Къртицата

Kartitsa

Къртицата.

автор: Радостин Крумов, СТЕРАДО

Къртицата (Talpa europaea) е сред най-малките представители на бозайниците. Тялото заедно с главата на мъжките екземпляри достига до около 15 см, а опашката до около 30 см (женските са малко по-къси). Мъжките тежат до около 120 грама, женските – още по-малко. Средната продължителност на живот при къртиците е 3 години, а размножителният им период започва през март и завършва през май, като междувременно след бременност от 30 дни женските раждат от 2 до 7 къртичета. Малките биват хранени с майчино мляко и растат много бързо, като на 35-ия ден са готови да напуснат родното гнездо.

Къртиците имат здраво мускулесто тяло, покрито с черна, подобна на кадифе кожа (по света се срещат също бели, сиви и оранжеви) и широки – подобни на лопатки – предни крайници с по пет здрави нокътя. Тези бозайници със закърняло зрение се прехранват предимно с червеи, ларви на насекоми и охлюви, като за разлика от сляпото куче не приемат никаква растителна храна – включително корени на цветя и зеленчуци. Къртиците са пословично лакоми и ежедневно изяждат храна, която се равнява на до 70% и повече от собственото им тегло. Ако останат без храна, те загиват от глад за по-малко от ½ денонощие.

Всяка къртица си има система от тунели. На дължина те достигат до повече от 70 метра, като са широки само около 5 см и високи – около 4 см. В дълбочина тунелите достигат до не повече от 70 см от земната повърхност. Макар и рядко, къртиците излизат и над земята. Това обикновено се случва по една от следните причини – да съберат материал за изграждането на родилното гнездо, да търсят храна на ново място при сериозно засушаване на старото или когато малките отраснат достатъчно и тръгнат да си търсят свой ареал. Появяването им на „бял свят” обаче крие редица опасности за тях и могат да станат лесна плячка на белки, лисици, порове, бухали, мишелови, сиви чапли и други. Понякога и самите къртици могат да бъдат опасни за себеподобните си. Ако два мъжки екземпляра си оспорват територия, те ще се бият самоотвержено. И често това завършва фатално за (поне) единия от тях.

Къртицата.

Къртиците са активни и денем и нощем, като редуват 4 часа почивка с 4 часа активност – време, в което основно търсят храна. Всъщност те са активни само, когато наоколо е спокойно. Т.е. не ги безпокоят например хора или животни. Това се случва най-вече рано сутрин или вечер преди залез слънце. Както е добре известно, къртиците имат силно закърняло зрение (но не са слепи). Те също нямат добро обоняние и слух. Но са изключително чувствителни към допир и вибрации, включително такива в почвата и над нея. Тази чувствителност се дължи до голяма степен на хилядите тънки косъмчета, с които е покрит дългия им нос.

Опитите на хората да изгонят къртиците от обработваемите си площи датират от векове. Като продължават и днес. Ще направя непретенциозен опит да представя накратко някои от най-известните и използвани методи и средства:

– Един сравнително прост, но времеяден начин е да поливате прясно направените къртичини с градинския маркуч, докато се заравнят обратно. Твърди се, че след известно време къртиците се предават и отиват на друго място, където никой не им създава подобен проблем;
– Хлорирана вода. Ако хлорирате вода и полеете мястото, от което искате да изгоните къртица(и), червеите ще избягат оттам и съответно къртиците трябва да търсят другаде храна. Лично аз не бих използвал този метод, познавайки ключовото значение на дъждовния червей за почвеното плодородие и структура;

Къртицата.

– Чесън. Твърди се, че ако счукате чесън и го разредите с вода, като след това с полученото полеете къртичините, ще направите нещо трудно поносимо за къртиците. Всъщност освен чесън на различни места из Европа ползват също отвара от цветовете на черен бъз, хрян, сапунена вода, афтършейв и дори петрол. Последните поне за мен са много странни, но явно не само при нас се случва някой „заради бълха да изгори юргана”;
– Ефект в прогонването на къртиците може да има също, ако забиете желязо в земята и биете по неговата надземна част с чук или ако вградите тонколона в херметическа кутия, заровите тази кутия под земята и пусните например хардрок по тонколоната;

– Стар изпитан метод е също да отрежете дъната на празни бутилки и да ги заровите с отрязаната част в къртичините. Когато вятърът свисти в гърлата на бутилките, се образуват много неприятни вибрации за къртиците. Ефектът се усилва ако заровите бутилките под лек наклон;
– Освен самоделките все пак има и промишлено произведени средства за борба с къртиците. Това са капаните, димките и електрическите вибриращи устройства. Капаните са такива, които имат за цел да убият къртицата или само да я хванат в затворено пространство. Капаните-убийци са от тунелен или ножичен вид. Те се зареждат така, че отворените им челюсти ги държи напречно поставена пластина. След зареждането им следва да се закопаят напречно на тунела и когато къртицата мина оттам, тя бута пластината и капанът (я) щраква. „Хуманните” капани представляват тръба с клапи от двата края. Когато къртицата влезе в тръбата, клапите се затварят и тя остава блокирана в устройството.

Къртицата.

– Димките представляват напоена сърцевина с рициново масло. Палят се и се поставят да димят в тунела на къртицата.
– Най-актуални и масово използвани напоследък са електрическите вибриращи устройства (захранвани от батерии или соларно, т.е. от соларен панел и акумулаторни батерии). Повечето от тези устройства са конструирани така, че излъчват неприятни за къртиците вибрации през 18 секунди. Мнозинството производители указват, че устроствата им покриват площ от поне 700 м2. Това обаче логически и практически е твърде относително и зависи от структурата и състоянието на съответната почва. Подобни устройства са най-ефективни в сбити, глинести и влажни почви (които обаче са най-нелюбимите за къртиците). В тях вибрациите се предават най-лесно и надалеч. Ако обаче съответната почва е лека, с високо съдържание на торф и пясък и е суха, вибрациите заглъхват много по-бързо и по-наблизо. И съответно ефективността на уреда е по-ниска.

Само до преди около 30 години във Великобритания е съществувала професията „ловец на къртици”. Благодарение на което ежегодно там са били избивани до 1 милион от тези бозайници! Вероятно обаче се досещате, че нито тогава нито сега, къртиците под маниакално поддържаните английски ливади осезателно са намалели. Едва ли е нужен коментар, а изводите са повече от красноречиви!

Къртицата.

Любопитно за къртиците!

– Къртицата е близък роднина на таралежа, прилепа и земеровката (етруската земеровка е най-малкия бозайник на планетата и тежи средно само 2 грама!);
– Къртицити имат уникален хемоглобин, който им позволява да рециклират кислорода. Благодарение на това, могат да живеят в тунели с концентрация на въглероден двуокис, убийствена за всеки друг бозайник;
– Къртиците са в състояние да издълбават до 6 метра тунели на час. И да изминават в готовите тунели до 27 метра/минута;
– Къртиците са особено активни през есента, когато се запасяват с храна за зимата. Те ловят активно червеи, които омаломощяват със захапване ( всъщност слюнката им съдържа токсин, който парализира червеите). И ги складират в предварително издълбаните хранителни складове, които са средно с големина на футболна топка;

– В Европа са известни 20 вида къртици. Все пак най-разпространеният е европейска къртица (Talpa europaea);
– Къртиците избягват каменисти и често наводнявани почви, както и тези в иглолистните гори;
– В Германия къртиците са включени в червената книга на застрашените от изчезване животни. Избиването им е строго забранено;

Коментари (1)

  1. Статията е достатъчно подробна, но до сега не сме в състояние да се преборим с тази напаст.
    Интересува ни дали е истина, че тези животинки обичат да си изграждат домовете по синори и в райони около стени, изграждани със суха зидария. Ако това е така бих вложил неимоверни усилия да премахна подобна, макар и красива, стена /имам изградена – борба с денивелация/.
    Предварително благодаря за вероятен съвет – Стоянов.
    Можете да ми пишете на: maria.stoyan.2018@gmail.com

Отговорете