Как и защо да си направим компост

За компостиране се събират различни растителни отпадъци от двора (окосена трева, клони от подрязване на дървета и храсти, сухи листа, прецъфтели цветове, плевели без семена и др.), обелки от плодове и зеленчуци, торбички от чай, смляно кафе, черупки от яйца, хартия, картон, дървени стърготини, талаш, слама и други органични отпадъци.
Трябва да се избягват растения, които са заразени или болни, инвазивни плевели, стъкло, текстил, метал, месо, кости, риба, млечни продукти.

Как и защо да си направим компост.

Основното при процеса на компостиране е съотношението на азот към въглерод. Оптималното е 1 част азот към 20 до 25 части въглерод. Ако е спазено това условия, разграждането ще стане по-бързо. Богати на въглерод са сухите отпадъци, като сеното, талаша, сухите листа и картона. А богати на азот са – обелките, свежата трева и плевелите.

Друг фактор е влагата. Ако компостът е прекалено влажен се появява неприятна миризма. А ако е прекалено сух- процесът спира. В такъв случай е необходимо да бъде полят. Кислородът също е от значение, затова е препоръчително периодично с помощта на вила да се разбърква купчината.
Изберете сенчесто място в градината си за компостера. Поставете го директно върху земята или тревата. По този начин микроорганизмите в почвата ще помогнат за процеса на компостиране. Първият слой е тревен (трева, листа, хранителни отпадъци) и е 15-20см.  След това богат на азот 5см. слой. Между слоевете се поставя 2-3см. градинска пръст. На върха на купчината се поставя пепел или гасена вар. За не просъхва най-отгоре се слага слама или сено.

След 9 месеца -1 година компостът е готов. Узрелият компост представлява тъмнокафява, с аромат на земя маса. В този си вид може да се внася по всяко време на годината, при всякакви почви и всякакви растения.

Източник: Литарски ООД