Горска теменужка.
Горската теменужка омагьосва градината.
Настанете я под дървета и храсти.
В априлските вечери, когато въздухът е изпълнен със свежите пари на разбудената земя, нежният аромат на горската теменужка витае из градината. Красивата форма, лилавото кадифе на венчето, неповторимият фин аромат, сочната зеленина на листата са я направили от стари времена любимо цвете на човека.
Легендата разказва че веднъж една от прекрасните дъщери на Атлас, преследвана от изгарящите лъчи на бога на слънцето Аполон, се обърнала към Зевс с молба за защита. И тогава великият гръмовержец я скрил в сенчеста гора, като я превърнал в ухаеща теменужка.
Образува големи туфи.
Името на рода Viola е възприето от старото латинско наименование на растенията. Видовете от този род произхождат от Средиземноморието. Родът Viola е богат с видове, но в декоративното градинарство значение има видът Viola odorata – миризлива теменуга. Среща се и в нашата флора. Не е взискателно растение. За декоративното градинарство значение има вариететът semperflorens. Това е многогодишно растение. Образува значително големи туфи, които за една година могат да достигнат диаметър 20-50 см. Стъблата са пълзящи, а листата имат сърцевидна до бъбрековидна форма. Цветовете са разположени поединично в пазвите на листата на значително дълги дръжки – над 15 см. Цветовете са тъмновиолетови, но могат да се срещнат сортове и с бели, розови и др. Имат силен и приятен аромат.
Виолетката цъфти от края на септември до началото на април, като преустановява цъфтежа си през студените зимни месеци, за да го поднови напролет.
Горска теменужка, На сянка.
Теменужката се размножава чрез семена и чрез разделяне. Семенното размножаване няма практическо значение, но когато се наложи, семената се сеят през есента в годината на узряването им в открити лехи или студени парници. Най-широко се застъпва размножаването чрез разделяне на туфите, което се извършва през пролетта веднага след цъфтежа – април, май. Засажда се на разстояние 30-50 см. Предпочитат сенчестите места. Добре се развива и цъфти под дървета и храсти на достатъчно богати и влажни почви.
За да се получат цветове през зимата или рано през пролетта, широко се застъпва форсажът. Особено се ценят като отрязан цвят заради ароматните си цветове.
много е хубаво.
Много ми беше скучно когато го четях.