Къна

Къна.

Храст от зеления рай на пустинята.
Автор: Диана Венкова, Ботаническа градина – БАН

Къната е позната у нас и в много страни по света с качеството си на естествен оцветител за коса. За науката през 1709 г. Я открива британският лекар и ботаник Джон Лавсон, в негова чест храстът е наречен лавсония ( Lawsonia inermis). Днес къната се среща в диво състояние в земите на Северна и Източна Африка, Азия. Характерна растителност е за вътрешната част на пустинните оазиси. Основни доставчици на изсушени листа от храста на къната на световните пазари са Египет и Индия, където тя се отглежда в обширни плантации.

Къната е позната повече от 5000 години. Култивира се още в древен Египет, Индия и някои части на Близкия изток, където се е превърнала в популярно лечебно и козметично растение, навлязло в местните традиции и обреди. Фараоните са украсявали своите нокти с къна, а древните красавици са ицветявали косите си със стритите на прах листа, което им придавало меден блясък и мекота, привличащи мъжки погледи.

Това древно изкуство за разкрасяване на различни части от тялото с къна, наричано Mehendi ( от индийското име на къната), е почитано и днес в Индия и много страни от средна Азия и Африка. За целта се създават специални шаблони с разнообразни мотиви и орнаменти за ръце, длани, пръсти и глезени, които се поставят върху кожата и върху тях се нанася слой червено-кафява паста от стрити на прах листа на къна и вода. Това е своеобразен начин за татуиране на тялото, който не само безболезнен, но и напълно безвреден.

Къна – храст от зеления рай на пустинята.

Кората на левсонията е бяла, а размерите на растението варират от 2 до 6 м височина. Отрупва се с ароматни, бели, розови или червени цветове, събрани в метличести съцветия. Листата, от които се добива къната, са не много големи, елиптични, с дължина от 2 до 4 см. Те са разположени последователно по клонките на къси дръжки. Изсушените и стрити на прах листа от къна имат блатисто зелен цвят и съдържат от 0,5 до 1,5% лавсон. Той е главният „виновник” за багрилните качества на растението. Листата се събират през есента, след приключване на цъфтежа и плодоносенето – тогава те са с най-високо съдържание на пигменти.

В редица топли страни днес храстът се култивира като декоративно ( елемент на живия плет), лекарствено и използвано в козметичната индустрия растение. От най-младите листа се получава естественият оцветител за коса – къната. А по-старите се влагат в шампоани и балсами за коса, а от цветовете му се добива етерично масло за целите на парфюмерията. Цветовете имат приятен аромат. И местните жители си приготвят от тях домашен парфюм, като стриват цветовете с растително масло. От лечебните качества на къната можем да споменем обеззаразяващото и действие. То нормализира работата на потните жлези и преустановява процеса на опадване на косата. Също защитава кожата и косата от активността на ултравиолетовите лъчи. А може и да се използва като почистваща и дезинфектираща маска при проблемна кожа. В чист вид или смесена с други растителни пигменти, къната се използва за боядисванена вълна, памук и тъкани в широка гама от цветове.

Любопитно!..
В последните години интерес към Mehendi културата предизвика Мадона с клипа към песента „ Frozen”. В този клип, ръцете и с помощта на къна са изрисувани с традиционни за суданската култура орнаменти.
В ориента „вечерта на къната” преди сватбата в дома на младоженката е стара традиция. Младото момиче си избира шаблони с орнаменти за длани, пръсти и глезени. И след това нейните приятелки приготвят сместа на къната и започват да я разкрасяват, танцувайки и певйки традициони песни. А в деня на сватбата, останалата смес се раздава на всички присъстващи на тържеството за здраве и берекет.