Камелия

Камелия.

Камелиите  (Camellia) са вечнозелени храсти с лъскави, тъмнозелени восъчни листенца, които цъфтят от есента до пролетта. Периодът на цъфтене зависи от различните видове и сортове, от които най-известните са:
Japonica – този вид камелии се развиват добре на светли, но не твърде слънчеви места, като трябва да бъдат защитени от лъчите на слънцето през по-топлите месеци. Техните цветове са с големина от 5 до 15см в бяло, кремаво, розово, червено; на ивици или на петънца. Формите на цвета могат да бъдат прости (единични), полукичести или кичести, божуровидни (с форма на божур), анемоновидни (с форма на анемона), розовидни кичести или симетрично кичести. C. Japonica е подходяща за засаждане в градина като единствен екземпляр или в смесена градина с разнородни растения. В зависимост от сорта, този вид камелии достигат височина от 1 до 4м и реагират изключително добре на резитба.

Камелия, видове.

Sasanqua – тези растения са много адаптивни и растат добре на слънце или шарена сянка, а цветът остава кичест дълго време. C. Sasanqua има по-малки листа от тези на C. Japonica – от 3 до 5см, а храстът е гъст и ефирен. Цветовете също са по-малки от тези на Japonica (в диапазона 5-9см), но имат подобен цвят и форма. Този вид камелии са много гъвкави и могат да бъдат използвани за жив плет, привързани за решетка по стената; в смесени градини и в саксии, или просто като единствено растение в градината. C. Sasanqua достига височина от 1 до 4/5м и също като C. Japonica се повлиява добре на резитба.
Reticulata – описана като „очарователното момиче” на камелиите, Reticulata е известна с ясновидимите си жилки, мрежест модел на листата и с пищните си, ефектно обагрени цветове. Тя се нуждае от умерена слънчева светлина и добре наторена почва. Много видове C. Reticulata в действителност са хибриди – кръстоска между Reticulata и друг вид – обикновено Sasanqua или Japonica.

Хибриди – това е растение, създадено от кръстоската между два различни вида: например Sasanqua с Reticulata или Japonica, кръстосана с видовете Lutchuensis. При хибридизация умишлено се създават нови растения и цветове, които съдържат характерни черти на двата растителни организма. Нови хибриди се разработват за по-добра окраска, размер и брой на цветовете, за аромат и студоустойчивост.
Други видове – съществуват над 180 други вида камелии, включвайки и чая камелия – Camellia Sinensis. Този вид камелия се отглежда предимно в тропически и субтропически климат. Въпреки това, някои сортове понасят добре и морски климат.

Камелия, видове според размери на цвета.

В много публикации описват камелията като „малко” растение, а всъщност „малко” се отнася за размера на цвета. Цветовете на камелията са категоризирани според следните размери:
– Миниатюрни – по-малки от 6см;
– Малки – от 6см до 7,5см;
– Средни – от 7,5см до 9см;
– Средно големи – от 9см до 10см;
– Големи – от 10см до 12,5см;
– Много големи – над 12,5см;

Камелия, видове според форми на цвета.

Има 6 общоприети форми на цвета:
1. Единични (прости) – единичната камелия има един ред от 5-8 венчелистчета, а тичинките са лесно видими;
2. Полукичести – два или повече реда от 9 или повее венчелистчета и също имат ясно видими тичинки. Венчелистчетата може да се припокриват или да образуват ред;
3. Анемоновидни – цветът с форма на анемона има един или повече редове с големи външни венчелистчета, които са плътно разположени около множесво концентрирани тичинки;
4. Божуровидни – добре оформен цвят с множество изпъкнали и смесени асиметрични венчелистчета;
5. Розовидни кичести – цвят с много венчелистчета, които перфектно се застъпват, а тичинките се показват, когато цветът е напълно разцъфнал;
6. Симетрично кичести – това е цвят с много редове от венчелистчета, които се припокриват в симетрична форма, но тичинките не се виждат. Понякога този вид образува с венчелистчетата си спираловидна форма; Периодите на цъфтене се делят на ранен (през есента), среден (есен-зима) и късен (зима-пролет).

Почва
Камелиите предпочитат добре дренирана и леко кисела почва, като нивото на рН в почвата трябва да е по-малко от 6,0. Ако в градината има цъфтящи азалии и гардении, камелията също ще цъфти, тъй като имат сходни изисквания към вида на почвата. Същата трябва да се поддържа влажна, но не мокра. За да се задържи влагата, се слага тор, примесена с дървени стърготини и борови корички. Избягвайте ползването на вар, гъбен компост и оборски тор, тъй като те съдържат голямо количество алкални вещества. За доброто дрениране на района, в който е засадена камелията, добавете пясък към почвената смес. Това ще спомогне за доброто отводняване и ще намали риска от гниене на корените.

Камелия, поливане.

По време на развиването на кореновата система, някои сортове камелии се нуждаят от често поливане, като водата не трябва да се задържа в подпочвения слой, за да не доведе до удавяне на корените. Поливайте новозасадените растения добре и поддържайте почвата влажна. Понякога, особено през пролетта и началото на лятото, новите стъбла ще клюмват през най-топлата част на деня , но в следобедните часове те отново ще се вдигнат. При постоянен режим на поливане ще се ускори растежа на нови израстъци и цветове. Камелиите са се доказали като много устойчиви в период на продължителна суша.

Торене
Камелиите, купени от магазин, съдържат голямо количество тор в саксията. Месец или два след засаждане наторете с храна за Камелия или Азалия. Камелиите умират предимно от преполиване и преторяване, в резултат на което изгарят. Когато цветето е вече засадено, наторете веднага след като цъфне – в началото на пролетта и отново през декември/януари. Използването на кравешка тор в началото на пролетта ще защити корените от летните горещини, а също така ще забави изпаряването на водата от почвата.

Подрязване
Както вече споменахме, камелиите се повлияват много добре на резитба. Направете това след цъфтежа, за да оформите хубав храст, да премахнете нежелани или повредени клонки. C. Sasanqua, която се използва за жив плет, може да бъде силно подрязана. Това ще стимулира развитието на по-гъст храст и нови стъбла.
Вредители и болести
Камелиите са доста устойчиви на вредители и болести, но внимавайте за листни въшки по новите цъфтежи. Някои сортове могат да привлекат червен паяк акари, който смуче хлорофил от листата в топло и сухо време и те стават бронзови на цвят. В райони с по-хладен климат червеният паяк атакува долната страна на листата, а при по-топъл климат атакуват горната. Тези паяци са незабележими за невъоръжено око и могат да бъдат видяни само с лупа.