Видове камъни в японската градина.
Много важни елементи в японските градини са камъните. Използването им е традиция, съхранена във времето, зародена от създаването на първите градини в Япония. Тогава градинските камъни са били ценени високо и са считани за произведение на изкуството. Самотно стоящите камъни или композицията от камъни (исигуми) са скелетът на една японска градина.
За цялостното възприемане на японската градина от особено значение е подборът на скалните елементи, които ще използваме. При изборът на всеки един е нужно да изберем точната му функция и месторазположение. Създаването на градина от камъни изисква особено майсторство.
Декоративните камъни се делят на пет основни типа. Това деление е ориентировъчно, защото всеки се характеризира със свои уникални качества. Изборът на камък за съответен проект зависи от дизайна, размера на градината, цената на камъните и възможността да бъдат доставени.
Високи вертикални камъни – разполагат се вертикално, и по правило височината им е не повече от 90 см. Формата им е издължена, като сочат нагоре. Тези камъни често се използват за водещи елементи в композицията.
Ниски вертикални камъни. Често те са по-ниски от 90 см., също с подчертано вертикален облик. Използват се като поддържащи елементи в композицията.
Стърчащи – поставят под наклон. Сочат в едната посока.
Лежащите камъни са със силно изразена хоризонтална повърхност. Те са с големи размери, и по характер са пасивни.
Плоските камъни се използват за направата на пътеки, изгледни площадки или премостване.
Видове камъни в японската градина. Разполагане на камъните.
При поставянето на елементите първо се определя мястото на главният камък. Неговата височина трябва да подхожда перфектно на нивото на терена, а лицето му, най-красивата повърхност да е насочена към мястото за съзерцание и възприемане на градината. Първият поставен камък се използва като отправна точка за поставянето на другите камъни. Всеки следващ елемент е свързан композиционно с останалата част от групата. Изградена по този начин, всяка група ще бъде едно цяло, а не случайно разхвърляни камъни.
Главният камък често се разполага на по-заден план, а не в близост до мястото, от което се наблюдава градината. Разполагането на следващите по височина елементи на преден план, в комбинация с по-малки камъни (отдалечени от тях) способстват за усета за дълбочина на пейзажа. Този подход се използва за създаване на изкуствена перспектива, например на пространство с малка дълбочина.
Най-добре е камъните да са групирани, като най-често се използват нечетен брой елементи – три, пет, седем, девет. Въпреки това, преди всичко композицията се определя от характеристиките на използваните камъни.
