Какви торове се използват през есента.
Приближава зимата – най-отговорното време за градинарите и любителите. И навярно всеки от нас го посещават лоши мисли за погубващия ефект на зимните студове. На всички така им се иска любимите растения да презимуват без загуби, а пролетта да ги зарадват отново с пищно цъфтене и след това с богат урожай. Правилната подготовка за студовете ще подпомогне растенията да ги преживеят по-лесно. Един от най-важните етапи на тази подготовка е есенното торене.
Внасянето на торове през есента е възможно до края на септември. По-късното използване на минерални торове е неефективно тъй като завършва периода на вегетация на растенията, те преминават в етап на покой и не успяват да усвоят напълно внесените хранителни вещества.
Минерални торове.
Всички полезни вещества от почвата растенията могат да усвояват само във вид на воден разтвор. Затова много хора предпочитат да използват течни комплексни торове: те по-бързо проникват до корените и естествено по-бързо се поглъщат от растенията. Внимателно се отнасяйте към избора на комплексни минерални торове. Съществуват много специални състави: за трева, за декоративни и храсти с червени плодове, многогодишни растения, плодови дръвчета, хвойнови растения. Също така обърнете внимание, че минералните торове внасяни през есента следва да бъдат с минимално съдържание на азот. На опаковката на такива добавки обикновено пише „есен”, или „за есенно използване”. В тези минерални торове почти няма азот, а присъстват фосфор, калий, калций – микроелементи, необходими за израстването на летораслите, укрепване на имунитета на растенията, повишаване на устойчивостта към ниски температури. Следва да се внимава да не се превишават дозите за торене. Правилото е: по-добре да е недостатъчно наторено, отколкото растението да е пренаторено.
Какви торове се използват през есента.
Органични торове.
Оборски тор или смес от такъв тор и слама са много ценен вид торове отговарящи на плодородните почви. Свеж оборски тор или птичи тор се внасят при прекопаване Не бива да се внасят непосредствено под растението, защото може да изгорят корените му.
Пепел. Цял набор от полезни микроелементи се съдържат в пепелта, получена от изгарянето на бурени, кори и клонки. На 1кв.м. се изразходва 1кг пепел. Както и оборския тор, пепелта се внася при есенното прекопаване веднаж на три – четири години.
Торф. Най-рационално е да се използва в качеството му на съставна част на компоста.
Компост. Не случайно земеделците са му дали второ име – „черно злато”. Внасянето на зрял компост обезпечава на почвата дългогодишно плодородие. Примерна доза – 3-4 кг на 1 кв.м за постигане на природното съвършенство – чернозема.
Талаш. /надребнена трева, дребни клонки, дървесна кора/ разбира се не е тор, но внасянето им при всички случаи е оправдано: те разрохват плътните почви и задържат влагата на пясъчните такива. Постепенно разлагащите се стружки се превръщат в храна на микроорганизмите, гъбите и червеите – създатели на хумуса.
Сидерати /зелено торене/. В последно време все по – често за торене и подобряване структурата на почвата се използват растения – сидерати. Отчитайте: сидератите са екологично чисти и най – евтините органични торове! Те се насаждат в края на лятото, есента се окопават плитко, като зелената маса се вкарва в почвата. Добри сидерати се явяват бобовите култури: лупина, фий, люцерна, детелина.
