхождайки от тази констатация, един умен конструктор създал „влагомер с косъм“. Влагомери се намират в магазините за земеделски инвентар. Друг трик, не толкова хитър, е да си намерите растение „метеоролог“, например шишарка, дребен бодил или лугачка, с чиято помощ нашите предци са предсказвали времето.
За да не объркате нещо, когато поливате, намерете си два вида самозалепващи се етикети – тъмносини и светлосини – и ги залепете на всяка саксия (тъмносини на „жабите“, светлосини на „камилите“). Поливайте „жабите“ веднага щом забележите, че пръстта им е засъхнала, а другите само веднъж или два пъти седмично (вижте таблиците на следващата страница). Залепването на етикетите може да стане приятно развлечение за децата.
В дъждовни дни изнасяйте саксиите на полусенчесто място в градината или на неособено слънчев балкон. Този освежителен душ ще им дойде много добре, защото ще отмие праха от листата.
Растения „жаби“
(тъмносин етикет)
Екмеа, антуриум, афеландра, аралия, изтравниче, азалия, кафеен храст, калатеа, чехълче, камелия, хлорофитум, хризалидокарпус, хризантема, колумнеа, кордилине, кротон, циклама, дифенбахиа, драцена, папрат, глоксиния, хортензия, ховеа, маранта, нефролепис, орхидея, страстниче, филодендрон, платицериум, коледна звезда, иглика, шефлера, сциндапсус, спатифилум, стефанотис, фризиа.
Растения „камили“
(светлосин етикет)
Амарилис, аспарагус, бегония, кактуси, каладиум, стайна лоза, кливия, чашкодрян, аралия-бръшлян, фикус, стаен бръшлян, хибискус, хипоетес, каланхое, микроцелум, мушкато, пизониа, сенполия, сансевиера, шарена традесканция.
Съвет
• Повечето стайни растения се вместват между тези две крайни категории и изискват влажност на въздуха около 60 %. Оросявайте ги само веднъж седмично.
Грижи за растенията „жаби“
За да увеличите влажността на въздуха около растенията „жаби“, като орхидеите или папратите, прилагайте някои хитрини:
• Дръжте ги в баня, която има прозорец (не отдушник).
• „Къпете“ ги, като сложите саксиите им в леген, напълнен с торф или блатен мъх (сфагнум). Тези „естествени попивателни“ бързо се напояват вода и я пропускат във въздуха като влага (вижте рисунката).
• Сложете ги върху легло от натрошена суха глина в кашпа или балконско сандъче за цветя. Дребните топчици глина задържат водата и полека я отделят като изпарения към листата над себе си.
• Направете „джунгла“, като съберете различно високи растения в един съд. Изпаренията от по-ниските ще овлажняват листата на по-високите.
• Когато засъхнат, разперете над тях чадър, метнете отгоре голям прозрачен найлон и сложете до саксиите гъба, напоена с вода. Внимание – тази „сауна“ не бива да трае повече от една седмица, за да не се появи плесен.
• Ако колекцията ви от редки растения си заслужава, инсталирайте електрически овлажнител, който постоянно ще насища въздуха с водни изпарения.
Азбуката на поливането
За да поливате правилно стайните си растения, се придържайте към следните съвети:
• Поливайте винаги сутрин.
• Използвайте мека хладка вода.
• Не прекалявайте с поливането.
• Не „удавяйте“ корените.
• От време на време ги оставяйте за малко „на сухо“.
• Не изхвърляйте растение, което е увяхнало заради рядко поливане, то не е неспасяемо. Накиснете го в мивката за една нощ.
• Разредете поливането на току-що пресадени растения.
• Не оставяйте вода в подложките на саксиите, от това корените загниват.
• Оставяйте корените да се аерират няколко дни, когато държите растението потопено в съд с вода.
• Веднъж седмично пръскайте листата с мека (неваровита) вода със стайна температура.
• Растенията с мъхести или космести листа, например сенполиите, не трябва да се „къпят“ и листата им не трябва да се пръскат и поливат, защото водата, която се задържа сред власинките, предизвиква загниване на листата.
Кога да поливаме?
Не чакайте листата на растенията ви да клюмнат, за да ги полеете! Ето няколко съвета как да познаете дали са жадни, преди да започнат да страдат от изсъхване:
• Почукайте с нокът по саксията. Ако кънти на кухо, значи почвата е изсъхнала.
• Пъхнете пръста си в почвата. Ако не успеете, значи на растението му липсва вода.
• Боднете пръстта с игла за плетене. Ако излезе суха, време е за поливане.
Мокрене
Ако нямате възможност да инсталирате електрически овлажнител, редовно мокрете растенията. Пръскайте вода по листата или с помощта на пулверизатор. Внимание! Мокренето не означава да киснете саксиите в съд с вода.
Използвайте чиста вода, неваровита и нехлорирана, със стайна температура, например дъждовна или от размразяване на хладилника.
Растения, които трябва да се мокрят
Антуриум, азалия, каладиум, камелия, дифенбахиа, фикус, папрат, неорегелия, нидулариум, филодендрон, потос, шлумбергера, селагинела, фризиа и др.
Растения, които не бива да се мокрят
Бертолониа, фитониа, мамилариа, кактус опунция, пеперомиа, платицериум, сенполия, сансевиера, сидеразис, смитианта.
Съвет
• Мокренето на листата никога не бива да замества поливането на корените. Мокрете листата веднъж седмично през лятото и веднъж месечно през пролетта и есента, не ги мокрете от октомври до март.
Преди да заминем на почивка
За да не намерите растенията изсъхнали, когато се върнете от почивка, направете едно от следните неща:
• Настанете саксиите във ваната или в голям леген с вода.
• Сложете използвани пакетчета чай на дъното на саксиите и ги полейте, за да задържат вода и да станат нещо като резервоари. Можете да сложите саксиите и върху намокрено кече.
• Инсталирайте над саксиите резервоар за вода и го свържете с тях чрез тънки тръбички или гумен шлаух.
• Забийте в пръстта на всяка саксия гърлото на обърната бирена бутилка, пълна с вода.
Забележка
• Регулирайте скоростта на изтичане на водата от резервоарите, за да не предизвикате наводнение.
Съветите на опитните градинари
Начинаещите градинари се сещат предимно да поливат растенията у дома си, но не и да ги подхранват. Този вид грижи обаче е по-важен за стайните растения, отколкото за градинските, защото хранителните резерви на пръстта бързо се поемат от корените и се отмиват от поливането.
Ето няколко съвета, за да подобрите наторяването на вашите стайни растения:
• По време на растежа, от април до октомври, прибавяйте по малко течен тор към водата за трите поливания през деня. Внимание! Повечето луковични стайни цветя, като например зюмбюлите, нямат нужда от никакви торове.
• Научете се да разпознавате кога растението е получило повече тор, за да спрете навреме да го торите.
• Не обърквайте липсата на хранителни елементи с подобни признаци от различен произход.
Помощ! Растения в беда!
Преди да почнете да се грижите за страдащото растение, погледнете в малкия справочник по-долу, за да не допуснете грешка. Жалко ще бъде да давите някое растение в торове, докато то има нужда само от вода или светлина, или пък да го поливате обилно, когато то така и така плува във вода.
• Листата жълтеят, без да падат – варовита вода.
• Листата жълтеят и падат – силно течение, много вода.
• Листата се навиват и загниват – много вода.
• Листата се навиват и падат – много студено.
• Листата се сбръчкват – липса на вода.
• По листата се появяват петна – силно слънце.
• Изчезват нюансите на цвета – липса на светлина.
• Листата са болни – много тор или много вода.
• Листата покафеняват по ръба – много причини.
• Цветните пъпки опадват – много горещо.
• Цветовете бързо увяхват – малко вода или много сух въздух.
• Растението не цъфти – липса на светлина или много азот.
Забележка
• Ако някои симптом не присъства в горния справочник, елиминирайте. Например разредете поливането или намалете дозите тор. Ако смущенията не изчезнат, намалете поливането, променете осветлението, температурата и т. н.
Торене или пресаждане?
Подновяването на хранителните вещества, съдържащи се в пръстта, може да става по два начина: чрез редовно торене или чрез ежегодно пресаждане. Двата метода се допълват.
Торенето
То се прави с различни видове торове – на прах, които се разтварят във водата за поливане, течни, които се прибавят към водата за поливане или в резервоара, твърди щифтове, които се забиват в пръстта на саксията, и др.
Не се стряскайте от буквите N, P или К, написани върху опаковките. Азотът (N) подпомага развитието и раззеленяването на листата и растежа на цялото растение. Фосфорът (Р) работи в полза на корените и подпомага цъфтежа. Калият (К) прогонва болестите.
Всяка от тези букви е придружена с цифри. Те показват пропорциите на хранителните елементи. Например тор с обозначения N6, P10, K6 съдържа 6 % азот, 10 % фосфор и 6 % калий.
Пресаждане
За да се чувстват растенията ви добре, сменяйте пръстта им всяка година, за предпочитане в началото на пролетта, преди края на зимната им почивка.
Сменете старата пръст с нова в малко по-голям съд, можете да си направите и домашна смеска (вижте препоръките за домашните торове по-горе). Купуването на нов съд и нова пръст може да ви излезе малко скъпо, но разходите бързо ще се компенсират, защото пресаждането икономисва поне три месеца торене.
Обърнете саксията надолу и изтърсете внимателно старата пръст върху лист хартия, за да не се разсипе навсякъде. Ако е залепнала на буца към стената, счупете саксията на някой циментов ръб, но без да разбивате буцата. Вземете новия съд, чийто диаметър трябва да е с 2 до 4 см по-голям от стария, насипете най-напред пласт чакъл или натрошена глина за по-лесно оттичане на водата. Отгоре изсипете почвена смеска, пригодена за вашето растение (вижте данните по-долу), която да запълни 2/3 от съда. (Една хитрина – ако искате да спестите малко разходи, намерете къртичини, които не отстъпват и на най-добрата торна пръст.) Хванете растението за стъблото и го обърнете, за да огледате корените, но без да разбивате буцата пръст. Срежете с градинарска ножица онези корени, които стърчат от пръстта или са завити “на кок”. Сложете растението в центъра на новия съд. Допълнете с пръст и заравнете. Пръстта трябва да стига 1-2 см под ръба на саксията, за да не прелива водата при поливането. Изгонете останалия под пръста въздух, като накиснете за една нощ цялата саксия до ръба в кофа с вода.
Напишете датата на пресаждането на малко листче, сложете го в кутийка от фотолента и заровете кутийката в саксията.
Съвети:
• Големите растения не могат да се пресаждат, затова се сменя пръстта на повърхността до 5 см дълбочина. Това се прави със супена лъжица. Така се подменя почвата и на стайните луковични цветя, например амарилис, които не понасят манипулиране на корените.
• Не всички стайни растения имат нужда от ежегодно пресаждане. Сингониум, колумнеа и араукария могат да се пресаждат на 2-3 години, а фикус бенамина изобщо не обича да го пресаждат, защото корените му предпочитат да растат в тясно пространство.
• Някои растения, като колумнеа и хортензия, се пресаждат лятно време.
Торната пръст
Повечето торни смески са съставени от еднакви компоненти въпреки разликата в етикетите. Обръщайте внимание преди всичко на съдържанието на вода в тях. Всички торни смески поемат много вода и доста от теглото им се дължи именно на нея. Затова направете следния опит – вземете шепа пръст, стиснете я и ако ръката ви остане влажна, значи в смеската има много вода. Идеалната торна пръст не трябва да оставя влажни следи по ръката ви, трябва да бъде еластична и да се връща в първоначалната си форма, след като престанете да я стискате.
Индивидуални почвени смески
Ако не харесвате пръста в цветарските магазини, можете да си направите домашни смески. В тях можете да сложите много естествени елементи – натрошени черупки от яйца, дървесни въглища, счукана дървесна кора, блатен мъх, пясък, листовка, градинска пръст, торф и др. Някои от тях подхранват растенията, други улесняват фиксирането им или оттичането на водата.
Ако едва сега започвате с градинарството или нямате търпение да се сдобиете с рецепта от опитен градинар, направете си универсална смес от 1/3 торф, 1/3 вермикулит и 1/3 едър пясък, ако ще пресаждате растенията всяка година. За по-редки пресаждания, на 2-3 години, изберете по-богата смеска – 1/3 листовка, 1/3 влакнеста пръст и 1/3 едър пясък.
Рецепти за домашни смески
• За бромелии – 1/2 торф и 1/2 листовка.
• За кактуси – 2/3 хумус и 1/3 торф
• За папрати – 3/8 торф, 3/8 листовка,
2/8 едър пясък
• За орхидеи – 1/3 торф, 1/3 блатен мъх,
1/3 листа от царска папрат
Смески за различни видове растения
Листни растения
Стандартна Аспидистра
Хлорофитум
Фикус
Стаен бръшлян
Монстера
Традесканция
Влагозадържаща Аралия,
изтравниче,
венерини коси,
кротон
Цъфтящи растения
Стандартна Амарилис
Кливия
Глоксиния
Мединила
Коледна звезда
Влагозадържаща Азалия
Циклама
Восъче
Стефанотис
Специална Орхидеи
Стандартна смеска – 1/2 растителна пръст, 1/4 пясък, 1/4 торна пръст.
Влагозадържаща смеска – 4/5 пръст от дива метла, 1/5 торф или торна пръст.
Специална смеска – компост от папрат, дървесна кора, торф и стиропор.
Как се подкастрят стайните растения?
Напълно възможно е да регулирате размерите на стайните си растения. Не се обезкуражавайте от сложните обяснения в книгите по градинарство. Когато вашите питомци пораснат прекалено много, използвайте един от следните трикове:
Прищипване
• За да направите растенията по-кичести, защипете с палец и показалец около 1 см от края на стъблото. Можете да прищипете и увяхналите цветове, за да не образуват семена и така да изтощават ненужно растението.
Отбиване
• Ако искате да скъсите извисило се растение, срежете го над пъпка, обърната навън, с остър инструмент (например градинарски ножици или остър нож). Можете да отрежете и пожълтелите или умрели листа.
Тези операции се правят през пролетта, а за катерливите растения – в края на сезона.
Въздушно отвеждане
Когато филодендронът ви достигне тавана, можете да прибегнете до един успешен трик. Когато искате да подкъсите растението, сигурно първата ви реакция ще е да подрежете върха му. Не го правете! Така само ще стимулирате образуването на вторични пъпки и ще отложите решаването на проблема за идната година. Вместо това в този специален случай използвайте въздушното отвеждане, което се състои в стимулиране на растението да образува корени в горната част на стъблото. После ще отделите новото дъщерно растение от старото.
Въздушното отвеждане на стайно растение става по следния начин – обелва се 1 см от кората на стъблото и оголеното място се напудря с растителен хормон, който стимулира образуването на корени. Обеленото място се поддържа влажно с помощта на наложен слой блатен мъх, стегнат с прозрачен найлон или целофан. Когато корените започнат да се виждат, отделете дъщерното растение от майчиното и го засадете в по-малък съд. Поливайте го редовно.
Съвети за пушачите
Стайните растения дишат. Също като нас, и те имат нужда от незамърсен въздух, за да живеят. Ако апартаментът ви е опушен, ще ви е трудно да опазите растенията си живи за по-дълго време, защото цигареният дим запушва дихателните тръбички на листата.
Ако още не сте отказали цигарите, ви предлагаме някои практични съвети, за да запазите растенията у дома си във форма.
• Някои растения понасят сравнително добре цигарения дим. Най-известна с това е аспидистрата. Следват я екмеа, аралията-бръшлян, аралията, фикусът, панданусът и сансевиерата.
• За да облекчите все пак пасивното отравяне на стайните си растения, къпете ги под душ всяка седмица.
• Проветрявайте често стаята, без да правите течение. Въздухът трябва да се сменя постепенно, защото рязката промяна на температурата е по-лоша за растенията, отколкото цигареният дим.
• Редовно опразвайте пепелниците, за да не се застоява мирисът на изпушения тютюн. Събирайте угарките, те са превъзходно средство за гонене на листни въшки. Ето една чудодейна стогодишна рецепта – 50 г угарки, 200 г денатуриран спирт, 50 г черен сапун, 1 л дъждовна вода.
Комарите вън!
• Ако сте успели да се откажете от пушенето, не изхвърляйте купените вече цигари. Направете от тях противокомарни свещи – 100 г тютюн, 100 г листа от хрян, 100 г гуми арабика и 200 г дървесни въглища. Внимавайте, сместа е лесно запалима!
• Друго средство против комари е есенцията от лимонник – сложете само по една капка есенция върху всяка възглавница или на крушките в спалнята.
• Можете да гледате босилек на прозореца или на балкона на стаята – и той пъди комарите.
Не на праха!
Прахът, който се събира по листата, е вреден, защото пречи на дишането им и спира растежа. Той е и отровен, защото носи замърсители.
• За да помогнете на растенията си да дишат по-добре, да се възползват от слънчевите лъчи и да се спасят от замърсяване, редовно махайте праха от листата им. Така и цветът им става по-наситен. Ако можете редовно да отделяте време за растенията си, достатъчно е просто да ги изчетквате с метличка от пера или да ги обърсвате с мек парцал.
• Ако прахът се е насъбрал от няколко седмици, има един лесен начин да го отстраните, без да пречите на листата. Натопете сюнгер в хладка вода с малко прибавен сапун и изтрийте листата отгоре и отдолу. Изплакнете с хладка вода, после бързо минете с хладката струя на сешоара, за да отстраните следите от влага. Дръжте сешоара най-малко на 50 см от растенията, за да не ги изгорите.
• Как да махнете праха от кактусите, без да се убодете? Натопете стара четка за зъби във вода с малко сапун и изтрийте внимателно кактуса, като го държите с помощта на парче вестник, после го изплакнете обилно под душа.
Съвети
• Когато миете или пръскате растенията, използвайте мека, неваровита вода, за да избегнете образуването на неестетични белезникави петна. Някои растения, които изискват пръст от дива метла, например папрати, азалия, камелии, рододендрони, са изрично алергични към варовика и приемат само дъждовна вода или в краен случай деминерализирана (от размразяването на хладилника).
• Когато почиствате растението с вода, го правете сутрин, за да може листата да изсъхнат през деня.
• Не бършете с мокра гъба листата с восъчен налеп, използвайте за тях мека суха четка.
• Мъхнатите растения, като сенполията, не понасят почистване с вода. Но и те могат лесно да се почистват – с миниатюрна прахосмукачка, предназначена за пишещи машини и компютърни клавиатури.
• Ако блестящите листа на растенията ви са почнали да помътняват, не ги пръскайте с излъскващи препарати на базата на силикона, защото те запушват дихателните им пори. Вместо това ги почистете внимателно с парче козя кожа и няколко капки парафин. Не използвайте бира, защото когато изсъхне, задържа прах.
• Внимание! Никога не лъскайте мъхнати листа и листата с восъчен налеп. Обезпрашавайте ги с клечица за чистене на лула.
Каква температура е подходяща за растенията ви?
С някои изключения, стайната температура трябва да бъде между 16 и 24 °С, когато растенията се развиват, и между 10 и 16 °С при зазимяването от края на октомври до началото на април.
Съвети
• Едно от изключенията е кактусът Chamaecereus, който може да понесе и температура 2 °С.
• Някои видове се развиват добре, когато температурата е еднаква през цялата година – това са екмеа, ароматна драцена, аглаонема, билбергиа, бриофилум, млечка, гардения, милтониа, нидулариум, фаленопсис.
• Дори да гледате тропически растения, не ги дръжте точно до радиаторите, защото те понасят по-скоро малко повече студ, отколкото прекалена горещина.
Преди да си вземете ново растение, вижте данните по-долу, за да знаете дали дневната и нощната температура ще му понесат.
Листни растения
Традесканция между 16 и 22 °С
Аралия между 16 и 24 °С
Изтравниче между 16 и 24 °С
Венерини коси между 16 и 24 °С
Хлорофитум между 16 и 24 °С
Кротон между 16 и 24 °С
Стаен бръшлян между 16 и 24 °С
Монстера между 16 и 24 °С
Аспидистра между 16 и 27 °С
Фикус между 16 и 27 °С
Цъфтящи растения
Амарилис между 16 и 18 °С
Азалия между 13 и 18 °С
Кливия между 16 и 24 °С
Циклама между 13 и 18 °С
Глоксиния между 18 и 29 °С
Восъче между 10 и 24 °С
Мединила между 18 и 27 °С
Орхидеи между 16 и 24 °С
Стефанотис между 16 и 24 °С
Стрептокарпу между 13 и 27 °С
Запазване на букетите от свежи цветя
Как да забавим или дори да предотвратим тъжното опадване на листенцата на цветята в букета, независимо дали е от оранжерийни, градински или полски цветя? Това явление, което се дължи на запушването на проводящите канали от бактерии, е съвсем естествено. Но има и трикове за забавянето му. Някои дори позволяват да се удължи цъфтенето на саксийни растения.
Трайността на букетите зависи от датата на откъсване на цвета. Естествено, когато сутринта откъснете роза от градината си, тя ще остане свежа по-дълго време, отколкото онази, която ще купите от цветарския магазин. Втората роза е изчерпала част от жизнеността си по пътя от оранжерията през стоковата борса, транспортиращия камион до магазина.
Ето някои съвети как да удължите живота на букетите, независимо дали са “домашни” или от магазина:
• Ако вие сами си правите букет, отрязвайте градинските цветя, когато не грее слънце, по възможност по-рано сутринта.
• Никога не чупете стъблата с ръка, отрязвайте ги полегато с остри градинарски ножици.
• Късайте розите и луковичните цветя на пъпки. Астрите и хризантемите обаче трябва да се късат само напълно разцъфнали.
• Махнете листата и бодлите от стъблото, за да не замърсяват водата във вазата.
• Не чукайте стъблата с чукче, потопете ги за няколко секунди в ледена вода и половин ден ги дръжте в студена вода.
• Източете водата, за да я обогатите с кислород, и тогава напълнете вазата, която трябва да е добре измита.
• Сложете парченце дървесен въглен във вазата, за да забавите развитието на гнилостните бактерии.
• Подрязвайте краищата на стъблата полегато (с остър нож) или накръст (с бръснач или бръснарско ножче).
• Във вазата наредете цветята рехаво, сложете по-високите в центъра, по-ниските отстрани.
• Ако сте перфекционисти, можете да прибавите към водата един аспирин, няколко капки белина или дребна медна монета.
• Сменяйте водата във вазата през ден (освен ако не сте й сложили някакъв стабилизатор) и подрязвайте стъблата с около 5 см. “Маниаците” подрязват цветята си под вода, за да не предизвикат въздушна емболия в стъблото.
Когато купуваме букет от цветарския магазин
Ако знаете кога са набрани цветята за букета, който купувате, ще ви е по-лесно да удължите живота му. Но все пак можете да направите някои неща, за да постигнете това:
• Купувайте винаги цветя на пъпки, те траят повече.
• Ако трябва да пренесете букета с кола, обвийте го с намокрен вестник и не го оставяйте на слънце на седалката или в багажника.
• Гладиолите имат много деликатни цветове и ако веднага не ги увиете в намокрен вестник, рискуват да се повредят. Ако сте купили такъв букет един ден преди поднасянето му, оставете го за през нощта със стъбла, натопени в мивката, и цветове, увити в мокър вестник.
• Полагайте едни и същи грижи и за пресния, и за по-стария букет. Ако сте сложили стабилизатор във водата, не я сменяйте.
• Когато времето е топло, изнасяйте букетите за през нощта на прозореца или на балкона.
Сухи букети
Друга възможност да запазите дълго време букета е да изсушите цветята, като спазвате определени препоръки.
Окачете букета за няколко дни с цветовете надолу на тъмно място с добра вентилация и по възможност с малко прах. Можете да сушите цветята заедно или да ги отделите. Когато букетът ви изсъхне, го напръскайте с лак, за да не изглежда посърнал. Сложете го във ваза и редовно го чистете с прахосмукачка.
Съвет
• Ако искате да консервирате няколко диви цветя, за да украсите някой абажур или за хербарий, сложете ги за няколко седмици в телефонния указател между два листа попивателна хартия.
Първа помощ за саксийните растения
Веднъж прибрах от един контейнер за смет увяхнала азалия в саксия. Горката Asalea stella maris беше форсирана, за да цъфти преди сезона си, и докато на цветарите тази практика носи печалба, за растението тя често е пагубна, защото скъсява живота му.
Има един хитър начин такива растения да бъдат спасени и да им се даде втори живот. Представете си, че вие сте собственикът на тази нещастна азалия. Започнете леко да я подкастряте. След това я пресадете, за да я подхраните (специална торна пръст и пръст от дива метла). Полейте я добре и я оставете да се съвземе на хладно и светло място за около месец. Продължете да я поливате, когато пръстта засъхне.
В началото на лятото изнесете растението в градината и го сложете на шарена сянка. През юли дайте на оздравяващата си азалия две дози тор и я дръжте на слънце чак до първите слани. Ще почне да цъфти всяка година още от януари.
Така че не се отчайвайте при вида на клюмнало растение.
Бонсаите
Ако много харесвате миниатюрните дръвчета, можете да си купите едно. Но внимавайте: ако ви го предложат евтино, значи нещо не е наред. Някои цветари продават и твърде млади бонсаи, само на пет-шест години. Ако са обработвани от неопитни хора, ще живеят само един сезон. Не вярвайте на имитациите. Изисквайте сертификат за възрастта на бонсая. И когато се уверите, че сте си купили нещо добро, поддържайте го по следния начин:
• Когато купувате бонсай, питайте дали се държи на открито или в стая. Първият вид има същите изисквания, както и обикновените дървета, не понася да го лишават от въздух и слънце. Внасяйте го у дома само при големи студове или слани, и то за не повече от една нощ. Вторият вид пък може да напуска меката топлина на жилището само в разгара на лятото, като при това трябва да го сложите на шарена сянка и често да го мокрите.
• Придайте естествени форми на бонсая, наподобете действието на природните стихии, например дърво, превито от вятъра.
• Ако сте търпеливи, можете сами да си отгледате бонсай от дърво, получено от семенце. Повечето дървесни видове (иглолистни и широколистни) са подходящ изходен материал.
• За да придадете точно определена форма на дръвчето, увийте основата на клоните с медна жица.
• Дръжте бонсая си в съд с плоско дъно. Колкото по-малко пръст имат корените, толкова по-бавно растат надземните части.
• Никога не слагайте бонсая точно зад стъкло, за да не изиграе ролята на лупа и слънчевите лъчи да подпалят дръвчето.
• Нагласете бонсая така, че през лятото да е на шарена сянка, а през зимата – на по-осветено място.
• Не поливайте много, за да не загният корените. По-добре пръскайте листата.
• Не злоупотребявайте с торенето, за да не се налага често да подрязвате бонсая. Не слушайте продавачите на торове.
• Бонсаите нямат нужда да се подхранват, освен ако не сте имали време да ги пресадите (веднъж на три години). Не вземайте какъв да е тор, а само специален за бонсаи (N5, P3, K2). Ако не намерите такова нещо в магазините, заменете го с кюспе от синапени семена. Не торете бонсаите по време на зимния им сън.
• Пресаждането изисква специална почвена смеска.
• Подкастряйте бонсая два пъти годишно – през пролетта, за да ориентирате растежа на младите филизи, и през зимата, за да поддържате хармонията в силуета му.
• За да го почистите от евентуални вредители, използвайте само меки препарати, които да не изгарят листата му. Срещу гъбичката Oidium пръскайте със сяра, срещу червени паяци – с препарат на базата на пиретрума.
Орхидеите
В тропиците орхидеите са толкова обикновено и често срещано явление, колкото в Европа са бурените.
Преди да станат цветя за украса, каквито ги познаваме, орхидеите са били смятани за лечебни растения. Азиатските и гръцките лечители са ги предписвали срещу безплодие, защото формата на грудките им напомня на тестиси (orchis на гръцки значи „тестис“). Гръцкият учен Диоскорид препоръчвал на бъдещите родители да ядат грудките на орхидеите сготвени така, както се готви лук. За да има син, мъжът трябвало да яде най-големите грудки, за момиче жената трябвало да яде най-малките.
Има два основни вида орхидеи – епифити, като например фаленопсис, които растат почти без никаква пръст, увиснали по големите дървета в джунглите, и земни, например цимбидиум, които живеят наравно със земята. Първите искат повече светлина, но и двата вида имат нужда от много влага и същевременно добра вентилация, за да не загният грудките им.
Епифитните орхидеи, които живеят във въздуха, са изнамерили хитър начин да се снабдяват с храна – те се съюзяват с една гъба, на която дават жилище, а получават чрез корените й храната, която не могат да черпят сами от земята. Следователно не бива да “давите” корените на орхидеите, за да не унищожите тази гъба.
Орхидеите имат славата на най-трудните за отглеждане стайни растения. Но все пак има начин да се справите и с това.
Съвети
• Преди да купите специална торна пръст за орхидеи, трябва да знаете към кой вид спада вашето растение, към епифитите или към земните. Според случая изберете различни смески: лека и по-бедна от органична материя за епифитите (1/3 кора от бор, 1/3 торф, 1/3 натрошен стиропор), по-тежка и по-хранителна за земните (2/3 кора от бор, 1/3 торф, птичи или рибен тор).
• Сред най-популярните орхидеи за отрязан цвят са катлеа, фаленопсис, ванда, пафилопедиум, цимбидиум и милтониа. Някои от тях могат да се запазят няколко месеца като букет, например пафилопедиум и цимбидиум.
Температури за всяка орхидея
• Парниковите орхидеи не бива да се объркват с орхидеите за гледане в топли стаи (20-24 °С) и с видовете за по-хладни стаи (15-19 °С). Внимавайте предимно с нощната температура, защото някои видове могат да понесат до 10 °С, докато други не понасят температура, по-ниска от 15 °С.
• Ако температурата в жилището ви е над 20 °С, можете да отглеждате катлеа, милтониа, хунтлеа, онцидум. Ако е по-хладно, под 20 °С, изберете цимбидиум, дендробиум, зигопеталум.
• Някои орхидеи, като венерин чехъл, се приспособяват и към топло, и към студено жилище. Във всеки случай, видовете с шарени листа изискват по-висока температура от едноцветните.
• Ако отоплението ви внезапно спре по някаква причина, не се безпокойте: студът стимулира цъфтежа на орхидеите. Повечето видове имат нужда от значително спадане на нощната температура (между 9 и 12 °С, за да почнат да цъфтят.
Поливането
Влажността също е много важна за отглеждането на орхидеите.
• За да поддържате висока влажност, пръскайте често листата и отгоре, и отдолу.
• Проветрявайте стаята след всяко пръскане, за да не се развият плесени.
• Поливайте веднъж или два пъти седмично.
• Поливайте и пръскайте с повече вода, когато има повече светлина (през пролетта и лятото) и намалете количеството вода през есента и зимата.
• Внимание! От прекалено поливане корените може да загният. Ето една хитрост, за да знаете кога да поливате растения с видими корени – ако са зелени, нямат нужда от вода, но ако посивеят, значи са жадни.
• За поливане на орхидеите използвайте мека, неваровита вода. Някои видове, като цимбидиум, понасят и леко варовита вода.
• Можете да отглеждате в кухнята стрък ванилиа фрагранс, но не разчитайте на реколта, защото насекомото опрашвач живее само в топъл климат.
Ароматите на орхидеите
Кой вид как ухае? Ето кратка справка.
Ангелика (пищялка) – епидендрум алатум.
Канела – различните видове одонтоглосум.
Лимон – енциклиа цитрина.
Краставица – саркоподиум лобии.
Жасмин, момина сълза – дендробиум примулинум, дендробиум
Не намерих информация дали може да живее мушкатото през зимата в мазата с луминисцентно осветление ?