Какви саксии и съдове да използваме

Такива, каквито ви харесват и каквито можете да си позволите. Класическите глинени саксии си остават най-популярни и достъпни. Техният земен цвят е подходящ за всякакъв интериор и не засенчва красотата на самото растение. Битува разбирането, че за картини рамката и съответно саксията имат естетическо въздействие равно, ако не и по-голямо, от това на самата картина или растение. Глинените саксии са порести, попиват влагата и правят възможна здравословната циркулация на въздуха.

Те са много подходящи за начинаещи градинари, тъй като е по-трудно да се преполее растение, засадено в глинена саксия. Освен това при предозиране на изкуствените торове, те избиват на повърхността на саксията и образуват там коричка, като по този начин предпазват растението. По същия начин ако водата, с която поливате, съдържа голяма концентрация на минерали (твърда вода), излишъкът им се просмуква навън и образува подобна бяла коричка. Само порестите глинени саксии могат да предупреждават по този начин градинаря, че нещо в грижите му към растението куца.

Напоследък масово се наложиха пластмасовите саксии. Тъй като са относително евтини и леки. А освен това  се предлагат в голямо разнообразие от форми и цветове. При тях има един проблем – трябва да се внимава с поливането, тъй като нито попиват водата, нито пропускат въздуха. Затова по правило растенията, засадени в такива саксии, трябва да се поливат по-предпазливо.
Гледжосаните керамични саксии са много красиви и желани. Но за тях важи всичко, казано за пластмасовите. Много са естетични и металните контейнери от мед, месинг, сребро, полирана стомана  или алуминий. По редица причини обаче най-добре е те да бъдат използвани като кашпи. Много популярни сред градинарите са и плетените кошници. Тъй като тяхната текстура добре си пасва с растенията. Те също се предлагат в голямо разнообразие от форми, размери и изработки. Като някои са в естествени цветове, а други лакирани или боядисани за по-голяма живописност.

Какви саксии и съдове да използваме.

Тъй като кошниците не са водонепроницаеми, използвайте ги само като декоративни външни контейнери. Някои се продават с подвижни метални „хастари”. Но те са без дренажни дипки и трябва да се внимава дали ще се използват като кашпи или за директно засаждане с произтичащите от това последствия.

Тъй като вече стана душа за кашпите, нека първо поясним, че по-правилно би било да казваме кашпо.  Защото думата произлиза от френския глагол каше (cacher), означаващ „крия”, и по (pot) „саксия”. Или иначе казано кашпо ще рече съд, в който се крие саксията. Кашпите нямат дренажни отвори и в тях не е препоръчително  директно да се засаждат растения, макар че понякога това се практикува. Кашпото трябва да е поне два-три сантиметра по-голямо от саксията , за да се позволи добра циркулация на въздуха. Ако кашпото е прекалено дълбоко, запълнете дъното с керамични топчета, парчета от натрошена тухла, камъчета или дори друга саксия, обърната с дъното нагоре, и поставете върху тази „подплънка” засаденото растение.

Тази повдигната повърхност освен това не позволява на дъната на саксиите да киснат в отцедената на дъното вода. Ако кашпото ви е прекалено ценно и не искате да го повредите при поливане, отнасяйте растението до мивката за всяко подаване на вода и го връщайте в кашпото след отцеждането. Другият начин е като подплатите кашпото с плътен найлон или поставите на дъното подложка за отцеждане.
Някои градинари използват мъх, камъчета, керамични топчета или торф за запълване на пространството между саксията  и кашпото, като по този начин се създава  ефектната илюзия за директно засаждане. При това положение особено трябва  да се внимава да не се преполее растението.