Игликите – пищните знаци на пролетта.
В българската природа се срещат уникални видове, които могат да красят всеки двор
Игликите (Primula), тези приказни предвестници на пролетта ще разцъфтят богато. В древността са ги смятали за лекарство против всички болести. И с основание, защото рано напролет, когато изтощеният човешки организъм жадува за жизнени сили, първото растение което се появява може да ни дари с големи количества витамин С, провитамин А, гликозиди сапунини и други полезни вещества. Познаваме ли ние достатъчно това, което природата ни предлага? Отговорът е решително – не. В наши дни много фирми предлагат видове и сортове иглика, подходящи за отглеждане в градини или в малки саксии за украса на балкони и тераси. Особено внимание заслужават видовете, които се срещат и в нашата флора.
Дългоцветната примула се среща само в Пирин.
Сред тях е дългоцветната иглика. P. holleri В естествени находища този вид е разпространен в Алпите, Карпатите и планините на Балканския полуостров. Обитава субалпийскияи алпийски пояс от 2250 до 2800 м надморска височина. У нас се среща само в Пирин – Бански суходол, Казаните, Разлошки суходол. Включен е в Червената книга на България като рядък вид. Негови находища се намират в резервата “Байови дупки – Джинджирица”.
Силно удължените листа са гладки, интензивно зелени, събрани в розетка. Стъблото е високо, тънко и елегантно изправено. Завършва със съцветие от 5-6 цветчета. Баграта им е наситено розова. Растенията предпочитат дълбоки, влажни, предимно варовити почви. За да се запази този вид в нашата природа, необходимо е да се събират семена и да се засяват в градините, като им се създават подходящи условия.
Игликите – пищните знаци на пролетта.
Божествената се среща край рилските езера.
Божествена или рилска иглика. Primula deorum също е рядък вид. Среща се в Рила – районите на Мальовица, Грънчар, Мусала, Белмекен, Седемте езера, хижа Скакавица. Ареалът е от 2200 до 2800 м надморска височина. Популациите са с голяма численост и плътност. Охранявани находища има в резервата “Парангалица” и “Маричини езера”. За да се развиват добре, растенията трябва да са на влажни, мучурливи и торфени почви. Коренищата трябва да са в контакт с подпочвени води.
Листата на божественато иглика са продълговати, целорайни. Баграта им е сивозелена от восъчния налеп по тях. От всяка розатка се образува само по един виолетово червен цветонос, който отделя лепкаво ващество. Той завършва със сенниковидно съцветие, съставено от десетина цвята. Цъфти през юни-юли, а семената узряват през август-септември. За увеличаване на това богатство също е необходимо да се събират семена и да се отглежда по-широко в дворовете.
Кавказка гостенка пленява с ярки багри.
Много интересна е иглика Жулия. P. Juliaea Произхожда от Кавказ. Растенията са ниски едва 5-10 см високи, но се разстилат буйно настрани и оформят плътен килим. Листа й са овални, до леко удължени. Те са наситено зелени, с назъбена периферия. Многобройните цветове обаче са едри около 2 см, пурпурно виолетови, винаги с изразително светло око, най-често жълто.
Условията, които предпочитат растенията са полусенчесто хладно място, умрено влажна, пропусклива почва. Не понася засушаване. Този вид е подходящ за оформяне на килими, зацветяване на сенчести алпинеуми, край зидове и за малки саксийки.
Има създадени много сортове, които се предлагат на пазара. Сред тях има с бели цветове, карминеночервени, кадифеночервени, яркопурпурни, пурпурно виолетови и дуги.
Аз обичам цветята, но мама не.
Аз страшно обичам цветята – и в саксия и в градина. Имала съм почти всички саксиени цветя, сега не чак толкова, но като ги гледам в разни списания и в сайтове за цветя ми идва да ги грабна и да ги занеса в къщи всичките.